Решение № 9925 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13060/2009 г.

ВАСV отделение16.07.2010 г.докладчик Мариета Милева

Диспозитив

Отменя заповед № РД-16-792 от 14.09.2009 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Мотиви

Решение № 9925 от 16.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13060/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Албена Янкова Георгиева против заповед № РД-16-792/14.09.2009 г. на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, с която на основание чл. 100, ал. 2 и ал. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е отстранена временно от работа. Жалбоподателката поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е предпоставките на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл за предприемане на мярката не са изпълнени. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на икономиката, енергетиката и туризма не изразява становище. Като взе предвид изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав констатира следното: Жалбоподателката Георгиева е назначена на длъжност "главен експерт" в отдел "Търгове и договаряне", дирекция "Европейски фондове за конкурентноспособност". С постановление по пр. преписка № 51818/2009 г. на Софийска районна прокуратура против жалбоподателката е образувано наказателно производство и същата е привлечена като обвиняем за престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 2 от Наказателния кодекс (НК) за това, че на 6.02.2006 г. е затаила истина в писмена декларация по образец съгласно приложение № 2 към чл. 2, ал. 4 на Наредба № 1/2000 г. за документите за заемане на държавна служба, представена в Министерството на икономиката и енергетиката. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентния орган и в предвидената от закона форма, но е незаконосъобразна. Разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл задължава органа по назначаването да отстрани временно държавния служител от работа, когато против него е образувано наказателно производство за извършено престъпление в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "а" от НК. Нормата е императивна и обвързва административния орган със задължението да отстрани временно служителя от работа при осъществяване на предвидените в закона фактически предпоставки. В случая съдът приема, че изискванията на закона не са изпълнени. Действително против служителката е образувано наказателно производство и същата е привлечена като обвиняем за извършено престъпление от общ характер, но това престъпление не е свързано с качеството й на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. "а" от НК. Длъжностното качество не се обхваща от състава на престъплението по чл. 313, ал. 1, пр. 2 от НК и субект на същото може да бъде всяко лице, което затаи истина в декларация, която по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет се дава пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства. След като жалбоподателката не е привлечена като обвиняем за престъпление, извършено в качеството й на длъжностно лице, съдът приема, че предпоставките на чл. 100, ал. 2 от ЗДСл не са изпълнени (нормата засяга сериозно правната сфера на лицата, поради което не може да се тълкува разширително) и не са налице основания за отстраняване на Георгиева от работа. На това основание оспорената заповед следва да бъде отменена. При липсата на данни за действително направени разноски в настоящото производство (представеното пълномощно не съдържа такива, а няма доказателства и за изпълнение на предвиденото в договора за поръчка задължение за доверителя да заплати възнаграждение) съдът приема, че такива не следва да бъдат присъждани на жалбоподателката въпреки направеното искане. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 100, ал. 2