Решение № 10883 от 7.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1190/2020 г.

Решение № 10883 от 7.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1190/2020 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Н., чрез процесуален представител, срещу решение № 7111 от 20.11.2019 г., постановено по адм. дело № 6434/2019 г. от Административния съд С.-град (АССГ). С обжалваното решение са отхвърлени като неоснователни и недоказани искове на А. Н., против Столична община с пр. осн. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за присъждане на сумата от 341 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение и се иска отмяната му. Сочените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се направените разноски пред двете инстанции. Ответникът по касационната жалба – Столична община, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата по съображения в отговор на касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна, поради следното: С обжалваното решение Административният съд – С. град е приел, че е сезиран с иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена сума по изпълнително дело, образувано по искане на Столична община, причинени от нищожен акт, издаден от длъжностно лице на СО, а именно НП №СОА17 РД 11-4635/11.08.2017 г., издадено от зам. кмет на СО, както и от незаконосъобразни бездействия / действия на длъжностни лица на ответника, изразяващи се в липсата на проверка по отношение идентичността на санкционираното лице, неспазване на производствените правила по налагане на НП и последващото събиране на сумата. Съдът е установил следното: от длъжностно лице на СО е съставено НП №СОА17 РД 11-4635/11.08.2017 г., с което е наложена глоба от 60 лева. Постановлението е предшествано от АУАН, съставен на място, предявен е и е връчен на административнонаказаното лице, което не е направило възражения. Служители на СО са посетили два пъти адреса на лицето, на което е издадено НП, но то не е намерено. На същия адрес в [кв. ] е изпратена и покана, която не е връчена. НП е връчено на ищеца на 12.04.2019 г. на адрес в [жк], [улица], за който е установено от съда чрез служебна справка в НБД, че това е неговият постоянен адрес, а настоящият му съвпада с посочения в АУАН. Съдът е установил, че ЕГН, посочен в АУАН и в НП не е променян и съответства на А. Н.. Въз основа на установеното, съдът е формирал следните правни изводи: не са налице незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на ответника. НП е издадено в изпълнение на правилата, установени в ЗАНН. Съдът е приел, че НП е издадено по отношени на лице, което се идентифицира като ищеца и по отношение на което е съставен АУАН. Този свой извод съдът е обосновал със съвпадането на ЕГН на ищеца с ЕГН, посочен в АУАН и НП за лицето- нарушител. Съдът е отхвърлил възражението на ищеца за незаконосъобразност на действието по образувано срещу ищеца административнонаказателно производство, тъй като това било в изпълнение на закона. Съдът е посочил, че твърденията за незаконосъобразни действия/бездействия били обективирани в исковата молба, без да се установи в процеса, какво не е изпълнено от административния орган, за да се приемат такива основания за уважаване на исковете. Съдът е преценил като голословно и процесуално неиздържано искането в исковата молба за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по преценка на съда. Решението е неправилно. При разглеждане на делото съдът е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, каквото е едно от оплакванията в исковата молба. От обстоятелствената част на исковата молба и допълнителната молба от 27.06.19 г. (лист 21 от делото) следва, че твърденията на ищеца са за вреди от нищожен акт - нищожно НП. Действително, както в исковата молба, така и в уточнителната молба ищецът сочи, че вредите са от незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, но при конкретизирането им в съдържанието на молбите, става ясно, че ищецът има предвид административнопроизводствените действия по издаване на НП. Следователно, съдът е сезиран с два обективно съединени иска ( единият за заплащане на имуществени вреди, а другият за обезщетяване на неимуществени вреди), предявени при условията на чл. 204, ал. 3, хипотеза първа АПК. Съдът е следвало да се произнесе по основателността на предявените искове, преценявайки и излагайки съображения в мотивите на решението си, нищожно ли е или не НП именно преценявайки извършените действия от длъжностните лица, участвали в производството по издаването му, както и налице ли са бездействия на тези лица за нормативноустановени действия, които следва да са част от това производство, каквато преценка съдът не е направил. Съдът е следвало да изиска уточнение от ищеца относно предявения от него иск за неимуществени вреди, в какво се изразяват те и какъв е периодът, в който ищецът ги е търпял. Съдът е следвало да събере държавна такса и по този втори иск. Предвид изложените съображения касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно, като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване на указанията, дадени в настоящото решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,