Решение № 6678 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8518/2017 г.

Решение № 6678 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8518/2017 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Н. Я., осъществяващ търговска дейност като ЕТ "Агролес – Н. Я.", със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], [улица], подадена чрез процесуалния му представител адв. Болярски, упълномощен с пълномощно на л. 88 от адм. д. № 364/2015 г. по описа на Административен съд – В. Т., в което изрично е посочено, че е валидно за срока по чл. 34, ал. 4 ГПК, т. е. до завършване на делото във всички инстанции, против решение № 195/19.06.2017 г. на същия съд, постановено по адм. д. № 20/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против обжалваната част от ревизионен акт /РА/ № Р-15-1401274-091-01/12.01.2015 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП – В. Т. – Н. И. на длъжност началник сектор "Ревизии", възложила ревизията, и от Р. Н., на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърдена с решение № 185/27.04.2015 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/– В. Т. при ЦУ на НАП. С доводи за неправилно приложение на материалния закон, а именно чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ в приложимата редакция – ДВ, бр. 95/2009 г., съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК, касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА в оспорената му част, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" – В. Т. при ЦУ на НАП – оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Ушилова по съображения, изложени в писмен отговор, и претендира отхвърлянето й като неоснователна, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 3 615. 60 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е процесуално допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Великотърновския административен съд е бил РА № Р-15-1401274-091-01/12.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – В. Т., в обжалваната част, потвърдена с решение № 185/27.04.2015 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – В. Т. при ЦУ на НАП. С РА са установени на ревизираното лице задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2012 г. от дейността му като ЕТ в размер на 36 306 лв. и лихви 6 287. 24 лв. в резултат на непризнато право на преотстъпване на данък по реда на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ в качеството му на регистриран земеделски производител. Органите по приходите са приели, че освен на особените изисквания, регламентирани в чл. 189 б ЗКПО, към който изрично препраща чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, земеделските производители следва да отговарят и на общите изисквания за преотстъпване на корпоративен данък, регламентирани в чл. 167 ЗКПО. В хода на ревизионното производство е установено, че ревизираното лице е изпълнило изискванията на чл. 189 б ЗКПО, но не отговаря на условията по чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 от същия закон, тъй като към 31.12.2012 г. има подлежащи на принудително изпълнение публични задължения по РА № 151200132/28.05.2012 г. в общ размер 108 713. 97 лв. /главница ДДС и лихва/. При първото разглеждане на делото с № 364/2015 г. от административния съд е постановено решение № 499/17.12.2015 г., с което е отменен РА в оспорената му част. За да постанови решението си Великотърновският административен съд е изложил мотиви за това, че тъй като препращането в чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ е само към чл. 189 б ЗКПО, неправилно органите по приходите са изследвали изискванията на чл. 167 ЗКПО. Това решение е отменено с решение № 167/09.01.2017 г. на Върховния административен съд, първо отделение по адм. д. № 1009/2016 г. Изложени са съображения за това, че според чл. 4, § 1 от Регламент /Е0/ № 1857/2006 на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от ДФЕС към държавната помощ за малки и средни предприятия, осъществяващи дейност в производството на селскостопански продукти помощта за инвестиции в земеделски стопанства, които се намират в рамките на Общността, за първично производство на селскостопански продукти, е съвместима с общия пазар по смисъла на член 87, параграф 3, буква в) от Договора и е освободена от изискването за уведомяване по член 88, параграф 3 от Договора, ако изпълнява условията, определени в параграфи от 2 до 10 на настоящия член. По преценка на всяка държава-членка е предоставянето на обявена за съвместима с вътрешния пазар помощ, респ. въвеждането на допълнителни условия за предоставянето без с това да се засяга изключителната компетентност на Съюза в областта на установяването на правила относно конкуренцията. С оглед на това касационният съд е приел за основателни възраженията в касационната жалба, че тези условия за дадена категория, ползващи облекчението лица, не могат да бъдат разглеждани отделно и независимо от общите условия за преотстъпване на данък, регламентирани в Глава ХХІІ, раздел І от ЗКПО, дефиниращи понятието преотстъпване и общото изискване за преотстъпване или намаляване на данък. Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд с указания за произнасяне по основанията за отказ по чл. 167 ЗКПО. За да отхвърли жалбата против РА, първостепенният съд е изложил мотиви за това, че оспорването му е допустимо, че актът е издаден от компетентни органи в съответствие с разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК след ревизионно производство, което също е възложено от компетентен орган със ЗВР, имащи изискуемото от чл. 113 ДОПК съдържание. РА има регламентираната в чл. 120 ДОПК форма и съдържание, в т. ч. обсъждане на възраженията срещу РД. Преценил е като неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснати в ревизионното производство съществени нарушения на административно-производствените правила, свързани с неспазване на принципите на обективност и служебно начало, залегнали в чл. 3 и чл. 5 ДОПК. От фактическа страна съдът е приел за безспорни следните обстоятелства: Ревизираното лице е правоимащо досежно преотстъпването на данък по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ, тъй като е регистрирано като земеделски производител с основна дейност производство и търговия с непреработена земеделска продукция – царевица, слънчоглед, пшеница и рапица, и отглеждане на дойни крави за мляко. В ГДД за 2012 г. по чл. 50 ЗДДФЛ ЕТ е декларирал данъчна основа в размер на 403 393. 67 лв. с дължим данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 60 509. 05 лв. и преотстъпен данък по реда на чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ – 60%. Изпълнени са изискванията на чл. 189 б ЗКПО. Правният спор се свежда до това достатъчно ли е да са изпълнени изискванията на чл. 189 б ЗКПО, за да бъде признато преотстъпването на данъка, или наред с това е необходимо да са налице отрицателните общи предпоставки, регламентирани в чл. 167 ЗКПО /в конкретния случай спорно е наличието на тези по чл. 167, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗКПО, а именно данъчно задълженото лице да няма към 31.12.2012 г. подлежащи на принудително изпълнение публични задължения – главници и лихви/. В изпълнение на дадените задължителни указания с отменителното решение на Върховния административен съд административният съд е обсъдил наличието на основанията за отказ на преотстъпването на данъка по чл. 167 ЗКПО и е приел, че според първоначалното заключение на съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/ към 31.12.2012 г. данъчнозадълженото лице има задължения по РА 151200132/28.05.2012 г. в общ размер 89 329. 48 лв. Тъй като РА е частично отменен с решение № 5369/13.05.2015 г. по адм. д. № 8565/2014 г. на Върховния административен съд и решение № 422/20.11.2015 г. по адм. д. № 376/2015 г. на Административен съд – В. Т., влязло в сила като потвърдено с решение № 4339/06.04.2017 г. по адм. д. № 513/2016 г. на Върховния административен съд, след съобразяването на това обстоятелство вещото лице е установило, че към 31.12.2012 г. задълженията са били в размер на 12 347 лв. главница ДДС и лихва – 13 030. 29 лв. Съдът е обсъдил и довода на жалбоподателя за това, че задълженията му са били разсрочени и е обосновал извод за тяхната недоказаност, тъй като по делото е представено само искане за разсрочване, но не и разрешение за това на компетентния орган по реда на чл. 183 ДОПК. Въз основа на тези фактически установявания е приел, че РА е материално законосъобразен, поради наличието на регламентираната в чл. 167, ал. 1, т. 1 ЗКПО пречка за преотстъпване на данъка. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. С определение от 22.02.2018 г. производството по настоящото дело е спряно до постановяване на акт на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело С-481/17, образувано по преюдициалното искане на Великотърновския административен съд за тълкуване на параграфи 7, 8, 14 и 45 от решение С