Решение № 13177 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6284/2018 г.

Решение № 13177 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6284/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Център "Фонд за лечение на деца" гр. София, чрез процесуалния представител адв. М. Г., срещу решение № 2221/02.04.2018 г., постановено по адм. дело № 9972/2016 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено решение № 842/17.08.2016 г. на директора на Център "Фонд за лечение на деца" гр. София. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, ал. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника, касаторът моли решението на бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по касационната жалба – А. К., малолетна, действаща, чрез законния си представител и неин баща А. К., чрез адв. Х. Н., оспорва жалбата. Излага подробни съображения за правилност на съдебното решение в писмен отговор по жалбата. Претендира присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение Административният съд София – град по жалба на А. К., малолетна, действаща, чрез законния си представител и неин баща А. К., е отменил решение № 842/17.08.2016 г. на директора на Център "Фонд за лечение на деца" гр. София, с което е отказано поисканото организационно и финансово подпомагане за лечението на детето с диагноза "Фибуларна хемимелия", изпратил е преписката на директора на Център "Фонд за лечение на деца" за ново произнасяне по заявлението с вх. № 6690/03.05.2016 г. при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението и е осъдил ЦФЛД да заплати разноските по делото в размер на 760 лева. За да постанови това решение съдът е приел, че при провеждането на процедурата по разглеждане на подаденото заявление за организационно и финансово подпомагане са допуснати нарушения на регламентираните срокове в Правилника за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца" /ПДОРЦФЛД/. Заявлението е подадено на 03.05.2016 г. и въпреки констатираното рядко заболяване в изключително тежка форма, същото е предоставено на външните експерти на 16.05.2016 г., а е разгледано на заседание на Обществения съвет, проведено на 17.08.2016 г. в нарушение на срока по чл. 35, ал. 1 ПДОРЦФЛД. Обосновал е извод, че в хода на административното производство са допуснати процесуални нарушения: актът е немотивиран, а изложените в него мотиви са формални и това нарушение на процесуалните правила е съществено. Освен нарушението на чл. 35 АПК, съдът е приел още, че е нарушен и принципът за бързина и процесуална икономия, регламентиран в чл. 11 АПК. Според съда отказът, мотивиран с "липсата на формалните основания по чл. 3, ал. 1, т. 1, б. "а" и б. "б" ПДОРЦФЛД – поисканите преглед и лечение не представляват диагностични и/или лечебни процедури, които да не могат да бъдат извършени своевременно или за които няма условия за извършването им в страната, нито представляват необходимо медицинско действие в рамките и за целите на лечението, което не се заплаща от републиканския бюджет и е извън обхвата на ЗЗО", е в нарушение на чл. 2 ЗЗ и административният акт е незаконосъобразен. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че В. К., като родител и законен представител на А. К., е подала заявление по образец с вх. № 6690/03.05.2016 г. за организационно и финансово подпомагане, придружено с изискуемите документи, включително декларации по образец, удостоверение за раждане на детето. С писма от 16.05.2016 г. директорът на фонда е поискал от трима специалисти да представят доклад по подаденото заявление за организационно и финансово подпомагане. В отговор от доц. д-р Х. Г. – началник на Клиниката по детска ортопедия при УСБАЛО "Проф. Б. Бойчев" ЕАД, е представен доклад, в който е посочено, че диагнозата е изчерпателна, заболяването е известно в България и може да се лекува по съвременни протоколи именно в МУ Варна, където работи лекуващият лекар. Според него търсенето на второ мнение на дете на 1-месечна възраст е по-скоро теоретично. От проф. Л. С. е представено становище, че без съмнение е необходимо да се направят съответните преглед и консултация в посочената авторитетна болница във Виена и препоръчва Обществения съвет да гласува положително относно искането на родителите и колегите ортопеди. Това становище не е обсъдено на проведеното заседание на Обществения съвет и не става ясна причината защо не е съобразено неговото мнение. В доклада на проф. В. С. – началник на Клиниката по ортопедия и травматология в УМБАЛ "Св. Георги" ЕАД, гр. Пловдив, е посочено, че заболяването е изключително рядко и за това е уместно детето да бъде диагностично уточнено в западна ортопедична клиника /Виена – Австрия/. По отношение разумния срок за лечение е посочено, че това е един месец и е направено предложение ЦФЛД да отпусне необходимите средства. Заявлението на А. К. и експертните становища на проф. д-р Ст. и доц. д-р Г. са обсъдени на заседание на Обществения съвет към Център "Фонд за лечение на деца" на заседание на 17.08.2016 г., на което е взето решение с 11 гласа /от 11 присъстващи/ да се откаже предоставянето на исканата помощ. Не са изложени мотиви защо е взето предвид становището на д-р Георгиев, а становището на проф. д-р С. не е обсъдено. Въз основа на това решение, взето на заседание на Обществения съвет, е постановено решение № 842/17.08.2016 г. на директора на Център "Фонд за лечение на деца", което е предмет на оспорването пред съда. В съдебното производство е допусната и изслушана съдебно-медицинска експертиза от вещо лице д-р П. Г. Видно от приетото и неоспорено заключение, [диагноза] или [диагноза] е вродена локализирана/ограничена аномалия на долния крайник, която се характеризира с частична или пълна липса на фибула – малкият пищял на подбедрицата. Липсващата фибула е заместена от съединително тъканна фиброзна връв. Другата кост, съставяща подбедрицата – тибия или голям пищял е налична, но и тя е болестно засегната в различна степен, най-вече в долния си край при глезена и с нарушен растеж, както по отношение на дължина, така и осево/ъглово. Фиброзната връв допълнително нарушава надлъжния и осевия растеж на подбедрицата. Болестта засяга тъканите и органите надолу от коляното. Увредено е и ходилото като части от него могат да са неправилно развити, недоразвити и/или липсващи. При А. К. усложненията са: 1) пълна липса на малък пищял, заместен по цялото си протежение с фиброзна връв; 2) вродена разлика в дължините на двата долни крайника от 4 см при раждането – скъсяване на дясна подбедрица и ходило, регистрирани от д-р М. Живков, [населено място]; 3) недоразвито ходило/стъпало с два лъча вместо пет /липсват външните три лъча/; 4) Еквиновалгус /отклонение навън и надолу/ на ходилото и глезена; 5) осева деформация в посока предномедиално дъговидно извиване на подбедрицата с тръпчинка на върха /онагледени схематично в заключението/. Изложено е, че заболяването е много рядко в световен мащаб, а според характеристиките и степента на деформацията, случаят на А. се оценява като тип IIIC по скалата на Пейли. Това е най-тежката степен на съществуване на този деформитет и това прави случаят й още по-рядък и с още по-малък абсолютен брой засегнати деца. При А. степента на увредата е много тежка и това прави резултата от лечението й, по който и да е от реконструктивните/органосъхраняващи методи, несигурен. Вещото лице е посочило още, че липсата и забавянето на лечението би довело до закъсняване на прохождането на детето след 12-14 месечна възраст, което се приема за забавяне във физическото й развитие и социалното интегриране. Закъснялото прерязване на фиброзната фибуларна връв води до по-голямо задълбочаване на ъгловата деформация и скъсяването на засегнатата подбедрица. Разбирането и практиката на детските ортопеди в Европа и България е това да бъде извършено между 6 месечна и 9 месечна възраст на детето. Вещото лице цитира становището на д-р Д. Пейли от САЩ, според когото получената деформация вследствие естествения ход на заболяването до 2 годишна възраст би могла да се коригира и компенсира от последващите оперативни интервенции. Накрая завършва с обобщеното мнение на всички ортопеди, а именно, че оптимално е корекцията на деформациите на глезена и ходилото да стане до 2 годишна възраст, а първото удължаване да се осъществи до 4-5 годишна възраст в степен до 5-6 см. Касационният състав на съда приема, че предвид установените фактически обстоятелства, следва да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 33, ал. 1 ПДОРЦФЛД, директорът на фонда изисква становище от най-малко двама външни експерти по профила на заболяването и исканото лечение, в т. ч. от националния консултант и от председателя на научното дружество по съответната специалност или от други медицински специалисти съгласно списъка по чл. 28, ал. 1, а съгласно ал. 4, директорът на фонда може да възложи провеждане на консилиум на двама или повече външни експерти със специфична компетентност съобразно профила на заболяването, като същевременно определи водещ експерт, ред и срок за провеждането му, като могат да бъдат поканени и експерти извън списъка по чл. 28, ал. 1. В случая, директорът на фонда е спазил посочените изисквания, като е изискал становищата на трима външни експерти, но в протокола, съдържащ решението на Обществения съвет по процесното заявление не са посочени мотиви защо при разглеждането му не е съобразено становището на проф. С., защо е взето предвид точно това на д-р Г. Още повече, че единствено докладът на проф. Ст. отговаря на изискванията на чл. 34, ал. 2 ПДОРЦФЛД, а същият е напълно игнориран. В протокола от заседанието на Обществения съвет също не се съдържат мотиви за отказ от финансиране на лечението на детето в чуждестранната клиника. Освен това, предложението, обективирано в протокола от проведеното заседание на обществения съвет, не отговаря на изискванията на чл. 42, ал. 3 и не съдържа реквизитите по чл. 34, ал. 2, т. 1 - 8 от правилника, както правилно е приел и съдът. В тази връзка доводите в касационната жалба, че липсва нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК, тъй като атакуваният административен акт бил постановен въз основа на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства не може да бъде възприет. В решението е посочено само, че: "Заболяването е известно в България и може да се лекува по съвременни протоколи в МУ Варна. " Не се посочва кое е това лечение, което може да се извърши в България. Налага се извода, че административният орган е постановил оспорения акт в нарушение на задължението си по чл. 35 АПК да изясни всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая и да обсъди възраженията и доводите на страните. Настоящият състав споделя също съображенията на съда за това, че на заседанието на Обществения съвет не е проведено действително обсъждане на основанията за предоставяне на исканата помощ, липсва подробно изложение и обсъждане на възможностите за лечение на детето и очакваните от тях резултати. Липсва какъвто и да е анализ на предпоставките по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, ал. 2 и 3, очаквани резултати, въз основа на което е взето решение от обществения съвет, с което е направено предложение към директора на фонда, обективирано в протокол № 21 от 17.08.2016 г. Правилно съдът е приел, че становищата сами по себе си, не представляват нито мотиви, нито основание за вземането на едно или друго решение. Същите не могат да бъдат ползвани като основание за обосноваване на решението, тъй като са непълни. В протокола не се съдържа обсъждане на заболяването на А., на медицинските становища, които са дадени по случая или защо едни от тях са възприети, а други – не. Този подход е запазен и при постановяване на решението на директора на фонда. В този смисъл решението не съдържа собствени мотиви, а наличните такива не удовлетворяват изискването за обосноваването на фактически и правни основания за издаване на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В касационната жалба се твърди, че не е налице нарушение на чл. 11 АПК, регламентиращ принципа за бързина и процесуална икономия. Твърди се, че за детето е изготвен план за лечение още на седмия ден от раждането му. Цитираната разпоредба задължава административния орган да извърши процесуалните действия в сроковете, определени от закона и за най-краткото време, необходимо според конкретните обстоятелства и целта на действието или на административния акт". Съгласно СМЕ липсата и забавянето на лечението на А. би довело до закъсняване на прохождането на детето след 12-14 месечна възраст, което се приема за забавяне във физическото й развитие и социалното интегриране. Както правилно посочва съдът, в случая не се установява да е била налице обективна пречка за разглеждане и произнасяне по заявлението в определения срок. Касаторът въвежда довод за наличието на 9 подобни случая, излекувани напълно в България. В цитираното становище на изпълнителния директор на УСБАЛО "Проф. Б. Бойчев" ЕАД се сочи наличие на 9 случая за 40-годишен период, но никъде не се твърди, че при всеки от тях е налице пълно възстановяване. В приетата и неоспорена експертиза по делото специалистът посочва, че в България има извършени оперативни интервенции на деца под едногодишна възраст с такова заболяване и усложнения, но няма официален регистър, от който може да се види точният им брой, нито пък тяхната успеваемост. В административното производство не е проведено обсъждане по същество дали лечението на детето, което може да се осъществи в България, би било достатъчно за постигане на ефективен резултат с оглед естеството на неговото заболяване, конкретната диагноза и състояние. Необходимо е да се обоснове извод дали в действителност необходимото лечение на детето може да бъде осъществено своевременно и ефективно в страната. Касационните доводи, изложени в жалбата във връзка с липсата на предпоставки за лечение в чужбина са неоснователни. Както се посочи по-горе, от медицинската експертиза е видно, че заболяването е много рядко в световен мащаб като честотата на поява е около 1:50 000 живородени деца. В конкретния случай състоянието на А. се оценява като IIIC по скалата на Пейли, което е и най-тежката степен на съществуване на този деформитет. Изрично се посочва, че основен метод в България в този ранен период заемат консервативните методи посредством изработване и носене на външни ортопедични средства – ортези, като целта е частична корекция на деформацията до каквото степен е възможно. В СМЕ се посочва дори, че могат да настъпят усложнения, при които често се прибягва до ампутация на долния крайник под коляното с последващо изработване на ортеза. Това е класическият метод на лечение на заболяването и както е посочил и съдът, едва ли може да го постави в групата на съвременните методи за лечение и да бъде определено като най-добро за пациента. По изложените съображения, решаващият извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспореното решение поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, което е повлияло върху крайното решение на административния орган, е правилен. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания, а при извършената служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът по касационната жалба има право на разноски. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие от 06.10.2018 г., Център "Фонд за лечение на деца" следва да заплати на А. К., малолетна, действаща, чрез законния си представител и неин баща А. К., сумата от 500,00 лева за адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,