Решение № 6132 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3654/2009 г.

Решение № 6132 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3654/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Веселина Ефремова Димитрова - Везнева от гр. София, чрез пълномощника й адв. Валентин Бенатов, против решението от 31.05.2008 г., постановено от Софийски градски съд (СГС), административно отделение, III-е състав по адм. дело № 1834/2003 г., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-46-217 от 18.04.2003 г., на кмета на район "Панчарево" при Столична община (СО), с която й е отказано правото да придобие право на собственост, по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху имот № 106, к. л. № Г-10-4-А/В, м. "Косанин дол", землището на с. Бистрица. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост на изводите на съда - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и да бъде постановено друго по същество, с което да се отмени отказа на кмета на район "Панчарево" и да й бъде признато правото да придобие имота. Ответникът - кметът на район "Панчарево" не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованата страна - Васко Асенов Танев, в писмени бележки, оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованите страни - Атанас Василев Танев, Надка Василева Нешова, Драгомир Василев Малинов, Бистра Тодорова Танева, Борис Асенов Танев не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че жалбоподателката не представя документ за предоставено право на ползване. В молбата си до кмета на район "Панчарево" твърди, че имотът е даден на баща й за ползване по 21 постановление на Министерския съвет, без да посочва годината. Представените в съдебното заседание копия от докладна записка на заместник-председателя на АПК "Средец", решение от заседание на Оперативното бюро на АПК "Средец" от 20 юли 1981 г. и решения на оперативното бюро, изискани от Държавен архив се отнасят за предоставяне на земи по ПМС № 1/1981 г. Няма доказателства, че представения списък се отнася за предоставяне на земи по 1-во Постановление на Министерския съвет. Списъкът е заверен само от жалбоподателката, но не е посочено, че се издава от Държавен архив. Видно от докладната записка на заместник-председателя на АПК "Средец" земята, която се предлага да бъде раздадена по ПМС № 1/1981 г. в местност "Чипровско присое" на с. Бистрица, граничи със земя, раздадена по ПМС № 21 в Панчарево. Ползваният от жалбоподателката имот се намира в Бистрица, местност "Косанин дол", от което следва извода, че представените документи са неотносими за спора. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред СГС се е развило по реда на § 62, ал. 3 от ПЗР на Постановление № 456 на Министерския съвет от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), във вр. с чл. 33 и сл. от ЗАП (отм.), приложим към момента на образуване на производството. Същото е образувано по жалба, подадена от настоящата жалбоподателка против заповед № РД-46-217 от 18.04.2003 г., на кмета на район "Панчарево", обективираща отказ за придобиване на правото на собственост по отношение имот пл. № 106, к. л. № Г-10-4-А/В в местността "Косанин дол", землището на с. Бистрица, по съображения, че не е представен документ за право на ползване. Съдът е потвърдил административния акт, приемайки, че е законосъобразен, тъй като не е налице изискуемото в кумулация условие, за да се признае правото на трансформация на правото на ползване в право на собственост, а именно липсват надлежни доказателства за предоставяне на право на ползване на наследодателя на жалбоподателката. Представените доказателства - списък на гражданите, обработващи пустеещи и изоставени земи в м. "Косанин дол", копие от част от разписна книга, докладна записка от заместник-председателя на АПК "Средец" не установяват дали и по реда на кой от актовете в приложното поле на § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ на наследодателя на жалбоподателката е предоставено право на ползване. При това положение същата е наследник на нелегитимиран по надлежен начин ползувател, поради което, съдът е приел, че постановеният отказ е правилен, независимо от наличието на другите изисквания - застрояване със сграда по смисъла на § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ, построена до 1991 г., облагородяване, подаване на искането за трансформация в срок. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Жалбоподателката, настоящ касатор, няма качеството на ползувател или наследник на ползувател. Представените и подробно обсъдени от съда доказателства, посочени по-горе не установяват по категоричен начин предоставянето на права на ползване. В заявлението си от 26.01.1998 г. за придобиване на имота, жалбоподателката признава, че същият е предоставен на баща й още през 1972 г. от когато е обработван и облагородяван, а по-късно е и застроен. При това положение представените в рамките на съдебното производство писмени доказателства относими към права, придобити по реда на ПМС № 1/1981 г. - списъци, докладна записка на заместник-председателя на АПК "Средец" и решение № 23 от 20.07.1981 г. на ОП на АПК "Средец" не могат да бъдат отнесени към имота. Освен това същите установят вземането по принцип на решение за раздаване на земя, но липсват конкретни данни за конкретния имот. Най-сетне решението на ОБ на АПК "Средец" касае земи, намиращи се в други местности, а не в процесната. Подробно обсъждайки всички доказателства съдът е изградил обоснован - съобразен с данните извод за липса на предоставено право на ползване по реда на някои от актовете по § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ или друг подобен акт на Министерския съвет или Държавния съвет. Въз основа на правилно установените факти, съдът е изградил и верни правни изводи, като правилно е приложил закона - липсва елемент от фактическия състав на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на право на собственост, тъй като липсва предоставено право на ползване, което да бъде трансфорирано. Несъстоятелно е възражението, че съдът не е взел предвид представените доказателства. Всички те са подробно обсъдени. Доказателствата за заплатени данъци и извадката от разписна книга не установяват придобивно основание. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че е необоснован изводът на съда, че процесният имот не е идентифициран правилно в оспорения акт. Заповедта на кмета е позована на протокола на назначената помощна комисия, в който имотът е точно индивидуализиран, в това число и чрез точно посочване на кадастралния лист, в който е отразен. Имотът е безспорно индивидуализиран и в рамките на съдебното производство, в това число и чрез заключението на назначената съдебно-техническа експертиза. Посоченото е без особено значение при липсата на основната предпоставка - предоставяне на право на ползване върху него. В тази връзка е неоснователно и възражението, че съдът е абсолютизирал липсата на тази предпоставка, като не е обсъдил наличието на другите такива от нормата на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Нормата на § 4а от ПЗР на ЗСППТ изисква в кумулация, наличието на предоставено право на ползване, и то предоставено при спазване на изискванията на актовете на държавните органи, посочени в него, съответно застрояване на сграда до 01.03.1991 г., заплащане на оценката на същата в срок. При положение, че липсва първата предпоставка излишно е обсъждането на другите такива щом изискването е за едновременното им наличие. Освен това съдът изрично е посочил, че в имота е реализирана сграда, която отговаря на техническите изисквания, по смисъла на § 1в от ПЗР на ППЗСПЗЗ, дефинирани чрез изключенията, посочени в текста, както и че искането за придобиване на имота е подадено в срок, но посоченото е без значение при липсата на предоставено по надлежния ред право на ползване. Не става дума за "абсолютизиране", а за правилно преценка, че при липсата на един от изискуемите в хипотезиса на нормата елементи, то не настъпват визираните в диспозицията последици. Правата на ползувателите възникват въз основа на решенията на съответните компетентни органи, посочени във всеки един от актовете на Министерския или Държавния съвет, предвиждащи предоставяне на такива права, съответно от момента на включването им в списъците на раздадените земи. В случая липсват такива доказателства за предоставено по надлежния ред право на ползване. В разглеждания случай не биха могли да се приложат и нормите на Постановление № 4 на Министерския съвет от 12.02.1988 г. за по-нататъшно усъвършенствуване устройството на зоните за обществен отдих, вилните зони и земите за земеделско ползване и за отстраняване нарушенията при изграждане на сгради в тях, тъй като липсват каквито и да са документи за конкретния имот, издадени от ръководно длъжностно лице на народен съвет или кметство, аграрно-промишлен комплекс, селскостопанска бригада, трудово-кооперативно земеделско стопанство и горско стопанство. Постановеното решение е правилно, същото не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение