Решение № 7650 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14628/2008 г.

Решение № 7650 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14628/2008 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Величко Стоянов Котев от София, против решение от 24.08.2008 г., постановено по адм. д. № 02527/2006 г. по описа на Софийски градски съд, административна колегия, III Да" състав. В касационна жалба се твърди, че решението постановено при нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - кмета на Столична Община, район "Слатина" не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна по изложени в пледоарията му съображения. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид данните по делото, обсъди доводите на страните и прецени обжалваното решение съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, констатира, че касационната жалба е подадена в срок, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. В производство по чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОС), Русенският административен съд е приел, че заповедта на кмета на СО район "Слатина" № РД-09-89 от 13.04.2006 г., с която е било прекратено наемното правоотношение с жалбоподателят за жилище, частна общинска собственост, намиращо се в кв. "Хр. Ботев" ул. "Владимир Минков - Лотко", № 51, АП. № 13, ет. 4 е законосъобразна. Съображенията за това са били, че договорът за наем, имащ за предмет това жилище, е бил прекратен с наемателя на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОС. Развити са съображения, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Така приетото е законосъобразно. Изложените мотиви за наличие на условия и законови предпоставки за издаване на заповед се споделят напълно от Върховния административен съд - III отделение. В настоящия случай, предвид наличието на тези условия, правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. От данните по делото се установява, че в обжалваната заповед са посочени като основания за издаването й - чл. 46, ал. 1, т. 7 ЗОС във връзка с чл. 5, ал. 2, т. 5 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖ). След като безспорно е установено, че съпругата на наемателя притежавала застроен недвижим имот в гр. София, който е бил продаден на трето лице, то извода на съда, че той не отговарял на изискванията на по чл. 5 ал. 2 т. 5 от Наредбата е напълно законосъобразен. Обстоятелството, поради какви причини е бил отчужден този имот е без правно значение и не може да бъде противопоставен на посочените по-горе текстове от Наредбата. Това е така, защото в условията, на които следва да отговарят лицата за настаняване в общински жилища не са предвидени изключения от общото правило - да не са прехвърляли собствен недвижим имот през последните 10 години. С оглед на обстоятелството, че останалите оплаквания в касационната жалба са неотносими към делото, същите не следва да се обсъждат в това производство. Това е така, защото предмет на делото е законосъобразността на постановеното решение от СГС. При тези съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - III отделение,