Решение № 12236 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6935/2010 г.

Решение № 12236 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6935/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът РДНСК - Югозападен район гр. Перник е обжалвал решението от 26.04.2010 г. постановено по адм. д. № 17/2010 г. на Административен съд гр. Перник, с което е отменена заповед № ДК- 11-02/15.12.2009 г. на началника на РДНСК гр. Перник, с която е отменено разрешение за строеж № 59/04.12.2009 г. на главния архитект на община - Перник. Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т 3 АПК. Ответникът "Бесс Красава" ЕООД гр. Перник чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира мнение за основателност на жалбата. Върховния административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. Единственото нарушение на материалния закон, за да отмени заповедта, съдът приема, че не е представено нотариално заверено съгласие от всички съсобственици на съседните обекти. Тези изводи са обосновани и не противоречат на материалния закон. Правилото по чл. 48, ал. 3, второ изр. ЗУТ е, че когато оградата е плътна с височина над 0,6 м, тя се допуска въз основа на изрично писмено съгласие на собствениците на засегнатите УПИ. Изключението е по с изр. трето на същия текст, а именно, че е допустимо оградата да се разполага изцяло в имота на възложителя. При това изключение не се изисква изрично писмено съгласие на собствениците на засегнати УПИ, защото такива имоти няма, след като оградата няма да се разполага и в тях при равни части. По делото безспорно е установено, че дружеството, в чиято полза е издадено разрешението за строеж, е собственик на УПИ - ХХV, както и на УПИ - ХХIII -. 96, кв. 10 по плана на с. Гърло, поради което се явяват възложители по смисъла на чл. 161 ЗУТ на строежа, за който е поискал разрешение за строеж, по силата на което оградата е разрешена да се изпълни по регулационните линии на УПИ - ХХV- за озеленяване и обслужваща дейност по т. 1, 2, 3 и 4 с височина 2.20 м и съвпадащи с кадастралните такива. Разрешението е издадено въз основа на действуващ и до настоящия момент регулационен план, по който въпрос страните не са спорили. След като дружеството е собственик и на УПИ - ХХIII и като собственик на УПИ - ХХV, в който разрешено строителството на оградата няма правен интерес като заинтересован собственик на УПИ - ХХIII да оспорва процесното разрешение, с което не е нарушена разпоредбата на чл. 48, ал. 3 ЗУТ. Изводът за неприложимост на сочената разпоредба по отношение на северната граница на УПИ- ХХV с имот възстановен по ЗСПЗЗ на друго лице и включен само в КВС, и за който няма данни за застрояване и наличие на кадастрален план предвиждащ застрояване е обоснован, изведен от заключението на в. л., неоспорено от страните. Наведените доводи с касационната жалба за нарушение на чл. 48, ал. 7 ЗУТ са неоснователни. Констативния акт и издадената въз основа на него заповед третират разпоредбата на чл. 48, ал. 3 и 4 ЗУТ, а липсват и данни относно факта, оградата на е над 0. 6 м С оглед изложеното разрешението за строеж е издадено на лице, имащо качеството на възложител и при спазване на материалноправните разпоредби и същото е законосъобразно, поради което правилно заповедта е приета за от съда за незаконосъобразна. Решението е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила като при този изход на производството разноски не следва да се присъдят. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 222, ал. 1 АПК