Решение № 13940 от 18.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 655/2015 г.

Решение № 13940 от 18.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 655/2015 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Русе, чрез процесуален представител, против Решение № 42/09.12.2014 г., постановено по адм. дело № 305/2014 г. по описа на Административен съд - Русе (АСР), с което е отменена като незаконосъобразна Заповед № РД-01-2163/25.07.2014 г. на кмета на община Русе. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в хода на административното производство не е установено и доказано да е налице извършване на виновно нарушение на служебните задължения от страна на наказания, като се излагат подробни съображения за установените факти от дисциплинарнонаказващия орган. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Симеон Петров Рангелов, чрез процесуален представител, в представено писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Дисциплинарното производство срещу Симеон Рангелов е започнало по повод писмо № АО 56/12 от 24.06.2013 г. на Окръжна прокуратура - Русе, с което е направено искане до кмета на община Русе да издаде заповеди за премахване на незаконни строежи от IV категория - "Парк кафе-бистро" и "Слънцезащитно съоръжение", изградени в УПИ-I-596 и УПИ-II-596, кв. 894 по плана на гр. Русе. Със заповед № РД-01-1726/26.06.2013 г. кметът на община Русе е наредил дисциплинарният съвет да образува дисциплинарно дело срещу главния архитект на община Русе - Симеон Рангелов за извършване на проверка по отношение изпълнението на служебните му задължения във връзка с издаването на тези разрешения за поставяне и разрешение за строеж за обект "Детска площадка", находяща се на пл. "Александър Батенберг" в гр. Русе. Дисциплинарният съвет е провел няколко заседания по образуваното дисциплинарно дело № 1/2013 г., като е приел за установено, че Симеон Рангелов, в качеството му на главен архитект на община Русе на 24.09.2012 г. и на 27.11.2012 г. е издал Разрешения за поставяне № 95/24.09.2012 г. и № 138/27.11.2012 г. без да е изискал съгласуване на схема за поставяне на обектите от Министерство на културата, а на 16.10.2012 г. е издал Разрешение за строеж № 623/16.10.2012 г. за обект "Детска площадка" без да е спазил разпоредби от Закона за устройство на територията и е разрешил строителството без да е била издадена виза за проектиране и съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 от ЗКН. Тези деяния на главния архитект са приети от дисциплинарния съвет за дисциплинарни нарушения, във връзка с което е дал становище до органа по назначаване - Кмета на община Русе да наложи на държавния служител дисциплинарно наказание "уволнение". Въз основа на това становище, е издадена процесната заповед № РД-01-2163/25.07.2014 г. на кмета на община Русе, с която на основание чл. 90, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл на Симеон Рангелов на длъжност "главен архитект" в община Русе с ранг IV старши е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта - 25.07.2014 г. От представените по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че при издаване на заповедта е спазена дисциплинарната процедура по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, но е нарушен материалния закон. Посочено е, че в заповедта липсва конкретизация на действията на Рангелов, които са приети за дисциплинарно нарушение, като факта за извършените нарушения не е доказан по безспорен и несъмнен начин. Поради това съдът е приел, че тази необоснованост на акта е довела до неправилно приложение на закона, тъй като търсенето на дисциплинарна отговорност от служителя е обусловено от установяване по безспорен начин на извършено виновно от страна на служителя дисциплинарно нарушение. Същевременно е приел, че с оглед преките служебни задължения на главния архитект да издава индивидуални административни актове, каквито безспорно са гореописаните разрешения за поставяне и разрешение за строеж, то те са издадени в изпълнение на вменените му служебни задължения и не могат да обусловят твърдяното дисциплинарно нарушение. Съдът е приел още, че евентуалната бъдеща незаконосъобразност на тези актове не може да доведе до неизпълнение на неговите служебните задължения. Върховният административен съд - Пето отделение, споделя фактическите и правните изводи на АСР, залегнали в мотивите на съдебното решение. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Съдът е обсъдил посочените нарушения и доводите на страните по тях, като за всяко едно е изложил аргументирани мотиви. Правилно АСР е приел, че за посочените нарушения дисциплинарно наказващият орган неправилно ги е вменил във вина на Рангелов и му е наложил най-тежкото наказание. Съдът обстойно е разгледал всяко едно от нарушенията, посочени в заповедта и правилно е стигнал до извода, че от събраните по делото доказателства не е установено по категоричен и безспорен начин, че същите са извършени от наказания. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушение или в конкретния случай с оглед мотивите на издадената заповед наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения и неспазване на изискванията по длъжностна характеристика - нарушение по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 от закона. В случая съвсем аргументирано първоинстанционният съд приема, че дисциплинарното наказание е наложено, без да са установени допуснати нарушения на служебните задължения от страна на служителя. В правомощията на главния архитект е да издава процесните административни актове, каквито безспорно са били издадени като правилно в тази насока съдът е приел, че тяхната незаконосъобразност не е била доказана към момента на издаване на процесната заповед и е ирелевантна в настоящия казус. Съобразявайки така установените факти аргументирано съдът приема, че посочените нарушения на са осъществени, тъй като дисциплинарна отговорност следва да се реализира само в случаите, когато твърдяното дисциплинарно нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин. Разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл изисква наличието на четири кумулативни предпоставки, при определяне от наказващия орган вида и размера на дисциплинарно наказание: тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; формата на вината на държавния служител; обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител. В конкретния случай от доказателствата не се установяват действия, извършени от Деянов, с които да не изпълнени задължения по длъжностна характеристика и или други конкретно поставени от ръководителя задачи, поради което правилно АСР е отменил заповедта. При определяне тежестта на наложеното наказание административният орган не е съобразил предпоставките на чл. 91 от ЗДСл, а именно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите, каквито в настоящия случай изцяло липсват. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че наказаният не е осъществил с поведението си от обективна и субективна страна състава на дисциплинарното нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 от ЗДСл, поради което решението следва да бъде оставено в сила. По делото е направено искане от процесуалния представител на Симеон Рангелов за присъждане на разноски за касационната инстанция. С оглед правните изводи, същото се явява основателно и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК община Русе следва да му заплати сумата от 600.00 (шестстотин) лева разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение,