Решение № 14834 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6798/2009 г.

Решение № 14834 от 7.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6798/2009 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Валентин Петров Милев, от гр. София, против решение от 16.02.2009 г., постановено по адм. д. № 6448/2008 г. по описа на Административен съд - София-град. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - директорът на Столична дирекция на МВР не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе съдът взе предвид следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалба против Заповед № з 14209/10.10.2008 г. на директора на Столична дирекция на МВР, с която на Валентин Петров Милев е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в забрана за напускане на страната със срок - до 29.05.2013 г. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, който след като установил, че касатора е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и не е реабилитиран е наложил принудителната административна мярка. Съдът е констатирал, че в случая е била налице хипотезата на чл. 76, т. 2 (отм.) от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), като директорът на Столична дирекция на МВР в условията на оперативна самостоятелност е наложил принудителната административна мярка. Направени са изводи, че заповедта е издадена в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Направените от съда изводи са в съответствие със събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 76, т. 2 (отм.) от ЗБЛД, може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани. С приложените по делото писмени доказателства се установило, че касаторът е осъден за извършено умишлено престъпление от общ характер на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наложеното наказание е отложено за срок от пет години, считано от датата на влизане на присъдата в сила - 29.08.2008 г. и не е реабилитиран. Законосъобразен е изводът на съда, че в хипотезите на чл. 76 от ЗБЛД административният орган упражнява своята власт при условията на оперативна самостоятелност - при предоставена му от законодателя самостоятелна преценка и свобода на избор от два или повече възможни резултата (прогласени от закона). За законосъобразността на издадения от него акт от гледна точка на материалния закон в тези случаи е достатъчно наличието на установените материалноправни предпоставки за избрания резултат. Въпросът защо административният орган е направил точно този избор, а не е избрал друг от възможните правни резултати е въпрос на целесъобразност, поради което и с оглед на естеството на съдебния контрол за законосъобразност на административните актове, не подлежи на обсъждане в съдебното производство. Неправилно съдът е приел, че ограничителните мерки по чл. 76, т. 2 (отм.) и чл. 75, т. 3 от ЗБЛД са равностойни, но това не е довело до незаконосъобразност на обжалваното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 75, т. 3 от ЗБЛД в редакцията й към датата на издаване на оспорената заповед не се разрешава напускане на страната, а паспорти и заместващи ги документи не се издават на лица, на които е наложена забрана по чл. 68 от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на осъдени на лишаване от свобода до изтърпяване на наложеното им наказание, освен в случаите по чл. 66 от Наказателния кодекс. По несъмнен начин по делото е установено, че изтърпяването на наложеното наказание на Милев на основание чл. 66 от НК е отложено за срок от пет години, поради което и в случая нормата на чл. 75, т. 3 е била неприложима. Ето защо не е било необходимо административният орган да излага мотиви защо не прилага същата. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона, като при постановяването й не е допуснато нарушение на принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. От събраните в първоинстанционното производство доказателства е установено, че синът на Валентин Милев е осиновен при условията на непълно осиновяване от родителите на последния, както и че с решение от 21.11.2007 г. на Център "Фонд за лечение на деца" са отпуснати финансови средства за лечението на детето в чужбина. При тези данни съдът е посочил, че въпреки дадените указания на оспорващия, по делото не са ангажирани доказателства, установяващи необходимостта същият да осъществява пътуване извън страната с оглед лечението на детето, както към датата на издаване на оспорената заповед така и след това. Средствата са отпуснати една година преди налагане на ограничителната мярка. Съгласно правилото на чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Следователно установяване на нови факти в касационното производство е недопустимо, поради което и представените с касационната жалба доказателства не следва да се обсъждат. Непълнотата на доказателствата не е касационно основание за отмяна на първоинстанционното решение. Изводът на първоинстанционния съд, че при постановяване на оспорения акт не са допуснати нарушения на чл. 6, ал. 1, 3 и 5 е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Наложената принудителна административна мярка при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 76, т. 2 (отм.) от ЗБЛД е съобразена с целта, която преследва закона - защита на правната сигурност. С постигането на целта на закона не е нарушен и принципа на съизмеримост-административният акт не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава акта-временно ограничаване на права и законни интереси в защита на правната сигурност, като се има предвид, че от доказателствата по делото е установено, че синът на касатора има двама осиновители и майка, като по отношение на последната не са налице нито твърдения, нито доказателства, че не полага грижи за детето си. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно, не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,