Решение № 5060 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7751/2011 г.

Решение № 5060 от 6.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7751/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Диан Димитров" ЕООД, гр. Габрово, подадена чрез адвокат Ралчева, срещу решение № 394 от 21.04.2011 г. по адм. дело № 285/2010 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 070900176/30.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Габрово, потвърден с Решение № 360/25.08.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ", град Велико Търново при ЦУ на НАП. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, не се представлява. В подадена писмена защита срещу касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: Делото е във фазата на втора касация, след като с решение № 4799 от 13.04.2010 г. ВАС е отменил решение на АСВТ по адм. дело № 697/2009 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При повторното разглеждане на делото, за да постанови оспореното решение, административният съд е приел, че с ревизионния акт на жалбоподателя законосъобразно на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 22 472,74 лева по 132 броя фактури, издадени на ревизираното лице от различни доставчици, с предмет разнообразни видове строителни и ел. материали за данъчни периоди по ЗДДС от месец февруари 2008 г. до месец януари 2009 г. Съдът е установил, че за ревизираните данъчни периоди дружеството е извършило подобрения на собствеността на Диан Маринов Димитров масивна пететажна сграда - ЖП общежитие със застроена площ от 279 кв. м и разгърната застроена площ 1395 кв. м, находящ се в град Габрово, ул. "Марсел ди Бископ" № 5. Установено е, че в този имот е извършен цялостен вътрешен и външен ремонт. Приел е, че извършените строително-ремонтни дейности и направените впоследствие разходи, свързани с отделен актив, водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив, поради което представляват подобрение, а не ремонт по смисъла на § 1, т. 31 и т. 32 от ДР на ЗДДС. Разходите за извършените подобрения и ремонтни дейности на обща стойност 96261 лв. са отразени в счетоводството на дружеството по сметка 207 "Разходи за придобиване на ДНМА" и 219 "Други ДНМА". Не е спорен въпросът, че между Диан Маринов Димитров и представляваното от него дружество "Диан Димитров" ЕООД, които са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3, б. "е" от ДОПК са възникнали облигационно-правни отношения от типа на наемните, с предмет гореописаната пететажна сграда. Спорът по делото е концентриран върху обстоятелството относно срока на сключения наемен договор и дали описаните във фактурираните стоки /материали/ и СМР са безвъзмездни доставки, както е приел ревизиращият орган, за да откаже правото на приспадане на данъчен кредит или попадат в обхвата на изключението, ограничаващо правото на приспадане на данъчен кредит, визирано в чл. 70, ал. 3, т. 3 от ЗДДС. Съгласно тази разпоредба ал. 1, т. 2 от чл. 70 не се прилага за стоки и услуги, използвани при безвъзмездно извършване на услуга от държател /ползвател/ за ремонт на нает или предоставен за ползване актив, когато активът е бил нает или предоставен за ползване на държателя непрекъснато за срок, не по-кратък от три години. След съвкупен анализ на представените договори за наем съдът е приел за достоверна датата на възникване на наемното правоотношение - 1.01.2008 г., договорът е сключен за срок от една година, който е продължен на две години с анекс от 1.01.2009 г. до 31.12.2009 г. Недоказани са твърденията на жалбоподателя за петгодишен срок на договора. Не е спазено изискването по чл. 70, ал. 3, т. 3 от ЗДДС за срок не по-кратък от три години. В подкрепа на този извод е и счетоводното отразяване на извършените подобрения от жалбоподателя, където по сметка № 219 "Други ДНМА" на 10.07.2008 г. са заприходени дълготрайни нематериални активи, а именно извършени подобрения със стойност на придобиване 32 961,57 лева, която стойност е формирана от всички направени разходи за подобрения в наетия недвижим имот, като е начислена амортизация за годината в размер на 2018,50 лв. и е определена балансова стойност към 31.12.2008 г. в размер на 30 277,24 лева. Няма доказателства, сочещи начислени данъчни амортизации за процесните ДНМА, въпреки, че ревизираният период продължава и през януари 2009 г. В този смисъл е и заключението на приетата и неоспорена ССЕ по адм. дело № 697/09 г. на АСВТ, където е отразено, че в регистрите на "Диан Димитров" ЕООД има начислени амортизации на ДНМА за 2008 г. в размер на 2018,50 лв., като същите са начислявани от месец август и отчетната стойност към 10.07.2008 г., върху която са начислени амортизациите е 32 295,74 лв. Вещото лице не е констатирало начислени амортизации след 31.12.2008 г. по отношение на процесните ДНМА. При изготвяне на ССЕ е установено също, че за процесния период на извършената данъчна ревизия, стойността на ремонта не е приспадната от дължимия наем. Установено е от съда, че собственикът Диан Димитров в качеството си на физическо лице е продал четири самостоятелни обекта от процесната сграда. Необоснована и ирелевантна за спора е констатацията на вещото лице при изготвената допълнителна ССЕ, че отчетната стойност /или част от нея/ на заведения ДНМА, формирана от всички направени разходи за ремонт и подобрения в наетия недвижим имот не е предмет на последваща продажба от физическото лице Димитров и дружеството не е отписало разходите за ремонт и подобрения от счетоводна сметка 219. Физическото лице няма как да продаде отделни обекти от сградата без направените подобрения, за които документално е установено, че са извършени. Също така, съобразно договор за наем от 1.10.2008 г., физическото лице Диан Димитров отдава под наем на "Игнатов - 08" ЕООД град Габрово, отдадения вече на "Диан Димитров" ЕООД свой собствен имот, представляващ игрална зала от 104,5 кв. м в процесната сграда. На 19.09.2008 г. отново в качеството си на физическо лице Димитров сключва договор за наем на партерния етаж от процесната сграда с "Комерс БГ" ООД град Габрово, изменен и допълнен впоследствие с анекс от 4.03.2009 г. С оглед всичко изложено първоинстанционният съд е стигнал до извода, че облагите от извършените подобрения и ремонтни дейности са ползвани от физическото лице Диан Димитров, предвид извършените продажби и отдаване под наем на собствените му, самостоятелно обособени обекти в сградата, а данъчния кредит се за извършените подобрения се претендира от юридическото лице. От събраните по делото доказателства, включително и от заключението на ССЕ е установено, че е налице безвъзмездна доставка, предвид факта, че средствата за извършените подобрения не са прихванати срещу наемната цена при въвеждане в експлоатация на обекта. За жалбоподателя не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 3, т. 3 от ЗДДС. Правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури е отказано законосъобразно. Постановеното решение е правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон. Съдът е направил обосновани изводи за фактите от наличните по делото доказателства. Въз основа на събраните в хода на производството доказателства обосновано е приета като достоверна дата на сключване на наемното правоотношение 1.01.2008 г., като договорът е бил сключен за една година и впоследствие удължен с анекс за още една. Действително основателни са възраженията на касатора, че вписването на наемния договор за срок по-дълъг от една година не е задължително, нито пък условие за неговата действителност, нито пък има установителен ефект за продължителността на договора. В случая обаче правилно при наличието на два договора за наем сключени между същите страни от една и съща дата, но с различие само относно срока на действие и предвид характера на същите като частни документи съдът ги е обсъдил в съвкупност с останалите доказателства по делото. Правилно е приел, че през процесния период собственикът като физическо лице е продал четири самостоятелни обекта от сградата и е отдал под наем други два обекта, които съвпадат с отдадените по процесните договори за наем. От справка предоставена от счетоводството на дружеството на 10.07.2008 г. по сметка 219 "Други ДНМА" - извършените от дружеството подобрения са заприходени като дълготрайни нематериални активи, със стойност на придобиване 32 961,57 лева, която е формирана от всички разходи за подобрения в наетия имот, като е начислена амортизация за годината в размер на 2018,50 лева. Обсъждайки доказателствата по делото обосновано е стигнал до извода, че няма данни за следващ период да са начислени амортизации на процесните ДНМА, въпреки, че ревизионният период продължава и през януари 2009 г. Този извод е подкрепен и от приетата и неоспорена ССЕ, където вещото лице, след проверка в счетоводството на дружеството не е констатирало начислени амортизации след 31.12.2008 г. Не са налице и данни стойността на извършения ремонт да е приспадната от дължимия наем, каквато е уговорката в договора за наем. В подкрепа на това е и заключението на вещото лице при изготвената ССЕ. Правилно след съвкупния анализ на доказателствата административния съд е приел, че търговското дружество жалбоподател е извършило "подобрение" на наетия актив, съгласно разпоредбата на § 1, т. 32 от ДР на ЗДДС, а не "ремонт" на същата, тъй като извършените разходи свързани с този актив са довели икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив. Същевременно обаче физическото лице собственик е продал с част от основно ремонтираните обекти от сградата, а друга част е отдал под наем. Ето защо правилно е прието, че облагите от извършените ремонтни дейности и подобрения се ползват от физическото лице, а данъчния кредит за тези подобрения се претендира от извършилото ремонта юридическо лице, поради и което извършените ремонти и влагането на строителни и ел. материали в сградата, собственост на Диан Димитров представлява безвъзмездно предоставяне на стоки и услуги от "Диан Димитров " ЕООД на собственика на сградата. Не са налице предпоставките на чл. 70, ал. 3, т. 3 от ЗДДС. По отношение на приложените към касационната жалба писмени документи - фактури с предмет "наем" съдът счита, че те са неотносими съм настоящия правен спор. Това е така, тъй като фактурите с предмет"наем", издадени от Диан Димитров в качеството му на физическо лице на дружеството жалбоподател не биха могли да бъдат обвързани с Договора за наем от 1.01.2008 г., сключен между същите лица. Следва да се отбележи, че тези писмени доказателства се сочат за първи път пред настоящата инстанция, която е и втора касация. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 219, ал. 1 от НПК за установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 220 от АПК обаче в касационното производство се преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. Недопустимо е за пръв път в касационната жалба да се излагат нови фактически твърдения. В този смисъл е и забраната на чл. 220 АПК за фактически установявания от касационната инстанция. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като същия не се е представлявал пред касационната инстанция. По изложените съображения, Върховният административен съд, Осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК