Решение № 10532 от 8.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15770/2009 г.

Решение № 10532 от 8.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15770/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Георги Генадиев Тошев, ЕГН ******** от гр. София срещу заповед № РД-15-925 от 13.11.2009 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 ЗДСл. и Постановление на Министерски съвет (ПМС) № 265 от 10.11.2009 г., и утвърдено длъжностно разписание от 13.11.2009 г., считано от датата на издаване на заповедта, поради съкращаване на длъжността. Заповедта е оспорена като нищожна на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, и в евентуалност се претендира отмяната й поради противоречие със закона. Твърдението в жалбата е, че не е налице съкращаване на заеманата длъжност "главен директор" на Главна дирекция "Земеделие" по отменения Устройствен правилник, тъй като Главна дирекция "Земеделие, гори и поземлени отношения" по новия Устройствен правилник, приет с ПМС 265, се явява неин правоприемник, ръководен от главен директор, дейността е запазена в основната й част, като са добавени допълнителни правомощия. Длъжността продължава да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания. Ответната страна министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител и в представени писмени бележки оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени законосъобразността на оспорения административен акт, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от Административнопроцесуалния кодекс, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е допустима. При разглеждането й по същество, съдът приема следното: Предмет на обжалване е Заповед № РД-15-925 от 13.11.2009 г. на министъра на земеделието и храните, с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 108 ЗДСл. и ПМС № 265 от 10.11.2009 г., и утвърденото длъжностно разписание от 13.11.2009 г. на МЗХ. Като причина за прекратяване на служебното правоотношение е посочено съкращаване на длъжността. Безспорно е по делото, установява се от Заповед № РД-15-634 от 03.08.2009 г. на Министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 9, ал. 1 е 2 и чл. 81а от ЗДСЛ, във връзка със сключено споразумение № РД11-330, че към деня на прекратяване на служебното правоотношение, жалбоподателят е назначен на длъжността "главен директор" с ранг IIс в Главна дирекция "Земеделие" при МЗХ, считано от 03.08.2009, за неопределен срок. С Решение № 3189 от 10.03.2009 г. по адм. д. 9631/2008 г. Върховният административен съд, пето отделение отменя Заповед № РД-15-556 от 26.06.2008 г. на министъра на земеделието и храните, с която служебното правоотношение на Г. Тошев е прекратено за длъжността главен директор на Главна дирекция "Земеделие и гори". Съдебният акт влиза в сила с постановяване на решението на петчленния състав от 29.09.2009 г. по адм. д. 5918/2009 г. Издаването на заповедта от 03.08.2009 г. поражда последиците, към които е насочена отмяната, поради което, не се налага издаване на нарочна заповед по чл. 122 от ЗДСл, съдебното решение се счита изпълнено. Постановеното прекратяване на служебното правоотношение със заповедта от 13.11.2009 г. е извършено на различно основание от това по Заповед № РД-15-556 от 26.06.2008 г. на министъра на земеделието и храните, при новонастъпили факти след влизане в сила на съдебното решение, поради което съдът приема за неоснователен довода за нищожност на процесната заповед. При преценката на законосъобразността на обжалваната заповед № РД-15-925 от 13.11.2009 г. на министъра на земеделието и храните съдът приема за установена извършената промяна в структурата на Министерството на земеделието и храните с Постановление на МС № 265 от 10.11.2009 г., в сила от 13.11.2009 г., с което е отменен Устройствения правилник (УП) на МЗХ, приет с ПМС № 125 от 2006 и е приет нов. Съгласно чл. 30 от новия Устройствен правилник, в редакцията към 13.11.2009 г., специализираната администрация е организирана в една главна дирекция "Земеделие, гори и поземлени отношения" и десет дирекции. Видно от приложеното по делото длъжностно разписание на МЗХ, утвърдено със заповед № РД-09-27 от 13.01.2009 г. специализираната администрация на МЗХ до приемането на новия УП е организирана в Главна дирекция "Земеделие" и единадесет дирекции, между които "Поземлени отношения" и "Агростатистика". Съпоставянето на функциите и дейността на Главна дирекция "Земеделие", регламентирани в разпоредбата на чл. 32 от УП, стар, с тези, предвидени в чл. 31 от новия Устройствен правилник, налага извод за пълно запазване на възлаганите с отменения правилник дейности на главната дирекция, като са добавени дейностите, предоставени за изпълнение на дирекция "Поземлени отношения", уредени в чл. 33 от отменения Устройствен правилник и дирекция "Агростатистика", уредени в чл. 41 на същия правилник. С длъжностното разписание на МЗХ, утвърдено със заповед № РД-09-892 от 13.11.2009 г. е предвидена длъжността главен директор на Главна дирекция "Земеделие, гори и поземлени отношения", с изисквания за длъжностно ниво и минимален ранг, еднакви с тези за длъжността главен директор на Главна дирекция "Земеделие", с длъжностно ниво по ЕКДА: А4 и минимален ранг за заемане на длъжността - V старши. Сравнението на функциите и задълженията на двете длъжности установява пълно покриване на целите на двете длъжности, да осъществяват ръководство, организация и координация на главната дирекция. Допълнената в длъжностната характеристика от 13.11.2009 г. цел "планиране" е същностен елемент на управлението, поради което не може да се приеме различие в целите. Запазени са областите на дейност по длъжностната характеристика от 28.04.2009 г., като допълнението в т. 4.4, поради общата си редакция, свързана с приложение на ЗСПЗЗ, ЗВСГЗГФ, ЗОЗЗ и нормативните актове по приложението им, не може да обоснове извод за съществено различие на дейностите по двете длъжности. С промяната в структурата, ръководените от Главна дирекция "Земеделие" три отдела -"Регионална политика", "Регионална координация на второстепенните разпоредители" и "Идентификация на земеделските парцели", наред с 28-те областни дирекции "Земеделие", са увеличени на пет отдела "Поземлени отношения и комасация", "Координация на областните дирекции "Земеделие", "Идентификация на земеделските парцели", "Дейности по опазване на земеделските земи" и "Регистри и договори". Включването в предмета на дейността на главната дирекция на допълнителни функции, свързани с поземлените отношения, договорите и агростатистиката не променят длъжността в нейната същност и основни характеристики на управленска дейност по осъществяване на ръководство и контрол. Съпоставянето на областите на дейност и основните задължения на двете длъжности, съобразно длъжностните характеристики от 28.04.2009 г. и от 13.11.2009 г., установяват запазване на основните, същностните функции и задължения, свързани с управлението, контрола, координирането на дейностите в областта на земеделието при подпомагане дейността на министъра. Разширяването на предмета на дейностите, който е свързан със земеделието и горите не води до промяна, която да обоснове извод за наличие на качествено различна и нова длъжност. Промяната в наименованието на длъжността, при съхраняване на съществените, определящи съдържанието й характеристики, налага извод за запазване на длъжността при извършените промени с Устройствения правилник, в сила от 13.11.2009 г. и новото длъжностно разписание от същата дата. Изложеното налага да се приеме, че длъжността, заемана от жалбоподателя до прекратяване на служебното му правоотношение, продължава да съществува понастоящем и след извършеното преструктуриране на администрацията на ответника, с приемане на новия Устройствен правилник на МЗХ. Реално съкращаване на длъжността "главен директор" на Главна дирекция "Земеделие" в МЗХ, считано от 13.11.2009 г. не е осъществено, въпреки че тя не съществува като нормативна позиция в предвидената нова структура на администрацията на МЗХ. Запазването на основните, определящи същността й функции и задачи, както и изискванията за заемането й, при създаването на длъжността "главен директор" на Главна дирекция "Земеделие, гори и поземлени отношения" в МЗХ, считано от 13.11.2009 г., сочат на незаконосъобразно прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, основано на съкращаване на заеманата от него длъжност. Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, със съдържание, съобразно изискванията на процесуалния закон, но в противоречие на приложимия материален закон, обуславяща отмяната й. Предвид разпоредбата на чл. 122 от Закона за държавния служител, регламентираща фактическия състав на възстановяването на държавния служител на предишната заемана длъжност, като го поставя в зависимост от волята и поведението на последния, без да е предвидено изрично произнасяне от съда, съдебният състав намира искането за възстановяване недопустимо, поради което в тази част образуваното производство следва да бъде прекратено. Искането за присъждане на обезщетение по чл. 104 от Закона за държавния служител от 16.11.2009 г. до възстановяване на служебното правоотношение, поради неопределеността на периода, следва да бъде отделено за разглеждане в самостоятелно производство. Съобразно изхода на спора, ответната страна дължи на жалбоподателя направените по делото разноски. Представеният договор за правна помощ съдържа клауза за уговорения размер на възнаграждение, но в процеса не са представени доказателства за неговото заплащане. Предвид обезщетителната функция на разноските, съдът ги присъжда в доказания заплатен размер от 10.00 лв. за държавна такса. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение, на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК,