Решение № 10269 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7021/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 7, изр. първо от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 6633 от 29.05.2024 г., постановено по адм. д. 10399/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което, по жалбата на Д. Ж. О. от гр. София е прогласена нищожността на Ревизионен акт (РА) Р-22221022005019-091-001/23.06.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- Варна, потвърден с Решение 1356/21.09.2023г. на Директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП. С твърдения за наличието на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът заявява искане за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд и за присъждане на деловодните разноски за всяка инстанция, алтернативно за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата срещу РА. Ответникът по касационната жалба - Д. Ж. О. не изразява становище по нейната основателност. Прокурорът от ВКП дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, поради следните съображения: Пред АССГ е оспорен Ревизионен акт (РА) Р-22221022005019-091-001/23.06.2023г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП- Варна, потвърден с Решение 1356/21.09.2023г. на Директора на Дирекция ОДОП - София при ЦУ на НАП. Фактите по делото, мотивирали извода на инстанцията по същество на нищожност на РА, не са спорни: Началото на ревизията е поставено със ЗВР Р-22221022005019-020-001 от 03.10.2021 г., издадена от Б. Стойков, началник сектор Ревизии в ТД НАП Варна. Със Заповед ЗЦУ-1736 от 30.09.2021 г. заместник изпълнителен директор на НАП е определил органите по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал.1 и чл. 8 ДОПК и следва да извършат ревизията на Д. Ж. О.. При изложените факти и след анализ на нормите на чл. 8, ал. 1, т. 3, чл. 12, ал. 6, чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, съдът от първа инстанция е дефинирал компетентността за образуване на ревизионно производство по цитираните кодекс и закон като териториална, универсална и извънредна. Според АССГ правилото на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК препятства обосноваване на извод, че сама по себе си дерогацията на териториалната компетентност като последица от чл. 12, ал. 6 ДОПК, поражда универсална компетентност. Инстанцията по същество подчертава, че универсалната компетентност за възлагане на ревизии принадлежи единствено на изпълнителния директор на НАП с възможност за делегиране на негов заместник. С тези доводи съдът заключава, че РА е издаден при липса на компетентност на възложилия ревизията орган и от орган, който не отговаря на изискванията на чл. 119, ал. 2 ДОПК. Решението е неправилно с оглед разрешенията, дадени с Тълкувателно решение (ТР) 3 от 26.06.2025 г. по тълк. дело 2/2024 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. Според това решение не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изр. първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. Ревизионният акт не е издаден в противоречие с разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК. Не е иззета компетентността на изпълнителния директор или определен от него заместник за възлагане на ревизия ...за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължително осигурителни вноски. С оглед изложеното неправилно административният съд е приел, че процесният ревизионен акт е нищожен. В решението липсват мотиви по останалите критерии за законосъобразност на ревизионния акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, което препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция. Поради това и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 2, АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,