Решение № 3657 от 5.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу решение 931/14.07.2022 г. по административно дело 906/2022 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменен акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. за кампания 2020 г., изх. 01 - 6500/5782#8 от 11.04.2022 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ - Разплащателна агенция и му е върната преписката за ново произнасяне по подаденото от Х. Цанев заявление за подпомагане по мярка 11 "Биологично растениевъдство" за кампания 2020 г. в 30 дневен срок от влизане на решението в сила при спазване на указанията в решението. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу акта, присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в минимален размер, като прави и евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационна жалба - Х. Цанев, чрез процесуален представител в писмен отговор и писмена защита иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в изискуемата от закона писмена форма, но при издаването му са нарушени разпоредбите на чл.35 и 36 АПК, като не е взето предвид възражението на жалбоподателят, че 5 годишният му ангажимент е изтекъл. Не е изследвано дали има основания за продължаването му и за кампания 2020 г. за 6 - та година, както се твърди в оспорения акт и който въпрос е преюдициален по отношение възможността да се прекрати ангажимента. АС е изложил мотиви, че 5 - годишният ангажимент, поет от Цанев през 2015 г., изтича през 2019 г. Няма спор, че площта на заявените за кампания 2020 г. парцели спрямо референтните е 60,44 %. След като административният орган е приел, че ангажиментът е продължен с една година на основание чл.6, ал.4 от Наредба 4/24.02.2015 г., същият е следвало да изследва дали не е налице хипотезата на чл.17, ал.2, изр. последно от същата Наредба, позволяващ площта да бъде намалена с повече от 10 процента в хипотезата по този текст, още повече , че от справката от Агенцията по вписванията е видно отчуждаването на два от парцелите, което представлява липса на регистрирано правно основание по смисъла на чл.17,ал.2, изр. последно от Наредба 4/24.02.2015 г. Решението е правилно като краен резултат. Административният орган не е изложил фактически и правни твърдения по преюдициалния въпрос за възможността за прекратяване на ангажимента за кампания 2020 - а именно дали след изтичането му през 2019 година е бил удължен. В разпоредбата на чл.6, ал.3 от Наредба 4/24.02.2015 г. в приложимата към 2020 г. редакция е предвидена възможност за удължаване на ангажимента след изтичане на 5 годишния срок. Тази разпоредба обаче следва да се тълкува систематично заедно с предходната алинея 2, в която изрично е посочено, че за първата година от ангажимента се подава заявление за подпомагане, което има и характер на заявление за плащане, а в следващите само заявление за плащане. Видно от приложеното по делото заявление за кампания 2020 г. на Цанев, на страница 7 същият е отбелязал, че подава заявление за подпомагане и заявление за плащане - тоест волята му е била за нов ангажимент, а не за удължаване на изтеклия. Цитираният в касационната жалба пар.19 от ПЗР на НИД на Наредба 4/24.02.2015 г., в сила от 24.04.2020 г. съдържа забрана площи, за които земеделският стопанин е изпълнявал ангажимент по мярка 11 да бъдат включвани в нов ангажимент, което би могло да бъде основание за отказ за одобряване за нов ангажимент, но не и за автоматично удължаване на изтеклия вече 5 годишен ангажимент без знанието и съгласието на земеделския стопанин и последващото му прекратяване поради по - ниския процент от 90 % на съответствие с референтната площ по изтеклия ангажимент, без обсъждане на причините за отпадане на част от заявената площ. Дори и да се приеме тезата на касатора, че разпоредбата на чл.17, ал.2, изр. последно Наредба 4/24.02.2015 г. не е приложима за кампания 2020 г., а за следващите кампании, то това не дерогира задължението му за обсъждане на възраженията и твърденията на жалбоподателя, своевременно депозирани в административното производство, каквито указания са дадени в съдебното решение. Решението като правилно като краен резултат, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят направените за касационната инстанция разноски в размер на 500 лева заплатен адвокатски хонорар, който не се явява прекомерен предвид фактическата и правна сложност на делото и минималните размер на адвокатските хонорари по административни дела, регламентирани в чл.8, ал.2 от Наредба 1/09.07.2004 г. Воден от горно и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение