Решение № 4813 от 16.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8755/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на началник сектор Местни данъци и такси при община Сопот против решение 286/10.02.2023 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело 2932/2021 г., с което по жалба на Шато Вале Де Роз ЕООД, гр. Карлово е отменен Акт за установяване на задължения по чл.107, ал. 3 ДОПК 6618-АУЗД-880-1/26.07.2021 г. на главен експерт при сектор Местни данъци и такси в община Сопот. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като нарушение на съдопроизводствените правила са посочени: отказ на съда да допусне съдебно - техническа експертиза (СТЕ) във връзка с кадастралния и регулационния статут на имота, обект на облагане с ДНИ от 1950 г. до момента с цел установяване идентичността на посочените в АДС 45/03.04.1996 г. сгради и терен с процесния имот, неправилна преценка на обясненията на в.л. Жеков и нарушение на чл. 172 ГПК при преценка на свидетелските показания, приемане на експертно заключение по пожаро - техническа експертиза, изготвено по друго дело; отказ да се допусне комплексна съдебна експертиза. По приложението на материалния закон касаторът поддържа, че изискването за промяна в предназначението на земята не се прилага за имота, обект на облагане по силата на чл. 50, ал. 6 от ППЗОЗЗ предвид годината на построяване на сградите 1959 г. Счита, че застроеният със сгради до 1959 г. недвижим имот, ограден със съответната структура и комуникации електро, ВиК, транспортни шосейни и жп, не представлява земеделска земя. Сочи, че в обжалваното решение липсват мотиви относно данъка върху недвижимите имоти за двете сгради съответно с площ от 99 кв.м. и с площ от 1938 кв.м. Относно таксата за битови отпадъци в касационната жалба е посочено, че за 2016 г. и 2017 г. дружествотоса подадени заявления за поставяне на съдове за сметосъбиране тип Кука, в които изрично е посочено, че се отнасят за земя и сгради, съответно земя. На това основание касаторът счита, че у задълженото лице е налице знание, че имотът не е със статут на земеделски, а е производствен, стопански, складов и има необходимост от сметосъбиране. В представените по делото заповеди, с които са определени границите на районите и вида на предлаганите услуги, в раздел ІІ за територията на с. Анево е посочено, че дейностите се предоставят и на териториите на имотите извън регулационните граници, собственост на юридически лица, като детайлно са описани вида и честотата на услугите. Извършването на услугите е доказано с протоколи за извършена работа, договори, седмични графици, приемо предавателни протоколи, актове и наредби. Доказано е и ползването на депо за депониране и обзавеждане на отпадъци от община Сопот. Касаторът счита, че след като е отказал допускането на експертиза, съдът е следвало сам да определи размера на задълженията по пера и по имоти. Изложени са и подробни съображения за необоснованост на решението, изразяваща се в допуснати грешки при установяването и анализирането на фактите по делото и подвеждането им под релевантната правна норма. Искането е за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът Шато Вале Де Роз ЕООД, град Враца чрез адвокат И. Иванова оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави без уважение, по съображения, изложени в представени по делото писмен отговор от 27.03.2023 г. и писмено становище от 11.03.2024 г. Претендира разноски. По реда на чл. 219, ал.1 АПК от страните са представени писмени доказателства. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е основателна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил Акт за установяване на задължения по чл.107, ал. 3 ДОПК 6618-АУЗД-880-1/26.07.2021 г. издаден от главен експерт при сектор Местни данъци и такси в община Сопот, с който на Шато Вале Де Роз ЕООД са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) в общ размер на 7 539.06 лева и лихви в общ размер на 1 964.32 лева и за такса за битови отпадъци (ТБО) в общ размер на 6 826.97 лева и лихви в общ размер на 2 098.98 лева за 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. за недвижим имот с партиден 6618F1160, находящ се в с. Анево община Сопот - земя и сгради. Според мотивите на акта ДНИ и ТБО са определени за следните обекти: земя с площ от 72 378 кв.м. със застроена площ от 2 037 кв.м върху данъчна оценка към 2021 г. в размер на 376 365 лева, която е по-висока от отчетната стойност в размер на 34 741.44 лева; търговски обект, с година на построяване 1959 г., конструкция ПМ - полумасивна и РЗП 99.00 кв.м. върху данъчна оценка към 2021 г. в размер на 4 470.50 лева, която е по-висока от отчетната му стойност в размер на 2 000 лева и склад (търговски), с година на построяване 1952 г., конструкция ПМ - полумасивна и РЗП 1 938 кв.м. върху отчетната стойност в размер на 38 000 лева, която е по-висока от данъчната оценка към 2021 г. в размер на 26 927 лева. За да отмени оспорения акт за установяване на задължение по чл.107, ал. 3 ДОПК, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган по чл. 4, ал.1 ЗМДТ съгласно заповед РД-09-72/08.02.2019 г. на кмета на община Сопот, но в нарушение на материалния закон. От фактическа страна по делото е установено следното: Шато Вале Де Роз ЕООД е собственик на поземлен имот (ПИ) с идентификатор 00480.74.30, находящ се в с. Анево, община Сопот с площ от 72 378 кв.м., с трайно предназначение на територията земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид производствен складов обект, номер по предходен план: 133, с всички подобрения и трайни насаждения в имота съгласно нотариален акт от 24.11.2011 г. за придобиване право на собственост на основание изтекла придобивна давност. В скица от 11.09.2020 г., издадена от АГКК за имот с идентификатор 00480.74.30 е посочено вид територия: земеделска, начин на трайно ползване - за друг вид производствен, складов обект. Според скицата в имота попадат сграда с идентификатор 00480.74.30.1 със застроена площ 99.00 кв.м и сграда с идентификатор 00480.74.30.2 със застроена площ 1 938 кв.м. По делото не е спорно, че за посочения имот (земя и сгради) от дружеството е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. 6618000480/26.09.2012 г. и е открита партида с 6618F1160. В писмо изх. 99 -227/25.07.2017 г. на изпълнителния директор на АГКК е посочено, че ПИ с идентификатор 00480.74.30 по КККР на с. Анево, община Сопот, съответства на имот 000133 в Картата на възстановената собственост. Имотът е отразен в АГКК като земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ и е с трайно предназначение на територията земеделска, като в АГКК, респективно СГКК Пловдив не са постъпвали документи за промяна в земеделския характер на земята. От заключението на съдебно техническата експертиза (СТЕ) е установено, че ПИ с идентификатор 00480.74.30 по КККР в землището на с. Анево, общ. Сопот съставлява вид земеделска територия, категория 8, с площ 72 378 кв.м. и е разположен извън урбанизираната територия на населеното място и извън строителните му граници. Трайното му предназначение е за земеделски нужди, с НТП за друг производствен, складов обект. Имотът не попада в територия, обхваната от действащ ПУП и не попада в зона за застрояване, включително и в периода 2016 г. 2020 г. Няма данни да е подадено искане за изготвяне на ПУП за имота. КККР на землището на с. Анево, община Сопот, обл. Пловдивска са одобрени със заповед РД-18-9/15.03.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК и са влезли в сила на 03.05.2011 г. Вещото лице е установило, че в интегрираната кадастрална карта на землището на с. Анево, данните за неурбанизираната територия, съответно и за процесния ПИ, са от картата на възстановената собственост (КВС), отразени във вида , в който тя е приета т.е. начинът на трайно ползване е идентичен с този на същия имот (стар номер 000133). Според вещото лице ПИ с идентификатор 00480.74.30 съответства на имот 000133 в Картата на възстановената собственост (КВС). Въз основа на тези констатации вещото лице е дало заключение, че процесният имот е отразен в АГКК като земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ и с трайно предназначение на територията земеделско, като в СГКК Пловдив няма данни за промяна в земеделския характер на земята. Според наличната информация в АГКК съседните имоти също са земеделски. При проверка в АГКК, респективно в СГКК Пловдив, не се намират данни за издадени заповеди за изменение на КККР, включително такива на основание чл. 25, ал.1 ЗОЗЗ във връзка с чл. 52, ал. 2 от ЗКИР за отразяване на решение по чл.17, ал. 1 ЗОЗЗ за промяна в предназначението на ПИ с идентификатор 00480.74.30 от земеделски в такъв за неземеделски нужди. В база данни на Общинска служба - Земеделие Карлово вещото лице е констатирало, че начинът на трайно ползване на ПИ с идентификатор 00480.74.30 преди предаване към АГКК е друга територия, заета от производствени бази на селското стопанство. От огледа на място, вещото лице е установило, че имотът е ограден, с достъп до път с трайна настилка и е засаден с лозови насаждения на конструкция. В имота са изградени две самостоятелни сгради, изпълнена е вътрешна алея (път) за достъп от пътя с. Анево с. Богдан, през портала до сградите. С договор РД-50-710/10.06.1997 г., сключен с министъра на земеделието, горите и аграрната реформа, Шато Вале Де Роз ЕООД е придобило 25 323 бр. акции или 44 % от капитала на Винзавод Баня АД, гр. Карлово. С решение 213/16.01.1998 г. на Пловдивския окръжен съд по ф.д. 3194/1996 г. наименованието на приватизираното дружество е променено от Винзавод баня АД на Винарска изба Розова долина АД. С допълнителни споразумения от 18.09.1998 г. и 14.12.1999 г. към посочения договор за приватизация, дружеството е придобило още 28 % и съответно още 3 % от капитала на Винарска изба Розова долина АД. За идентифициране на недвижимите имоти, собственост на Винзавод баня АД от МИИ е представена извадка от Анализ на правното състояние на имуществото на Винзавод баня АД, гр. Карлово в частта относно вещноправния режим на активите и копия от Актовете за държавна собственост. В анализа се съдържат данни за сграден фонд изба с. Московец, като е посочено, че теренът и сградите са актувани с АДС 45/03.04.1996 г. на община Карлово, актуализация акт 8 на същата община. Посочено е, че теренът не е отразен в баланса на дружеството, което би следвало да се направи. Представена е скица на парцел І, от масив 116 Винзавод Баня АД с. Московец с площ от 34 115 кв.м. Искането на ответника, чрез адв. Маринова за назначаване на съдебно техническа експертиза за изясняване на кадастралния и регулационния статут на процесния имот, предвид застрояването му от 1950 г., е оставено без уважение, по съображения, че поставените въпроси са неотносими. Във връзка с таксата за битови отпадъци по делото са представени заповедите на кмета на община Сопот за определяне границите на райони и вида на предлаганите услуги на територията на общината за процесните периоди на 2016 2020 г.. В т. ІІ от заповедите е посочено, че на територията на с. Анево се извършват и трите вида услуги, в регулационните граници на селото и териториите на имотите, извън регулационните граници, собственост на ЮЛ, ЕТ и ФЛ, осъществяващи стопанска дейност. С декларация вх. 6618000273/21.12.2015 г. и декларация вх. 6618000324/27.12.2016 г. дружеството е декларирало, че за 2016 г. и 2017 г. ТБО ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци и ще ползва съд за битови отпадъци 1 бр., 0.11 куб.м. По отношение на ТБО вещото лице е посочило, че при огледа на имота не е установило съд за събиране на отпадъци. От заповедите на кмета за определяне границите на районите и вида на предлаганите услуги в община Сопот, експертът е констатирал, че в регулационните граници на с. Анево и териториите на юридическите лица и ЕТ извън регулационните граници се извършват и трите вида услуги. Въз основа на представените по делото приемо предавателни протоколи за постъпили битови отпадъци от община Сопот в депото в гр. Карлово, актове между община Сопот и изпълнителя Екотрансфактор ЕООД гр. Пловдив за извършена дейност по сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци за района на с. Анево, седмични графици за сметопочистване и сметоизвозване на различните видове съдове за БО, в които е отразен графика в дните от седмицата за извършване на услугата в с. Анево и протоколи за приемане на извършена работа за с. Анево и землище на с. Анево с посочване на видовете обслужени съдове, в заключението на съдебно техническата експертиза е посочено, че има действително извършвано сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци за района на с. Анево и землището на с. Анево, един или два пъти седмично за различните видове съдове, по маршрут от с. Анево и неговото землище до депото за битови отпадъци в гр. Карлово. Не са предоставени данни за извършвана дейност по отношение на процесния имот, който е извън урбанизираната територия на с. Анево, извън регулация. От събраните по делото гласни доказателства на св. Б. Карчева счетоводител на дружеството, а преди това на Винарска изба Розова долина и на св. А. Лилов съдът е установил, че имотът е приватизиран, както и че понастоящем се използва за паша на коне от втория свидетел, тъй като лозята са изгорели при пожар. По делото от дружеството е представена пожаро - техническа експертиза изготвена по досъдебно производство за установяване на обстоятелството, че лозята са изгорели при пожар през 2017 г. От така събраните писмени и гласни доказателства, както и от заключението на съдебно техническата експертиза съдът е приел, че процесният имот е с трайно предназначение земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ и не е облагаем с данък върху недвижимите имоти съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. В тази връзка съдът е кредитирал изцяло заключението на съдебно техническата експертиза, изготвено на база данните от КККР. Твърденията на ответника, че имотът не е земеделска земя, съдът е отхвърлил като недоказани. В тази връзка в решението са изложени съображения, че правото на собственост върху имота не е придобито по силата на представения договор за приватизация, тъй като този договор е за придобиване на акции от капитала на Винзавод баня АД, както и че от ответника не са представени доказателства за идентичност на имотите, посочени в представените актове за държавна собственост на недвижими имоти на Винзавод баня АД в землището на с. Московец. По отношение на таксата за битови отпадъци съдът е приел, че не е дължима на основание чл. 64, ал.1 във връзка с чл. 11, ал.1 от ЗМДТ, както и поради липсата на доказателства за реалното извършване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване за процесния имот. Този извод, според съда, се подкрепя и от заключението на съдебно техническата експертиза и показанията на разпитаните по делото свидетели, съгласно които при проверката не са установени данни за извършвана дейност по сметосъбиране и сметоизвозване в имота. Представеният на вещото лице график не съдържа данни как се осъществява тази дейност извън населените места на територията на общината, а през 2017 г. имотът е засегнат от пожар и оттогава не се ползва и съответно не генерира отпадъци. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения акт и е постановил неговата отмяна, като е възложил разноските в тежест на община Сопот. Решението е неправилно постановено, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което спорът не е изяснен от фактическа страна. В конкретния случай основният спор по делото е относно статута на посочения в АУЗ по чл.107, ал. 3 ДОПК недвижими имот - земя, с площ от 72 378 кв.м. поземлен имот, находящ се извън строителните граници на с. Анево, община Сопот и намиращите се в имота две сгради - търговски обект, с РЗП 99.00 кв.м. и година на построяване 1959 г. и склад (търговски), с РЗП 1 938 кв.м. и година на построяване 1952 г., който е от значение за облагането му с ДНИ съгласно чл.10, ал. 1 и 3 ЗМДТ и за дължимостта на ТБО съгласно чл. 64, ал.1 ЗМДТ. За процесните периоди на 2016 г. 2020 г. действат три редакции на нормата на чл.10, ал.1 ЗМДТ: