Решение № 4084 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6477/2016 г.

Решение № 4084 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6477/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на [ЮЛ], представлявана от изпълнителния директор Я. Я., чрез процесуалния си представител юрисконсулт Емил Илиев против решение № 7/13.04.2016 г., постановено по адм. дело № 542/2015 г. на Административен съд - Русе, в частта му, с която е бил уважен предявен иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ за сумата 200 лв. С касационната жалба се оспорва правилността на обжалваното решение, като се твърди, че изводът на съда за претърпени неимуществени вреди, като последица от отменено наказателно постановление е материално незаконосъобразен и необоснован – касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – И. Г. Н., не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище, че решението на административния съд е законосъобразно в обжалваната му част. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение, съдът е уважил частично предявения иск от И. Г. Н., като е осъдил [ЮЛ]- [населено място] да му заплати сумата от 200 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като последица от отменено по съдебен ред Наказателно постановление № 19-16/09.09.2014 г. на началника на отдел "Рибарство и контрол"- [населено място] към [ЮЛ]. Със същото решение искът в останалата му част до 5 000 лв. е бил отхвърлен като неоснователен. За да постанови своето решение, съдът е приел за установено, че Наказателно постановление № 19-16/09.09.2014 г. на началника на отдел "Рибарство и контрол"- [населено място] към [ЮЛ], е било отменено по съдебен ред с решения по дела съответно НАХД № 384/2014 г. по описа на РС- тутракан и КНАХД № 77/2015 г. на АС- Силистра. Прието е за установено по делото, че несъмнено вследствие на наложеното наказание с наказателното постановление ищецът е претърпял болки и страдания, което се доказвало от приетите по делото Решение на ТЕЛК за общи заболявания ІІ състав при МБАЛ- Русе № 2630/19.10.2015 г., както и три броя амбулаторни листи, един от които за извършен преглед преди датата на съставяне на АУАН и два- след това., както и от разпита на свидетелите. В тази връзка съдът е развил мотиви, че в резултат на незаконосъобразния административен акт и неговото изпълнение е влошено здравословното и психичното състояние на ищеца, негативно са се повлияли отношенията му с близките, увредено е самочувствието му и доброто му име на бивш полицай- служител на реда и закона, злепоставен е пред обществото за немалък период от време. Въз основа на така установеното съдът е приел, за основателен предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като е определил за справедлив размер на обезщетението сумата от 200 лева, съобразявайки се с правилата на чл. 52 от ЗЗД. Постановеното решение е обосновано и материално законосъобразно. Настоящият тричленен състав възприема и споделя изводите направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка, съдът е обсъдил всички доказателства, които са били релевантни за постановяване на решение по предявения иск за обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Изложените в тази връзка съображения се споделят от настоящата касационна инстанция, поради следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Това е така, защото основният спор по делото е бил дали са били причинени неимуществени вреди на ищеца, като резултат от незаконосъобразното му задържане. За да уважи частично тази претенция съдът е приел, че тя е доказана тъй като твърдението на Н. било потвърдено от доказателствата събрани по делото, конкретно от показанията на свидетелите Е. и Н., на които е дал вяра, както и от данните по представените болнични листове. Този извод, следва да бъде споделен от настоящата инстанция. Съображенията за това са, че ищецът се е справил с доказателствената тежест по закон и е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, последицата от което е и уважаването на предявения иск. По делото са събрани представени доказателства за реално претърпени от ищеца неимуществени вреди, представляващи физически и душевни болки и страдания, вследствие на незаконното му задържане от органите на МВР. Съдът правилно е приел, че от доказателствата по делото следва да се направи извод, че е налице незаконосъобразно действие на административен орган по повод изпълнение на административна си дейност. От представените доказателства по делото е направен правилен извод, че е налице и причинна връзка между влошено здравословно състояние на николаев и наложената незаконосъобразно глоба. По отношение размера, в който е уважена исковата молба, настоящият тричленен състав намира, че оплакванията развити в касационната жалба са неоснователни. Това е така, защото първоинстанционният съд при определянето на дължимото обезщетение, е отчел характера, степента, интензитета и продължителността на понесените вреди и е определил същите като е изходил от разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като е спазен принципа на справедливост, визиран в сочената разпоредба. С касационната жалба не се представят нови доводи или нови доказателства, които да водят до извод различен от този направен от административния съд по отношение на така определения от размер на обезщетението. Решението на Административен съд – Русе в обжалваната му част е правилно и законосъобразно и е обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение,