Решение № 1129 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2677/2015 г.

Решение № 1129 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2677/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Охрана" - Пловдив срещу решение № 2615 от 28.11.2014 г., постановено по адм. дело № 1962/2014 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което по жалба на Мирослав Манолов Кирилов е отменена негова заповед № з-613/26.06.2014 г. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" на служителя за срок от три месеца на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (отм.). Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Кирилов счита жалбата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция намира касационното оспорване за процесуално допустимо, а по същество за неоснователно. Съображенията са следните: Фактическата обстановка по делото е правилно установена, събрани са и подробно са обсъдени релевантните за спора доказателства, както и доводите на страните. Касае се за поето от Кирилов вечерно дежурство в сградата на съдебната палата по време, когато в същата се е провеждало заседание за вземане на мярка за неотклонение "задържане под стража". Тоест в извънработно време в сградата са се намирали външни лица. Наказанието е наложено за това, че след приключване на заседанието и нормализиране на обстановката, като дежурен полицай Кирилов не е уведомил за това по телефона дежурния ОДЦ към дирекция "Охрана". Възраженията, изтъкнати в касационната жалба, са били наведени и пред първоинстанционния съд и по тях е взето отношение. Правилно съдът е приел, че по делото не са събрани доказателства за наличие на виновно поведение на служителя, в резултат на което същия да е нарушил свои служебни задължения, каквито конкретно не са и посочени. Безспорни доказателства за надлежно уведомяване на Кирилов от страна на предходния дежурен служител за усложнената оперативна обстановка в съдебната сграда липсват по делото. Дори и самият той да е разбрал за това обстоятелство, както твърди касаторът, не е ясно какво е било дължимото действие на наказания, което той, при това виновно не е извършил, за да се изведе заключението на административния орган, че се касае за допуснати от полицай Кирилов пропуски в прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. С оглед на изложеното съдът се е обосновал с обясненията на оспорващия акта и събраните писмени доказателства и правилно е приел, че издадената заповед е незаконосъобразна и я е отменил. При постановяване на атакуваното решение съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на направените в касационното производство разноски в размер на 600 лева за адвокатски хонорар. Неоснователно е възражението на касатора, че същият е прекомерно завишен над минималния дължим, поради което Областна дирекция "Охрана" - Пловдив следва да се осъди да заплати на Мирослав Кирилов изцяло претендираната сума. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,