Решение № 6731 от 21.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Бургас, чрез главен юрисконсулт Д. Димитрова, против Решение 1016/08.08.2022 г., постановено по административно дело 798/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което по жалба на Ю. А. е отменено Решение 1012-02-177#1/13.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ - Бургас и потвърденото с него разпореждане 2113-02-173#1/01.03.2022 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Бургас, преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона и са присъдени разноски. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Ю. Асан, в писмен отговор, чрез адвокат Г. Сабриева, оспорва основателността на касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно. Релевира претенция за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, в срока по чл.211, ал.1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Със заявление с вх. 2113-02-173/04.02.2022 г. Ю. Асан е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението е приложил трудова книжка от АПК Руен, удостоверение от НОИ Бургас, военна книжка от Бургаско военно окръжие и удостоверени от Поделение Елхово. След извършени служебни справки и изчисления с разпореждане 2113-02-173#1/01.03.2022 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Бургас била отказано лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, с аргумент, че към датата на подаване на заявлението Ю. Асан не отговаря на едно от кумулативно изискуемите условия за пенсиониране по реда на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Установено е, че Асан е навършил [възраст] и има осигурителен стаж: от първа категория 00г. 00м. 00д.; от втора категория 12г. 11м. 29д.; от трета категория 02г. 02м. 19д. На основание чл. 104 от КСО общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд 18г. 05м. 18д. Действителен осигурителен стаж 13г. 02м. 16д. Недостигащ осигурителен стаж по чл. 68 от КСО: 20 г. 08 м. 12 д. При тези данни органът е приел, че на Ю. Асан не се следва пенсия за осигурителен стаж и възраст: 1) по чл. 68, ал. 1 от КСО, тъй като не отговаря на условието за наличие на 39 год. и 02 месеца осигурителен стаж; 2) по чл. 68, ал. 1-2 КСО, във вр.с чл. 9а, ал. 2 от КСО, тъй като недостигащият стаж е повече от допустимите 5 год. осигурителен стаж и 3) по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като не отговаря на условието за не по малко от 15 год. действителен стаж. Гореописаното разпореждане е обжалвано от Ю. Асан пред директора на ТП на НОИ Бургас, който с Решение 1012-02-177#1 от 13.04.2022 г. го оставил в сила. Приемайки изчисленията и мотивите на ръководителя на ПО, решаващият административен орган е изложил довод, че осигурителния стаж, който не се счита за действителен, е 02г. 00м. и 02д. военна служба, отслужена през периода от 15.01.1974 г. до 16.01.1976 г. Посочил е, че военната служба не е нито трудово, нито служебно правоотношение, предвид което не се зачита за действителен осигурителен стаж. С Решение 1016/08.08.2022 г. по адм. дело 798/2022 г. Административен съд Бургас е отменил Решение 1012-02-177#1 от 13.04.2022 г. на директора на ТП на НОИ Бургас и потвърденото с него разпореждане 2113-02-173#1/01.03.2022 г., издадено от ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Бургас. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че административният орган неправилно не е зачел периода на наборна военна служба като действителен, което е следвало да доведе до изискуемата предпоставка, заложена в чл. 68, ал. 3 от КСО и придобиването на право за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от жалбоподателя. Извел от фактите по делото и приложената нормативна база, съдът е счел, че административния акт е бил издаден в противоречие с материалноправните разпоредби отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя формираните от първоинстанционния съд изводи, касателно зачитане на времето на наборна военна служба за трудов и действителен осигурителен стаж. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. В конкретния случай не е спорно, че жалбоподателят отговаря на първото условие по чл. 68, ал. 3 от КСО към момента на подаване на заявлението същият е на [възраст]. Не е спорно също, че към този момент общият му осигурителен стаж от трета категория труд е в размер на 18г. 05м. и 18д. Спорът е правен и се концентрира около въпроса дали жалбоподателят има право да му бъде признат за действителен осигурителен стаж времето на военна служба, за да отговаря и на второто условие по чл. 68, ал. 3 от КСО. На основание чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /ППЗП - отм./ във вр. с § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от трета категория. Редовната наборна военна служба не е създавала трудово правоотношение, но тя е била законово задължение по силата на Закона за всеобщата военна служба /Обн., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм., ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г./. Лицата, подлежащи на наборна военна служба, не са имали правото на избор дали да отбият наборна военна служба или да упражняват правото си на труд в съответствие с трудовото законодателство, а точно напротив - при получаване на повиквателна работниците и служителите са били длъжни да поискат неплатен отпуск до изслужване на срока на службата, или да прекратят трудовото си правоотношение. Пенсионният орган следва да зачете периода на наборната военна служба за действителен осигурителен стаж, след което да направи нова обоснована преценка за това дали са налице условията за отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. На основание чл. 68, ал. 3 от КСО в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 12 от ДР на КСО, която дефинира понятието "действителен стаж" като действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, е приета с измененията на КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето от 15.01.1974 г. до 16.01.1976 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби. Съгласно действащата към спорния период разпоредба на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отм./ изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от ІІІ категория. Наборната служба е задължителна и действителна служба във въоръжените сили /чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България, обн., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. от 27.02.1996 г./. Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия. Като е отменил оспорения акт като незаконосъобразен и е изпратил преписката на пенсионния орган за ново решаване на въпроса при спазване на дадените задължителни указания, Административен съд Бургас е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените за това производство разноски за адвокатско възнаграждение въз основа на сключен договор за правна защита и съдействие от 14.09.2022 г. в размер на 400,00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,