Решение № 13223 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13466/2019 г.

Решение № 13223 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13466/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Г. Й., подадена чрез пълномощник адвокат Л. Д., против Решение № 300/12.08.2019 г., постановено по административно дело № 339/2018 г. по описа на Административен съд – С. З., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 764/11.05.2018 г. на Заместник кмета на Община Казанлък, нареждаща премахването на лека преградна стена, изградена върху комуникационните площи, предвидени за ползване от всички самостоятелни обекти – магазини на кота – 2, 45 м., в жилищна сграда с магазини с идентификатор 35167.502.3434, УПИ III – 3434, кв. 169 по плана на [населено място], с административен адрес: [адрес]. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени заповедта, нареждаща премахване на строежа. Оспорват се възприетите от съда изводи относно годината на построяване на строежа и относно действителния му извършител. Касационната жалба се поддържа от адвокат Мемцов, който моли да бъде уважена по съображенията, съдържащи се в същата. Ответните страни – Кметът на Община Казанлък и Д. М., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът правилно е установил относимите факти, след което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, като е приел, че е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административно-производствените правила и на материално-правните разпоредби. Възприетите от съда правни изводи се споделят от настоящата съдебна инстанция, тъй като са обосновани и законосъобразни. От страна на жалбоподателя не са били оборени относимите за спора факти, свързани с вида, характеристиките, местонахождението на строежа, както и обстоятелството, че е изграден без строителни книжа. От доказателствата по делото, включително от заключението на неоспорената комплексна съдебно – техническа експертиза се установява, че са извършени строително – монтажни работи, изразяващи се изграждане на преградна стена с вратопрозорец, като по този начин част от общите части – санитарен възел и предверие към него са останали недостъпни за останалите етажни собственици, като санитарният възел е приобщен към близката търговска площ, собственост на жалбопадателя. С посоченото преустройство се засягат общи части от сутеренния етаж, без необходимото съгласие по реда на чл. 185, ал. 2 ЗУТ. Обоснован е изводът на съда за неприложимост на хипотезите за търпимост съгласно § 16 ПР ЗУТ или § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Въз основа на данни, изхождащи от оспорващия, правилно съдът е приел, че строежът е извършен около 2009 г., което изключва приложимостта на този институт. Пред касационната инстанция са направени твърдения за извършване на преустройството през 1996 г. или 1998 г., които обаче не са установени по съответния ред в хода на първоинстанционното съдебно производство, поради което не следва да се обсъждат. Недоказано е останало твърдението на жалбоподателя за това, че неправилно е посочен като адресат на заповедта, тъй като друго лице се явява негов извършител. Като адресати на заповедта могат да бъдат посочени както извършителя на строежа, така и неговият собственик и/или възложител, както и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден незаконния строеж. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и чл. 225 а, ал. 5 ЗУТ. Компетентният административен орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатиран незаконен строеж. В конкретния случай, в хода на административното производство не е имало данни за друг извършител на строежа, поради което правилно за адресат на заповедта е посочен касаторът като съсобственик на имота, в който се намира разпореденият за премахване строеж, и най-вече като собственик на най – близката търговска площ, към която е приобщен санитарния възел. По изложените мотиви и като съобрази, че оспореното решение е валидно, допустимо и постановено при отсъствие на посочените касационни основания, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,