Решение № 9949 от 16.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3578/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от и.д. директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София област против Решение 209/14.02.2025 г., постановено по адм. дело 1431/2024 г. по описа на Административен съд София област. Изложени са доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържат се съображения за нарушение разпоредбите на чл. 69, ал.1 и ал. 2 КСО и чл. 69б, ал.1 КСО, доколкото първоинстанционният съд необосновано приел, че са налице материалните предпоставки, визирани в тях за придобиване на право на пенсия на М. Д.. Поддържа и, че чл. 18, ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, в случая на Кодекса за социалното осигуряване. Касаторът моли за отмяна на решението на първоинстанционния административен съд и разрешаване на спора по същество, като се отхвърли жалбата срещу административния акт. Прави се искане за присъждане разноските по делото, както и възражение за прекомерност. Ответникът М. Л. Д., чрез адв. А. Тинчев, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендират се сторените разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С Решение 209/14.02.2025 г., постановено по адм. дело 1431/2024 г., Административен съд София област е отменил Решение 1012-22-153#1 от 23.10.2024 г. на директора на ТП на НОИ София област, с което е отхвърлена жалбата М. Л. Д. против Разпореждане 2113-22-1389#1/18.09.2024 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - София област и Разпореждане 2113-22-1389#1/18.09.2024 г., а преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявлението на М. Л. Д.. За да достигне до този правен извод, съдът е приел следната фактическа обстановка: Със Заявление с вх. 2113-22-1389/23.08.2024 г. М. Д. е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като към него е приложила документи, удостоверяващи трудов и осигурителен стаж. След извършена проверка длъжностното лице по пенсионно осигуряване е издало Разпореждане 2113-22-1389#1/18.09.2024 г., с което е установило, че към датата на заявлението М. Д. е на [възраст] и има осигурителен стаж: 22 години, 10 месеца и 1 ден от първа категория труд (военна служба) и 5 години, 11 месеца и 15 дни от трета категория труд. Общият стаж, превърнат по чл. 104 от КСО към трета категория, е изчислен на 44 години и 7 дни. Прието е, че Д. не отговаря на условията на чл. 69, ал. 1 КСО, тъй като не е навършила изискуемата възраст от 54 години и 2 месеца за 2024 г., макар да притежава необходимия стаж общо 27 години, от които поне 18 години като военнослужещ. Посочено е, че съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ лицата, които не могат да се пенсионират по чл. 69 КСО поради недостигащ стаж, могат да придобият право по чл. 69б КСО. В случая обаче е прието, че заявителката не отговаря и на тези условия, тъй като притежава нужния стаж по чл. 69 КСО, но не и необходимата възраст. Същото било оспорено по административен ред, като директорът на ТП на НОИ София област се произнесъл с Решение 1012-22-153#1/23.10.2024 г., като приел, че причината за непридобиване на право на пенсия по чл. 69, ал. 1 и ал. 2 КСО е липсата на необходимата възраст, а не на стаж. Първоинстанционният съд е приел, че решението на директора на ТП на НОИ София област е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствени, но при неправилно приложение на материалния закон. Съдът е изложил мотиви, че решението на директора на ТП на НОИ София област е незаконосъобразно, защото е основано на неправилно тълкуване на чл. 18, ал. 4 НПОС, който не може да ограничава прилагането на разпоредбите на чл. 69 и чл. 69б КСО, тъй като е подзаконов акт и има само указателен характер. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Спорът не е по фактите, а по приложението на материалния закон. Съгласно чл. 18, ал. 4 НПОС, лицата които не са придобили право на пенсия по чл. 69 КСО поради недостигащ осигурителен стаж, могат да се пенсионират по реда на чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО. Разпоредбите на чл. 69, ал.1 и ал. 2 и чл. 69б, ал. 1 КСО съдържат различни материални предпоставки за упражняване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съответно, нормите на чл. 69, ал.1 и ал. 2 КСО предвиждат диференцирано увеличение на възрастта след определен период от време, а по чл. 69б, ал.1 и ал. 2 КСО и с оглед пола на лицето. От данните по делото се установява, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия на Д. 23.08.2024 г. тя има 27 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 са действително изслужени в специални ведомства и трябва да е навършила изискуема възраст /за 2024 г. е 54 г. и 2 м./ без значение на пола. За оспорващата е било прието, че към 23.08.2024 г. по чл. 104 КСО трудът й превърнат в трета категория, е определен на 44 години 00 месеца и 07 дни. Навършената й възраст към същата дата е [възраст]. Д. има изискуемия стаж, но не е навършила възрастта, следователно не отговаря на изискванията на 69, ал. 1 и ал. 2 КСО. С чл. 18, ал. 4 НПОС се предоставя възможност на лицата, които имат стаж в специални ведомства или на посочени длъжности, който не е достатъчен, за да могат да се пенсионират по реда на чл. 69 КСО, да се пенсионират по реда на чл. 69б ал. 1 и 2 КСО, стига обаче да са достигнали изискуемата се от закона възраст, която в случая е 54 години и 2 месеца. Лицата, изпълняващи длъжности или извършващи дейности по посочените в чл. 69 от КСО закони /Д. има 2/3 действително изслужени като военнослужеща по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България/, могат да се възползват от разпоредбата на чл. 18. ал. 4 от НПОС и да им се отпусне пенсия по чл. 69б ал. 1 или 2 КСО единствено когато не им достига изискуемият осигурителен стаж, т.е. трябва да са навършили изискуемата възраст по чл. 69 КСО. С оглед на това настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, развита в: Решение 6691/19.06.2025 г. по адм. д. 12195/2024 г.; Решение 6921/24.06.2025 г. по адм. д. 3303/2025 г.; Решение 7144/25.06.2025 г. по адм. д. 3130/2025 г.; Решение 7201/26.06.2025 г. по адм. д. 3326/2025 г. и др. по описа на ВАС. С оглед изхода на правния спор по делото на касационния жалбоподател се следват поисканите разноски, направени за разглеждане на делото пред касационната инстанция, за заплатена държавна такса в размер на 200 лева и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 200 лева съгласно чл. 78,ал.8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ /изм. ДВ, бр. 53/2025 г./. Мотивиран така и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,