Решение № 6438 от 30.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1374/2018 г.

Решение № 6438 от 30.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1374/2018 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Затвора Бургас, подадена срещу решение № 2156 от 13.12.2017 г. по адм. дело № 1465/2017 г. на Административен съд - Бургас, с което по жалба на А. Пацеков е отменена издадена от касатора заповед № 287/16.05.2017 г. за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд, а правните му изводи се споделят. Обосновано съдът е отменил процесната заповед, с която на ответника А. Пацеков, заемащ длъжността "командир на отделение" в Затвора Бургас 1-ва категория е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, като издадена при допуснато противоречие с материалния закон. Съдът правилно е приел, че в конкретния случай не е налице виновно неизпълнение на установените в длъжностната характеристика служебни задължения от страна на наказания служител. Последният е бил в обективна невъзможност да изпълни установените в глава V, подточка 9, предложение второ и трето от длъжностната му характеристика служебни задължения като командир на отделение в затвор III-I категория "да отговаря за своевременната подготовка и смяна на наряда и непосредствено да контролира службата му". Това е така, тъй като по същото това време ответникът е изпълнявал пряко, лично и непосредствено друго свое задължение по глава V, подточка 15 и 22 от длъжностната му характеристика за командир на отделение в затвор III-I категория, а именно - да осигурява провеждането на свижданията. Затова съдът обосновано е счел, че ответникът е бил във фактическа невъзможност да изпълнява едновременно пряко, лично и непосредствено тези две свои задължения по длъжностна характеристика. Служителят не е бил длъжен да упълномощи друго лице да води картоните на лишените от свобода за свиждане, колети и кореспонденция, за да бъде "свободен" да осъществи контрол при смяната на наряда, както твърди касаторът. Не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,