Решение № 5803 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4001/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение 2445 от 14.03.2025 г., постановено по адм. дело 401/2025 г. Административен съд (АС) Хасково, девети състав, е отхвърлил жалбата на А. Й. Х. срещу Решение 1289/03.02.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от А. Й. Х., с [ЛНЧ], гражданин на Сирия, с посочен по делото адрес: гр. София, [жк], [улица], чрез процесуалния му представител адв. С. Нитова. В същата се прави оплакване, че решението на АС - Хасково е неправилно поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Хасково. Ответникът по касационната жалба председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет , чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Е. Хичовски, взема становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество. Представя се актуална справка за обществено политическата обстановка в Сирия към 08.04.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Хасково била законосъобразността на Решение 1289/03.02.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на А. Й. Х. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че А. Й. Х. бил роден на [дата] в Сирия, [населено място], обл. Идлиб, с етническа принадлежност [заличен текст], с религия [заличен текст], неженен, с основно образование. При проведеното интервю чужденецът е обяснил, че напуснал Сирия още през 2019 г., установявайки се в Ливан, където останал до пътуването си за България. Молителят е заявил, че за да напусне Ливан, е преминал през Сирия, която напуснал нелегално на 30.07.2024 г., влязъл в Турция, където останал 5 дни и тръгнал за България, като влязъл в страната нелегално на 04.08.2024 г. през дупка в оградата, ходил два дни в гората, после бил качен в кола от трафикант, но пътувайки за София, бил задържан от полицията. Стоял един ден в ареста, след което бил откаран в затворен лагер в София, където бил 8 дни и накрая бил заведен в лагера в Харманли. При проведеното интервю А. Й. Х. е посочил, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, нито с официалната власт в страната си, не участвал в политически парти, организации, въоръжени групировки, не бил заплашван, не му било оказвано насилие и не е отбил военната си служба. Посочил е също така, че майка му и тримата му братя продължавали да живеят в Сирия, [населено място], обл. Идлиб. Причината за напускане на държавата му по произход била войната, лошото икономическо положение в страната и опасения, свързани с призоваването му за военна служба. Причината да подаде молба за международна закрила в България била, че България била мирна и спокойна държава, където се чувствал в безопасност. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС била изготвена справка относно Сирийска арабска република, като е представено и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа също е представена: справка относно Сирийска арабска република л.105. При тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, в установената от закона писмена форма, и при спазване на административнопроизводствените правила. Наред с това съдът е установил разместване на имената на молителя бащино и фамилно - обстоятелство, което, обаче, според съда не можело да опорочи волята на административния орган, доколкото същите били изрично вписани в оспорения административен акт и в представената по делото административна преписка, поради което по безспорен начин се индивидуализирало лицето, подало молба за международна закрила и жалба срещу индивидуален административен акт, който бил неблагоприятен за него. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по материалната законосъобразност акта. На първо място административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на А. Й. Х.. Прието е, че молителят е напуснал по собствена воля Сирия, като не е заявил конкретни причини, обуславящи предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива - не можело да се приемат за обосновано опасение от преследване. Прието е също, че липсвали данни спрямо молителя да е осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход, не били налице и заплахи или оказано насилие, а също и осъдителна присъда или преследване по етнически или религиозни причини в Сирия. Прието е, че въпреки настъпилите значителни промени в обществената и политическа обстановка след напускането на държавата му по произход, то същите не можело да обосноват опасения от преследване конкретно за молителя, като според съда напускането на Сирия, а впоследствие и на Ливан и Турция, е обусловено от лични причини, а не от такива, предпоставящи предоставяне на международна закрила. Наред с това според съда заявеният факт в хода на проведеното интервю, че не е отбил военна служба също не представлявал основание за опасение от преследване, а само едно бъдещо, но несигурно събитие за призоваването му да служи в армията, тъй като чужденецът не е изложил твърдения, подкрепени с доказателства, че е призован да служи в армията, кога се е случило това, включително и че именно резултат от призоваването е напуснал държавата му произход. Съдът е приел също така, че А. Й. Х. не е посочил други значими за него мотиви да напусне или да остане извън страната си, нито такива, които се покриват с определението за основателни опасения от преследване, за да се приеме, че попада сред изключенията за предоставяне на статут на бежанец, посочени в глава V от цитирания Наръчник, като различни общодостъпни източници посочвали, че в Сирия се обявявала амнистия за всички военни, приети на служба в сирийските въоръжени сили при режима на Башар Асад, че животът на войниците бил в безопасност и те не трябвало да бъдат нападани, че военният персонал, призован за задължителна служба, се явявал в центрове за уреждане на статута си, като в тези източници не се съдържали данни за новобранци от сирийската армия, които са били изпращани в конфликтни зони, където се водели военни действия. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в разглеждания случай не се навеждала като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на данните и доказателства по делото, съдът е приел, че хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не били налице. Наред с изложеното съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният орган е извършил анализ на обективираната в справка, издадена от Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация, съгласно които тенденциите за общото положение в Сирия са по-скоро положителни, милиони сирийци, намиращи се извън страната си, били изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Башар Асад, като новият президент на Сирия също е отправил апел към сънародниците си в тази посока, заедно с обещание за стабилност и спокойствие на сирийския народ. Освен това от общодостъпната информация по медиите се съобщавало за редица страни, сред които САЩ, Великобритания, Франция, Турция, Катар и други, които осъществявали контакти с новата власт, като предстояло някои държави да отворят посолства в Сирия обстоятелство, подчертаващо волята на редица водещи държави по света за установяване на трайни отношения с новите лидери на страната по произход на жалбоподателя. Наред с това съдът е приел, че според редица източници Европейският съюз обсъждал спиране на санкциите срещу Сирия, свързани с енергетиката и транспорта, че Министерството на отбраната на САЩ е започнало разработване на планове за изтегляне на всички американски войски от Сирия, както и, че от страна на Турция е направено изявление за превръщането на Сирия в стабилна и мирна страна. Относно военната намеса от страна на Израел в Сирия, съдът е приел, че съгласно някои медии според категоричните заявки на Израел целта на армията на Израел не била мирното население на Сирия, а унищожаването на тежки оръжия, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на Сирия или израелския народ от екстремисти. Наред с това от съдържащата се по делото справка се установявало, че генералният секретар на ООН потвърждавал ангажимента на ООН да подкрепя Сирия през предстоящия преходен период, а към 29.12.2024 г. подкрепяни от ВКБООН обществени центрове възобновявали своята дейност. Посочен бил и броят сирийски бежанци, завърнали се в Сирия, като според ВКБООН до 29.12.2024 г. техният брой бил 419 200, а имало данни и за около 486 000 вътрешно разселени лица, които са се завърнали в районите си по произход. Освен това се възстановявали и международните полети до летище Дамаск, Световната здравна организация осъществявала трансгранична мисия в Северозападна Сирия, провеждайки обучение, а Министерството на образованието на преходното правителство обявило нова учебна програма за всички възрастови групи. Предвид всичко изложено съдът е приел, че спорадичните сблъсъци в райони на Сирия, за които сочат справката, вкл. и атентатите, престъпността и други дейности на насилие, за които имало данни, не представлявали въоръжен вътрешен или международен конфликт, тъй като те не можело да се определят по своя характер, интензитет и териториален обхват като представляващи самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на молителя, включително и с оглед неговата бежанска история. Според съда ситуацията в Сирия била овладяна до степен, осигуряваща приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице била възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, като за последното показателен бил фактът на съществуващи немалко вътрешно разселени лица в Сирия, желанието на сирийци, напуснали страната си да се завърнат в нея, както и положителните към този момент сигнали в поведението на новите сирийски власти. Дори и да се приемело, че било налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият не бил повсеместен, като не можело да се счита, че със самото си присъствие в дадено населено място, молителят би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. На следващо място е прието, че липсват и предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, тъй като от страна на молителя не се сочели доказателства в обратния смисъл. Наред с това е прието, че тежката хуманитарна криза в Сирия и района също сама по себе си не представлявала основание за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като не попадала в обхвата на понятието други причини от хуманитарен характер по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. На последно място според съда правилно предвид обсъдените бежанска история на чужденеца и актуална обстановка в страната му на произход административният орган е приел, че в случая липсват и предпоставките за приложение на принципа забрана за връщане (non-refoulment). Според съда обстоятелството, че чужденецът доброволно е напуснал Сирия, за да се засели другаде, воден от желание за промяна и причини от личен характер, го правело икономически мигрант, а не бежанец според глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Хасково е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на А. Й. Х. се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По същество са изложени аргументи, че решението е съда било постановено при неизяснена фактическа обстановка, като не са били взети предвид причините за напускане страната на произход и актуалната ситуация, свързана със сигурността в Сирия. Наред с това е посочено, че изводите на съда за липса на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ са неправилни и незаконосъобразни. Посочено е също така, че от страна на първоинстанционния съд не било съобразено, че в административното производство липсвала обоснована преценка на възможностите за пътуване и за установяване на чужденеца в Сирия. Освен това според касатора не било анализирано наличието на други хуманитарни причини по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на А. Й. Х.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Единственият мотив за напускане на Сирия, който изтъква кандидатът за закрила, е възможността да бъде взет за военна служба. Задължението му да отбие наборната си задължителна военна служба, обаче, не би могло да обоснове страх от лично преследване. В проведеното на 05.11.2024 г. интервю същият сочи единствено икономически причини за напускане на Сирия. Освен това опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства дали е търсен или дали е получил повиквателна за реално отбиване на военна служба. В действителност тези притеснения не са продиктувани от реални действия от страна на сирийската армия и власт. Предвид изложеното следва да се приеме, че липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на А. Й. Х. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай оспореният административен акт е издаден при съобразяване на решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ е извършен от административния съд анализ на предоставената от А. Й. Х. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представените в административното производство справка на дирекция Международна дейност при ДАБ, на който се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията от общодостъпни източници за ситуацията в Сирия, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от представената пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-200/08.04.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият А. Й. Х. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не били отправяни заплахи срещу него. Освен това следва да се посочи и че обстоятелството, че майката на лицето, а също и тримата му братя продължават да живеят в Сирия, [населено място], обл. Идлиб, където е роден и молителят, обосновава съждение за липса на притеснение у тях.. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Наред с изложеното - предвид наличната информация за актуалното положение в Сирия, неоснователно в касационната жалба се навеждат доводи, че в административното производство липсвала обоснована преценка на възможностите за пътуване и за установяване на чужденеца в Сирия. Тук трябва да се отбележи, че твърденията на лицето не са подкрепени с доказателства, каквито съгласно чл. 4, § 2 във връзка с § 1 във връзка с чл. 8, § 2 и § 1 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г., държавата-членка може да счита за необходими при преценяването на молбата за международна закрила. На последно място - противно на доводите, изложени в касационната жалба - в случая правилно административният орган е приел, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут, съгласно която разпоредба Хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. . Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, че под други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 от ЗУБ, въз основа, на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини, обаче, следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Според настоящия състав - от данните по делото е видно, че в случая такива причини не се установяват по отношение на А. Й. Х.. Посочените от молителя причини за напускане на страната му по произход не могат да бъдат окачествени като други причини от хуманитарен характер по смисъла на горната норма. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 1289/03.02.2025 г., издадено от председателя на Държавна агенция бежанци при Министерски съвет, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на А. Й. Х.е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,