Решение № 3341 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12722/2009 г.

Решение № 3341 от 15.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12722/2009 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 205 от 11.06.2009 г., постановено по адм. д. № 233/09 г. Кюстендилският административен съд, е отменил Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № С - 24 от 28.06.2007 г. на Началника Митница - Кюстендил, определени с решение № 4409-0014/22.01.2007 г., в размер на 1 774 лв., дължими от Владимир Йорданов Ковачев, Димитър Йорданов Ковачев, Радка Йорданова Богоева и Никола Йорданов Ковачев и е осъдил Митница - Кюстендил да заплати на жалбоподателите разноски по делото в размер на 140 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Георги Христов Илинов в качеството му на началник на Митница - гр. Кюстендил. В същата се правят оплаквания, че решението на Кюстендилския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Кюстендилския административен съд и да постанови друго такова по същество на спора, с което да потвърди обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба Владимир Йорданов Ковачев взема становище, че решението на Кюстендилския административен съд е правилно и законосъобразно. Останалите ответници по касационната жалба Димитър Йорданов Ковачев, Радка Йорданова Богоева и Никола Йорданов Ковачев не са взели становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Кюстендилския административен съд е отменил Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № С - 24 от 28.06.2007 г. на Началника Митница-Кюстендил, определени с решение № 4409-0014/22.01.2007 г., в размер на 1 774 лв., дължими от Владимир Йорданов Ковачев, Димитър Йорданов Ковачев, Радка Йорданова Богоева и Никола Йорданов Ковачев. След като е описал подробно установената фактическа обстановка по спора, дал е тълкуване на правните разпоредби, относими към спора, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи. В тази насока е прието, че с отмяната на решението на Началника на Митница - Кюстендил за отмяна на митническите облекчения и определяне на митни сборове с влязло в законна сила решение на същия съд, то е отпаднало изпълнителното основание за принудително изпълнение и издаденото постановление се явява без основание, противоречи на материалния закон и като такова следва да бъде отменено. Решението на Кюстендилския административен съд е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, развито в касационната жалба, е за неправилно приложение на материалния закон. В тази насока се навеждат доводи, че постановлението за принудително събиране на публични държавни вземания представлява самостоятелен индивидуален административен акт, с който се установяват митнически задължения, същият не се намира в зависимост от решението за определяне на митни сборове. Така направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна по отношение на извършения безмитен внос на лек автомобил от наследодателя на ответниците по касация и смъртта на наследодателя на 23.07.2004 г., както и относно мотивите, поради което митническият орган е издал процесното ППСПДВ. Спорен е въпросът дали при отмяната на постановлението с обжалваното решение административният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Настоящата инстанция намира, че този въпрос следва да бъде даден отрицателен отговор. Спорът за това дали по ЕАД-то се дължат митни задължения за извършения внос на лек автомобил след смъртта на инвалида-вносител е решен с влязло в законна сила решение № 110 от 13.05.2008 г. на Кюстендилския административен съд, с което е отменено Решение № 4409-0014/22.01.2007 г. на Началника на Митница-Кюстендил, с което на наследниците са определени задължения в размер на 1 774 лв. По силата на чл. 297 от ГПК /нов/ влязлото в законна сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Предвид на изложеното следва да бъде прието, че административният съд правилно е зачел влязлото в законна сила съдебно решение, с което е решен спорът относно дължимостта на митните сборове. В този смисъл съдът не е допуснал нарушение на материалния закон от вида на твърдяното в касационната жалба. Това обстоятелство не се променя и от сравнително самостоятелното действие на ППСПДВ по смисъла на чл. 211а от ЗМ, без да се навлиза в теоретични конструкции за съотношението между отделните митнически актове /решение за вземане на митните задължения под отчет, ППСПДВ /при които би могъл да бъде изграден и обратния извод/ така или иначе ППСПДВ се издава за задължения, които не са платени в срок - чл. 211а от ЗМ/. Отделно от това, изложените мотиви за отмяна на Решение № 4409-0014/22.01.2007 г. на Началника на Митница-Кюстендил се отнасят с пълна сила и за отмяната на процесното ППСПДВ като незаконосъобразно. Съгласно разпоредбите на чл. 721 от Правилника за прилагане на Закона за митниците и чл. 4 от Постановление № 2 на Министерския съвет от 1993 г. за облагане вноса на автомобили (обн., ДВ, бр. 4 от 15.01.1993 г., в сила от 16.01.1993 г.) митнически преференции ползват лица - инвалиди, когато внасят за тяхна лична употреба пътнически автомобилни превозни средства. Разпоредбата на чл. 753, ал. 1 от ППЗМ създава забрана в срок до 3 години от датата на вноса стоките, допуснати за безмитен внос съгласно разпоредбите, предвидени в закони или в приети до 1 януари 1999 г. постановления на Министерския съвет, да бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане за цели, различни от предвидените в съответните разпоредби. Според алинея втора на същия чл. 753 митническото облекчение отпада и възниква вносно митническо задължение в случаите, когато стоките по ал. 1 бъдат предмет на заемане, залагане, отдаване под наем или прехвърляне със или без заплащане преди изтичането на 3-годишния срок. По делото няма данни внесеният от инвалида автомобил да е бил предмет на разпоредителна сделка, а смъртта на вносителя не попада в кръга на фактите при настъпването на които отпада митническото облекчение и възниква митническо задължение за наследниците му. При това положение обосновано първоинстанционният съд е приел, че митническият орган неправилно е приложил материалния закон и е отменил обжалваното постановление. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Кюстендилския административен съд не страда от пороците, изложени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. а от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение, РЕШЕНИЕ Оставя в сила решение № 205 на Кюстендилския административен съд от 11.06.2009 г., постановено по адм. д. № 233/09 г. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .