Решение № 13305 от 3.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12356/2016 г.

Решение № 13305 от 3.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12356/2016 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по оспорване, подадено от С. Й. Ф. срещу Заповед № 8121К-3521/08.09.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена в противоречие с разпоредбите на материалния закон, както и че описаните в нея факти не са доказани, а и не представляват дисциплинарни нарушения. С. Ф. иска да бъде отменена обжалваната заповед. Съображения в подкрепа на твърденията и искането си излага в жалбата. Не претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, изложени в писмени бележки. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че оспорването е процесуално допустимо, като подадено от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: С обжалваната Заповед № 8121К-3521/08.09.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работи, на основание чл. 204, т. 1, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) на С. Й. Ф. - полицейски инспектор в група "Териториална полиция" на сектор "Охранителна полиция" в Първо районно управление - Б. при Областна дирекция на МВР - Б., е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с Министерство на вътрешните работи (МВР). В оспорената заповед е посочено, че се издава за това, че в периода м. август 2015 г. - 15.04.2016 г. С. Ф. е извършил няколко деяния, станали известни на трети лица, а именно: 1. На 15.04.2016 г., в работно време и в полицейската си униформа, на паркинг срещу сградата на ОДМВР - Б., е написал молба per. № 189900-1860/15.04.2016 г. за оттегляне на подадена преди това жалба per. № 189900-1317/15.03.2016 г. от Т. Т. срещу М. Ф. с оплаквания, свързани с проституиране; 2. На същата дата и място (15.04.2016 г., в работно време на паркинг срещу ОДМВР- Б. и в полицейска униформа) С. Ф. не е оказал необходимата подкрепа и помощ на Т. Т. (потърпевша), а е демонстрирал близки отношения с М. С. Ф., от когото тя се е оплаквала писмено в полицията като по този начин е затвърдил у нея убеждението, че незаконната дейност на М. Ф. се протежира от служител на МВР; 3. Информирал е М. Ф. за постъпили срещу него жалби и 4. Поддържал е контакти с криминално проявения М. Ф., при които по повод предоставяне на сексуални услуги от проституираща жена, му е станал известен случай на нанесен побой от М. Ф. върху С. Г. и са му били предоставени документи (жалба, медицински документи), при което не е предприел действия по "отработване на сигнала" (регистриране в деловодната система, доклад на ръководството, проверка по случая и др.), а и е убеждавал потърпевшата "да спре да се занимава с М. Ф., защото "той има повече възможности от теб". Тези деяния са преценени от министърът на вътрешните работи като виновно нарушаване на изискванията, регламентирани в т. 15, 19, 20 и 76 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с Заповед № 82.121з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи и представляват деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, определящ ги като тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Няма спор, че С. Ф. е служител на МВР като последната заеманата от него длъжност е полицейски инспектор в група "Териториална полиция" на сектор "Охранителна полиция" в Първо районно управление - Б. при Областна дирекция на МВР - Б.. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № 8121К-1601/26.04.2016 г. на министъра на вътрешните работи (л. 1-3, том II от приложението), издадена на основание чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е разпоредено извършване на дисциплинарно производство във връзка с постъпили данни в предложение рег. № 244р-7450/20.04.2016 г. (л. 10-13, том II от приложението), че С. Ф. е станал причина Т. Т. да оттегли подадена от нея жалба с оплакване от М. Ф.. Със същата заповед е определен дисциплинарно-разследващ орган - комисия, която да проведе дисциплинарното производство и да запознае служителя с образуваното производство и неговите права, като ако установи и други нарушения на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1 от ЗМВР те също да бъдат разследвани и квалифицирани, съобразно събраните доказателства, след което да се изготви становище. Въз основа на събраните в административната преписка доказателства, от комисията е изготвена обобщена справка рег. № 244р-13030/19.07.2016 г. (л. 18-30, том I от приложението), съдържаща констатации за извършени множество деяния, които са подробно описани и доказателствата въз основа на които е установено - писмени доказателства, експертиза, писмени сведения, обяснения и протоколи за разпити на свидетели. В обобщената справка е прието, че извършените деяния представляват нарушения на т. 15, 19, 20 и 76 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, поради което на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предложено да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на С. Ф.. Като писмени доказателства по делото са приети, използваните в дисциплинарното производство протокол за разпит на свидетел Т. Т. от следовател (л. 124-142, том II от приложението), протокол за разпит на същия свидетел пред съдия (л. 143-14, том II от приложението), протокол за разпит като на свидетел на Д. М. (л. 149-153, том II от приложението), протокол за разпит като свидетел на С. Г. (л. 192-199, том II от приложението), справка за трафичните данни на абонатни номера, ползвани от С. Ф. и М. Ф. (л. 159-161, том II от приложението), справка относно съдебни регистрации, криминални прояви и образувани следствени дела и досъдебни производства за М. Ф. (л. 175-183, том II от приложението), молбата на Т. Т. за прекратяване на жалбата, неподписана молба с почти идентично съдържание и самата жалба (л. 184, л. 21 и л. 186, том II от приложението), жалба от Д. М. (л. 29, том II от приложението ). В дисциплинарното производство е използвана експертна справка № 106/13.05.2016 г. (л. 106, от том II от приложението ). От тези доказателства и сведенията на служители на 01 РУ-Б., както и уведомление от началника на 01 РУ- Б., се установяват непротиворечиво фактите, описани в оспорената заповед, а именно, че на 15.04.2016 г., в работно време и в полицейската си униформа, на паркинг срещу сградата на ОДМВР - Б., С. Ф. е написал проект за молба за оттегляне на подадена преди това жалба от Т. Т. срещу М. Ф. с оплаквания, свързани с проституиране и я предоставил на потърпевшата, за да я използва като образец. При този разговор служителят на МВР е демонстрирал близки отношения с М. Ф. пред Т. Т., което едновременно с това, че е станало ясно наличието на информация у М. Ф. за подадената срещу него жалба е потвърдило нейното убеждението, че М. Ф. се ползва с подкрепа от действащ служител на МВР. Установено е поддържането на близък контакт между С. Ф. и М. Ф., за който в централния полицейски регистър се съдържат множество записи за незаконни и престъпни действия. Съществуването на тези отношения се подкрепят от доказателствата за провеждани телефонни разговори и показанията на Т. Т. и С. Г., поради което съдът не кредитира обясненията на С. Ф. за случайна среща на 15.04.2016 г., при която е оказал човешка помощ и съдействие при попълване на писмен документ по спонтанно/случайно възникнало искане. От показанията на С. Г. се установява и това, че М. Ф. е нанесъл побой върху С. Г. и тя у предоставени документи за това (жалба, медицински документи) на С. Ф., но от всички други доказателства по делото не се установява полицаят Филипов да е предприел действия по регистриране на случая в деловодната система, доклад на ръководството, проверка по случая и др. необходими действия, а точно обратното. Има достатъчно данни, че С. Ф. я е убеждавал С. Г. да не се занимава повече с този случай. Съществена част от тези факти относно събитията след побоя над С. Г. се потвърждават и от протокола за разпит като свидетел на П. К. (л. 154-157, том II от приложението). Всички тези факти, описани подробно в обобщена справка се потвърждават от събраните по делото доказателства и съдът ги приема за установени. На 20.07.2016 г. С. Ф. се е запознал с обобщената справка (л. 30, том I от приложението). Депозирано е негово възражение с вх. № 13199/21.07.2016 г. (л. 40-43, том I от приложението), в който той поддържа тезата, че не е извършил дисциплинарни нарушения, защото на 15.04.2016 г. е видял за първи път Т. Т., но не отрича познанство със С. Г. и това, че е знаел за нейните проблеми с М. Ф., но набляга на нейните и своите отношенията с П. К. по този повод, а по отношение на телефонните разговори с М. Ф. твърди, че са свързани с лек автомобил. С оглед на резултатите от проведеното дисциплинарно производство дисциплинарно разследващият орган в становище рег. № 244р-13319/25.07.2016 г. (л. 1-17, том I от приложението) е изразил мнение, че са налице предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Видно от поставените печати върху обобщената справка, становището и възражението на С. Ф. министърът на вътрешните работи се е запознал с тях на 01.09.2016 г., след което като се позовава на тях, издава оспорената заповед № 8121К-3521/08.09.2016 г. Съгласно чл. 195, ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното наказание за тежко нарушение на служебната дисциплина се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по- късно от две година от извършването му. В конкретния случай нарушенията, за които е наложено наказанието са извършени през април 2016 г., открити са по смисъла на чл. 196, ал. 1 от ЗМВР на 01.09.2016 г., а обжалваната заповед е издадена на 08.09.2016 г., поради което следва да се приеме, че са спазени сроковете за реализиране на дисциплинарната отговорност на държавния служител. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. В изпълнение на това свое задължение настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е действителен административен акт, издадена от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. О. З. № 8121К-3521/08.09.2016 г. е издадена от министърът на вътрешните работи, който на основание чл. 204, т. 1 от ЗМВР, е компетентен да налага за всички наказания по чл. 197 от ЗМВР за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието "уволнение" за главния секретар на МВР. С. Ф. е държавен служител на изпълнителска длъжност, а наложеното му наказание-уволнение е предвидено в чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР.. Следователно министърът на вътрешните работи е компетентен да издаде заповед със съдържанието на оспорената в настоящото производство. Не се спори, че дисциплинарното производство е започнало със заповед № 8121К-1601/26.04.2016 г., издадена от компетентен по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР орган - министърът на вътрешните работи, както и че е приключило в предвидените от закона срокове с оглед датата на извършване на деянието, за което е наложено наказанието и датата, на която материалите от дисциплинарното производство са достигнали до дисциплинарно наказващия орган, респективно той е открил нарушението по смисъла на чл. 195 от ЗМВР. На практика по делото не се спори, а се установява и от събраните писмен и доказателства, че е спазена специфичната процедура по налагане на дисциплинарни наказания в МВР както от гледна точка на спазване на процесуалните срокове, така и от гледна точка механизмите за осигуряване реално право на защита на държавния служител с предоставянето на възможност да се запознае с материалите по преписката, да заяви своето становище и да бъде изслушан от дисциплинарно наказващия орган преди да му бъде наложено наказанието. В хода на дисциплинарното и съдебното производство жалбоподателят поддържа тезата, че не е налице нито едно дисциплинарно нарушение, но обясненията му са нелогични, неясни и в известна степен вътрешнопротиворечиви като напълно се опровергават от всички събрани по делото доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че от всички събрани доказателства по делото се установява, че изложените в оспорената заповед фактическите и правни основания, съгласно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК са налице. Настоящият съдебен състав намира, че събраните в наказателното производство доказателства са надлежно приобщени като част от дисциплинарната преписка и са внимателно анализирани от дисциплинарноразследващия орган. Протоколите за разпит на свидетели и писмените сведения отразяват непротиворечиво фактите, които и са приети за установени от дисциплинарноразследващия орган и са послужили на дисциплинарнонаказващият орган да обоснове оспорената заповед. В съдебната фаза на производството не са събрани други допълнителни доказателства, които да установяват различни факти и обстоятелства или да подкрепят обясненията на С. Ф. и твърденията в жалбата му, които са и взаимноизключващи се. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че констатациите на дисциплинарно разследващия орган в обобщената справка са подкрепени с достатъчно доказателства, от които се установяват деянията, описани в оспорената заповед. Това поведение правилно е оценено като нарушение на т. 15, 19, 20 и 76 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, които изискват държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме. Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява. Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си. Държавният служител осигурява необходимата подкрепа, помощ и информация на пострадалите, като предприема следните действия: а) намесва се в тяхна защита, ако присъства на мястото на инцидента или произшествието; б) приема ги и ги изслушва във възможно най-кратък срок; в) при необходимост им съдейства за получаване на медицинска помощ; г) показва, че е на тяхно разположение и им отделя необходимото време; д) успокоява ги и ако е необходимо, оказва съдействие за решаване на най-належащите им проблеми, възникнали във връзка с извършеното правонарушение или произшествие; е) работи съвестно по конкретния случай и информира пострадалите за неговото развитие; ж) при необходимост осигурява защита на личността и собствеността на пострадалите; з) насочва ги към съответните социални служби, които биха могли да им помогнат, а при явна необходимост - лично се свързва с тях. Оспорената заповед съдържа всички реквизити, съгласно изискванията на чл. 210 от ЗМВР. В нея са посочени мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени нарушенията; доказателствата, въз основа на които те са установени. Основанието за ангажиране на дисциплинарна отговорност и наложеното дисциплинарно наказване спрямо служителя е за поведение, което е станало известно на много голям кръг хора, които са непосредствени участници или свидетели, с което несъмнено е уронен престижа на държавната служба. По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган при спазване на установената в форма, при спазени материалноправни разпоредби и издадена в съответствие с административнопроизводствените правила. С оглед мотивите на дисциплинарнонаказващия орган, преценени в тяхната съвкупност, настоящата инстанция счита, че оспорената заповед съответства и с целта на закона. По водене на делото ответникът не е направил разноски, не претендира заплащане на такива, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение