Решение № 2446 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6468/2024 г.

ВАСШесто отделение11.03.2025 г.докладчик Юлия Тодорова

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение 1639/26.04.2024 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело 106/2024 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. К., чрез пълномощника адв. Чавдаров срещу Решение 1012-12-285#1/14.12.2023 г., издадено от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Пазарджик, потвърждаващо Разпореждане 122-00-477-6/15.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на Национален осигурителен институт Пазарджик.

ОСЪЖДА А. А. К. с [ЕГН] от [населено място], общ. Велинград да заплати на Национален осигурителен институт, гр. София сума в размер на 400 лева (четиристотин лева) за двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА /п/ СЛАВ БАКАЛОВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Пазарджик против Решение 1639/26.04.2024 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело 106/2024 г., с което отменя по жалба на А. А. К., чрез пълномощника адв. Чавдаров, Решение 1012-12-285#1/14.12.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик и връща преписката на органа за ново произнасяне съгласно мотивите на настоящото решение. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост относими към касационните основания посочени в чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на А. А. К. срещу отменения административен акт. Ответникът А. А. К., чрез пълномощника адв. Чавдаров оспорва подадената касационна жалба, счита същата за неоснователна, поради което да се отхвърли и да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С Решение 1639/26.04.2024 г. на Административен съд Пазарджик, постановено по адм. дело 106/2024 г., се отменя по жалба на А. А. К., чрез пълномощника адв. Чавдаров, Решение 1012-12-285#1/14.12.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик, потвърждаващо Разпореждане 122-00-477-6/15.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което жалбоподателката е задължена да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица (ПОБ) за периода от 05.03.2020 г. до 04.09.2020 г. в размер на 8696, 83 лева - главница и 2765, 45 лева - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането. При осъществения контрол за валидност и законосъобразност на административния акт по чл. 168 АПК и на основанията, посочени в чл. 146 АПК, първоинстанционният съд достига до извод, че решението на административния орган е незаконосъобразно и отменя същото. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. От фактическа страна съдът е установил, че А. А. К. е подала на 12.03.2020 г. заявление с вх. 122-00-477 в ТП на НОИ Пазарджик, за отпускане на ПОБ на основание чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване (КСО), като декларира, че последното й правоотношение с работодател от Ирландия е прекратено, считано от 05.03.2020 г. Към подаденото заявление е приложила заявление за удостоверяване на осигурителен периоди и доходи от друга държава - членка на ЕС със СЕД U 002, в което е декларирала причина за прекратяване на трудовата дейност - "изтичане срока на договора"; декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65

2

от Регламент (ЕО) 883/2004; документи от Ирландия и копия от фишове за заплата 6 броя. Не е представила документ от работодателя, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост. Чрез заявлението жалбоподателката е поискала и удостоверяване на осигурителен период от Ирландия за времето от 18.09.2019 г. до 04.03.2020 г. Установява се, че на основание чл. 8 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) със СЕД U 001 с изх. Ц3208-12-19/20.03.2020 г. и СЕД U 003 с изх. Ц3208-12-19/20.03.2020 г. е изискано предоставяне на информация за горепосочения период. С разпореждане 122-00-477-1/20.03.2020 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пазарджик, на основание чл. 54г, ал. 4 КСО производството по отпускане на ПОБ е било спряно, до получаване на СЕД U 002 и U 004 от компетентната институция на Ирландия. На 21.08.2020 г. в TП на НОИ Пазарджик са били получени СЕД U 002 и U 004 от компетентната институция на Ирландия, с потвърдени: период на осигурена заетост от 18.09.2019 г. до 04.03.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта - "изтичане срока на договора"; доход за периода от 01.01.2020 г. до 04.03.2020 г. в размер на 2009 евро месечно и от 18.09.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 2162 евро месечно. След възобновяване на спряното административно производство за отпускане на ПОБ, с разпореждане 122-00-477-3 от 01.09.2020 г., на основание чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 КСО и Регламент (ЕО) 883/2004 на жалбоподателката е било е отпуснато ПОБ за периода от 05.03.2020 г. до 04.09.2020 г. (шест месеца) в размер на 74.29 лв. дневно. При последващ административен контрол във връзка с полученото обезщетение за ПОБ, жалбоподателката е била уведомена, че следва да представи документ от работодателя или друг такъв, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост, считано от 05.03.2020 г. Същата е представила документ от работодателя за започване на трудова дейност от 18.09.2009 г., но не и такъв, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата заетост. За изясняване на причината за прекратяване на последната заетост на жалбоподателката в Ирландия с писмо с изх. 1030-12-1218/21.06.2023 г. от "Keelings Retail UC " е била изискана информация за периода на работа и основанието за прекратяване на заетостта, в отговор на което работодателят е уведомил ТП на НОИ Пазарджик, че лицето е работило в Keelings Retail като главен оперативен работник на постоянен договор между 18.09.2019 г. и 04.03.2020 г., но е подала оставка и напуснала преди края на договора. На 10.08.2023 г. в ТП на НОИ - Пазарджик са били получени СЕД U 002 711740 и Н002 711743 от компетентната институция на Ирландия, с потвърдени: период на осигурена заетост: от 18.09.2019 г. до 04.03.2020 г. и причина за прекратяване на заетостта- "напускане на служителя". За да се произнесе настоящият състав на Върховния административен съд, приема за установено следното :

–

Съгласно събраните в хода на административното производство документи се установява, че трудовият договор на А. А. К. с работодателя " Keelings Retail UC " е сключен на 18.09.2019 г. и е прекратен на 04.03.2020 г., поради подадена оставка от лицето. По тази причина ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Пазарджик с Разпореждане 122-00-477-5/14.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО е отменил Разпореждане 122-00-477-3/01.09.2020 г. за отпускане на ПОБ по чл. 54а, ал. 1 КСО, като за неоснователно полученото ПОБ на основание чл. 54ж, ал. 3 и чл. 114, ал. 1 от КСО е издадено Разпореждане 122-00-477-6/15.09.2023 г., с което жалбоподателката е задължена да възстанови неоснователно изплатеното й ПОБ за периода от 05.03.2020 г. до 04.09.2020 г. в размер на 8696, 83 лева - главница и 2765, 45 лева - дължима лихва от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането.

–

От приложените документи, изпратени от Ирландия, е доказан правно релевантният факт за прекратяване на трудовите правоотношения между жалбоподателката като работник и "Keelings Retail UC " като работодател, предсрочно, а именно едностранното волеизявление на работника с подаване на оставка.

–

Съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 КСО безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Причината за прекратяване на трудовото правоотношение е възприета от законодателя като основен критерий относно определяне на размера на ПОБ. За да е налице валидно правно основание за изплащане на ПОБ, административният орган е изискал от лицето да представи документ, от който е видна причината за последното. К. не е представила документ, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовия си договор, поради което служебно е изискана информация от компетентната институция в Ирландия и от работодателя Keelings Softfruits UC . При водената кореспонденция и чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и държавите-членки на ЕС, с получени СЕД U 002 и U 004 от компетентната институция на Ирландия, са потвърдени релевантните за спора обстоятелства, а именно: период на осигурена заетост от 18.09.2019 г. до 04.03.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта - "изтичане срока на договора"; доход за периода от 01.01.2020 г. до 04.03.2020 г. в размер на 2009 евро месечно и от 18.09.2019 г. до 31.12.2019 г. в размер на 2162 евро месечно.

–

В настоящия случай жалбоподателката е действала недобросъвестно при заявяване на искането за заплащане на обезщетение за безработица и дължи нейното връщане. Действително в КСО липсва легално определение за понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях.

–

Данните по делото сочат на безпротиворечив извод, че жалбоподателката е знаела, че претендираната сума не й се следва на соченото от органа основание, тъй като по-рано е декларирала пред компетентната институция на Ирландия причина за прекратяването на трудовото правоотношение изтичане срока на договора , а в последствие работодателят е удостоверил в документ U1, че причината за прекратяването е напускане на служителя . Това налага извода, че адресатът на акта е действал недобросъвестно при получаването на процесната парична сума, като обезщетение за безработица и в конкретния казус дължи нейното връщане, поради нарушение на материалния закон ( в този смисъл са постановени Решение 1599/19.02.2025 г. на ВАС, 6 отд., по адм. дело 11225/2024 г. и Решение 941/06.02.2025 г. на ВАС, 6 отд., по адм. дело 11254/2024 г.). В допълнение следва да се посочи, че в чл. 5, § 3 от Регламент (ЕО) 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (OB L 284, 30.10.2009, p. 1 42) е предвидено изключение, като на държавата членка е предоставена възможност при съмнение относно ангажираната от заинтересованите лица информация, валидността на даден документ или подкрепящи го доказателства, институцията на мястото по престой или пребиваване да извърши по искане на компетентната друга институция, проверка. ТП на НОИ Пазарджик е предприело тази проверка, като в резултат на нея са получени СЕД 002 711740 и СЕД Н002 711743 от Ирландия, които като официални свидетелстващи документи, обвързват съда досежно установените в тях обстоятелства, касаещи и основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на лицето, доколкото в съдебното производство не е била оборена тяхната материална доказателствена сила по реда на чл. 193 ГПК.

–

Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка не е била подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се не се основават на всички събрани доказателства в тяхната съвкупност по делото.

–

При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като неправилно същото следва да бъде отменено, а първоинстанционната жалба срещу Решение 1012-12-285#1/14.12.2023 г., издадено от директора на ТП на НОИ Пазарджик, потвърждаващо Разпореждане 122-00-477-6/15.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица отхвърлена.

–

С оглед изхода на спора, на касационният жалбоподател, който е заявил своевременно претенция за присъждане на разноски за внесена държавна такса за разглеждане на делото пред касационната инстанция и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, следва да му бъде присъдена сумата от 400 лева.