Решение № 3709 от 27.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4680/2016 г.

Решение № 3709 от 27.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4680/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. Т. от гр. П., против решение № 354/16.02.2016 г. постановено по адм. дело № 2841/2014 г. на Административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата му против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-160-6500/7739/13.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/. В касационната жалба и допълнение към нея са наведени оплаквания за неправилност на решението като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по които се претендира отмяната му. Ответникът - изпълнителен директор на Д. фонд "Земеделие" не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - П. е образувано по жалбата на С. Т., срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-160-6500/7739/13.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, обективиращо отказ за плащане на субсидии по подаденото от него заявление за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/; Схемата за национално доплащане на площ /СНДП/ и Плащания на земеделски стопани за райони с ограничения, различни от планинските райони /НР2/. С решението административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел, поради което е отхвърлил жалбата. От данните по делото се установява, че С. Т. е подал общо заявление за единно плащане на площ за кампания 2013 г. с уникален идентификационен номер /УИН/ 16/100613/33613, с което е кандидатствал за финансово подпомагане по СЕПП, СНДП и НР2. Заявени за подпомагане и по трите схеми са 11 парцела с обща площ 13.64 ха, в землището на с. П., област П. При извършени административни проверки по подаденото заявление обаче са установени застъпвания с други кандидати, за което Трайков е уведомен с писмо изх. № 02-160-6500/12148/10.09.2013 г. След изпълнение на процедурата по чл. 17 и чл. 18 /в приложимата редакция/ от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и извършени повторни проверки, административният орган е приел за отстранени част от застъпванията в полза на Трайков. По данни от заключението, дадено по назначената по делото СТЕ, възприето от съда като обективно и компетентно дадено, при кандидатстването на лицето за подпомагане за кампания 2013 г. по схемите и мерките за директни плащания на площ, в заявлението действително са отразени площи, заявени за подпомагане от повече от един земеделски производител, но за част от заявените площи, посочени в табличен вид, кандидатът не е представил документи, установяващи правното му основание за ползване на тези земеделски земи, а за други - такива са представени и от двамата земеделски производители, спрямо които е констатирано застъпването. Според вещото лице, недопустимите за подпомагане площи, заявени от жалбоподателя са правилно определени в размер общо на 3.52 ха, от които 2.37ха в резултат констатирани и неотстранени застъпвания и 1.15ха - площ, която не се стопанисва и попада извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", което налага извод за наличието на 34.78% наддеклариране, обосноваващо отказаното му подпомагане. Неоснователно е твърдението на касатора, че атакуваният пред първоинстанционния съд административен акт не съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Обективираните в писмото основания, таблиците към него и описаните в тях БЗС, посочените площи, приети за недопустими за подпомагане и причините за това, ведно с данните от административната преписка, отразяват ясно волята на административния орган и несъмнено позволяват упражняването на правото на защита на земеделския стопанин. Следователно, административният акт е мотивиран и не страда от порок по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. При това, установеното от фактическа страна, в т. ч. по данни от приобщените заключения на СТЕ, сочи, че са налице всички посочени от органа основания за постановения отказ. От доказателствата по делото се потвърждава по несъмнен начин, че недопустими за подпомагане площи по СЕПП, СНДП и по НР2 са общо 3.52ха от заявените за подпомагане 13.64 ха. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в административния процес, съдът е приел, че издателят на атакувания пред него акт е установил, че са налице посочените в него фактически основания, както и че са изпълнени законовите изисквания за постановяване на атакувания отказ, ведно с наложените санкции. В хода на производството административният орган е представил доказателства, установяващи материалноправните предпоставки за издаване на акта, в т.ч. влязла в сила в частта й, засягаща процесните имоти, заповед на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за процесната кампания. Оспореното уведомително писмо е издадено в съответствие с идентификацията на заявените парцели, като в тежест на касатора е било да докаже възраженията си, че площите, определени като недопустими за подпомагане са неправилно определени като такива, но доказателства в тази връзка не са ангажирани. Според чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/, която се състои от: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, 2. система за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, 3. система за идентификация и регистрация на животните и 4. интегрирана система за контрол. Процедурата е доразвита в Г. трета от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. СИЗП представлява част от ИСАК и дори да допуска застъпване на площи, този пропуск се преодолява чрез Интегрираната система за контрол, също част от ИСАК. В случая при извършените кръстосани проверки на заявлението е констатирано застъпване, за чието отстраняване има създаден нарочен правен ред. Според него от земеделските стопани се изискват доказателства за налично правно основание за ползване на площите по смисъла на чл. 2а, ал. 2 от Наредба № 5/2009 г., и въз основа представените от тях документи се прилага включително правилото на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5 /в приложимата редакция по ДВ, бр. 22/2014 г./, че когато за една и съща площ, за която е установено застъпване, са предоставени документи по чл. 2а, ал. 2, доказващи правото на ползване от двама или повече от кандидатите, или когато никой от тях не е предоставил такива документи, Разплащателната агенция след прилагане на процедурата по чл. 18 отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции съгласно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. Съгласно изготвената по делото СТЕ, за 36 броя кадастрални имоти Т. не е представил документи, доказващи правното му основание за ползване. За останалите заявени площи лицето е депозирало договори за наем на земеделските земи, относно които, видно от таблиците към заключението, част от площите са признати за допустими, а други са останали двойно заявени. В този смисъл, от данните по делото се установява, че в случая е спазена и процедурата по Наредба № 5/2009 г. в приложимата редакция, в т.ч. като са извършени проверките, визирани от нейните членове 17 и 18. Последните са необходими, когато при кръстосани проверки на заявленията за подпомагане на отделните бенефициенти, са констатирани застъпвания, и по повод изпратените им уведомителни писма за площи, заявени от повече от един кандидат, са представени документи, удостоверяващи правото им на ползване върху заявените земеделски земи. Поради това, правилно първоинстанционният съд е приел, че атакуваният акт е съобразен с разпоредбите на чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/2009 г., чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП и чл. 12, т. 4 от Наредба № 11/2008 г., и е законосъобразен постановеният от ДФЗ отказ за финансово подпомагане, включително относно площите, за които не са представени документи по чл. 2а, ал. 2 от Наредбата или такива са представени и от друг кандидат, участващ в застъпването. По изложените съображения съдът приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение