Решение № 4731 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8874/2018 г.

Решение № 4731 от 1.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8874/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от С. С. от [населено място] против Решение № 112 от 06.06.2018 г. постановено по адм. д. № 114/2018 г. по описа на Административен съд Я., с което съдът е отхвърлил жалбата му против Решение № 1040-28-20/11.04.2018 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Я., с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане № 2174-28-352#1/01.03.2018 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Я. Твърди се от страната, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и предл. трето АПК, поради което лицето моли същото да бъде отменено и съдът да уважи оспорването против решението на директора на ТП на НОИ - Я.. Ответникът - директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Я. с писмен отговор оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Я. е Решение № 1040-28-20/11.04.2018 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) - Я., с което е оставена без уважение жалбата на С. С. против Разпореждане № 2174-28-352#1/01.03.2018 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Я., по пенсионно досие № [ЕГН], с което е отменено Разпореждане № 10/протокол № N01137/15.04.2016 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Я. и е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и жалбоподателят е осъден да заплати на ТП на НОИ – Я. разноски в размер на 100 лева. Първоинстанционният административен съд след проверката по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК е приел за установено, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на относимите административнопроизводствени норми и материалноправни такива, актът е съобразен с целта на закона. Позовал се е на факта, че за осигурителя "Камфууд" ЕООД - гр. Я. са налице данни, че от 05.01.2015 г. до 31.07.2015 г. няма внесени вноски в приход на фонд ДОО. Отделно от това е установено, че с Решение № 27/18.09.2015 г. Окръжен съд Я. е обявил неплатежоспособността на "Камфууд" ЕООД с начална дата 25.02.2015 година. Поради това се приема, че след като дружеството не е извършвало стопанска дейност, то декларираните обстоятелства са в противоречие с подадената в Регистъра на осигурените лица информация по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, за осигуряването на С. С. с код вид осигурен "14". По отношение на едноличен търговец с фирма "Ж. Н." - гр. Я. съдът е приел за установено, че за периодите от 01.06.2001 г. до 10.12.2002 г. и от 01.08.2009 г. до 31.08.2011 г. за лицето С. С. няма внесени осигурителни вноски в приход на фонд ДОО. Посочил е, че не са представени трудовия договор, трудово досие на лицето, сключените с него граждански договори за периода 01.08.2009 г. - 31.08.2011 г., издадените сметки за изплатени суми от осигурителя и платежни нареждания за внесени осигурителни вноски във фондовете на държавното обществено осигуряване по тези договори. С оглед на ангажираните по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка административният съд формира извод, че не са налице предпоставките на чл. 9 КСО във връзка с чл. 4 КСО. По съображения в този смисъл е приел за обоснован извода на административния орган, че спорните периоди не трябва да се зачитат за осигурителен стаж и е отхвърлил оспорването на жалбоподателя Сакъзов. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорът в първоинстанционното производство е относно това отговаря ли лицето на материалните изисквания на § 4, ал. 1 КСО към датата на подаденото от него заявление, за да може да се пенсионира при доказаните от него относими факти. Тежестта на доказване е за жалбоподателя, която му е била правилно разпределена от административния съд. Последният е следвало да докаже главно и пълно в процеса, че има съответния осигурителен стаж, който да бъде зачетен до достигане на максималния брой точки – 100, като сбор от осигурителен стаж и възраст. От фактическа страна е установено, че с Разпореждане № 10/протокол № N0 1137/15.04.2016 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ - Я., считано от 30.09.2015 г. на С. С. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО, по заявление от 30.09.2015 г. и навършена възраст 58 години и 8 месеца. За определяне правото му на пенсия е зачетен осигурителен стаж по данни от Регистъра на осигурените лица за периода от 01.06.2001 г. – 10.12.2002 г. като осигурено лице по трудов договор и за периода 01.08.2009 г. – 31.08.2011 г. – по граждански договор от осигурителя ЕТ "Ж. Н.", а за времето от 01.01.2015 г. до 31.07.2015 г. – по граждански договор при осигурител "Камфууд" ЕООД - гр. Я. При извършена проверка в ТП на НОИ - Я., констатациите от която са отразени в съставения протокол № КВ-5-28-00379702/20.02.2018 г., е установено, че в Регистъра на осигурените лица има подадени данни за С. С. с посоченото по - горе осигуряване по код вид осигурен "01" и с код вид осигурен "14". Данните от Декларация образец 1 за горепосочените периоди са подадени на 07.09.2015 г. и на 14.09.2015 г., като подадените данни са вследствие на изпълнение на задължително предписание, издадено от контролен орган на ТП на НОИ Я.. При проверка в информационната база на НОИ за внесени осигурителни вноски е установено, че за периодите от 01.06.2001 г. до 10.12.2002 г. и от 01.08.2009 г. до 31.08.2011 г., за лицето С. С. няма внесени осигурителни вноски в приход на фонд ДОО. Предприето е установяване на осигурителния стаж на същия, като за целта от осигурителя са изискани оригиналните документи за сключените граждански договори със същото лице за периода 01.08.2009 г. - 31.08.2011 г., издадените сметки за изплатени суми от осигурителя и платежни нареждания за внесени осигурителни вноски във фондовете на държавното обществено осигуряване по тези договори, но такива документи не са представени. Съдът не е зачел подадените данни от осигурителя ЕТ "Ж. Н." - гр. Я. за периодите 01.06.2001 г. - 10.12.2002 г. с код вид осигурен "01" /за работници или служители, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО при един работодател, включително и членове на кооперации, работещи по трудово правоотношение в кооперацията, без обхванатите от следващите кодове/, 01.08.2009 г. - 31.08.2011 г. с код вид осигурен "14" /за работещи без трудово правоотношение/, както и от осигурителя "Камфууд" ЕООД - гр. Я. за периода 05.01.2015 г. - 31.07.2015 г. също с код вид осигурен "14" /за работещи без трудово правоотношение/. Първоинстанционният съд е приел за безспорно, който извод се споделя и от настоящата съдебна инстанция, че административният орган правилно не е зачел за осигурителен стаж и доход подадените данни от осигурителя ЕТ "Ж. Н." - гр. Я. и от осигурителя "Камфууд" ЕООД - гр. Я. за посочените периоди. На осн. чл. 5 и чл. 6 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (Наредбата), в редакциите, които са относими за периода 01.08.2009 г. – 31.08.2011 г. и 01.01.2015 г. – 31.07.2015 г., на лицата работещи без трудово правоотношение, в зависимост от това дали са или не са осигурени на друго основание по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 1 - 4, от Кодекса за социално осигуряване, се дължат съответните осигурителни вноски. Дължимостта им зависи и от месечния размер на възнаграждението. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства в тази насока, още повече, че ако е лице работещо на граждански договор извън хипотезата на чл. 5 и чл. 6 от Наредбата, не попада в обхвата на задължителното осигуряване по чл. 4 КСО. При тези изводи не следва да се споделят изложените в касационната жалба доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон. Липсват и доказателства да са внесени в пълен размер дължимите осигурителни вноски от лицето като самоосигуряващо се такова. В подкрепа на този извод е изложеното в Констативен протокол № ПРОЕКТ – КВ – 5 – 28 – 00091987 от 15.12.2015 г. на контролен орган при ТП на НОИ, според който Сакъзов в качеството си на самоосигуряващо се лице има подадена декларация за регистрация, но няма внесени осигурителни вноски за периода 02.02.1996 г. – 30.09.2015 г., както и заявен код за осигуряване. Правилни са доводите на Административен съд Я., че към датата на издаването на Разпореждане № 10/протокол № N01137/15.04.2016 г. не са били налице предпоставките по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В развилото се административно производство за жалбоподателя е съществувала възможността да докаже въпросния стаж и доход, като представи издадени от осигурителите документи, което обаче той не е сторил. При служебното установяване и събиране на доказателства за спорния стаж е установен стаж и доход, който не е достатъчен за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО. Следователно Сакъзов не е имал право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на цитираната норма. С оглед тази фактическа обстановка, правилно административните органи са приложили чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, ред. ДВ бр. 100 от 2010 г. преди изменението с ДВ бр. 98 от 2016 година. Според относимата редакция на текста влязлото в сила разпореждане по чл. 98 може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсията е неправилно отпусната. Съгласно § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО (в редакцията до 31.12.2015 г.) до 31.12.2015 г., включително лицата, които са работили 10 г. по условията на първа категория труд или 15 г. по условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 47 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. Предвид цитираната разпоредба към датата на заявлението С. С. има навършена възраст 58 години и 08 месеца, и придобит осигурителен стаж в България от първа категория – 10 години 00 месеца 22 дни, втора категория – 06 години 03 месеца 28 дни и трета категория – 08 години 06 месеца 05 дни. С формуляр Е 205 от 28.03.2016 г. за удостоверяване на осигурителен стаж, Кипърският осигурителен институт е потвърдил осигурителен стаж – 05 години 03 месеца 23 дни. Общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория съгласно чл. 104 КСО и чл. 50 - 51 от Регламент ЕО 883/2004 г. е 38 години 06 месеца 02 дни, а сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта е 97. Към датата на заявлението С. С. е навършил възрастта по § 4, ал. 1 ПЗР на КСО за 2015 г – 52 години 08 месеца, има изискуемия се осигурителен стаж от първа категория – 10 години, но не отговаря на условието за сбор от осигурителен стаж и възраст – 100. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, следва да се уважи. На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, същите възлизат на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение