Решение № 16071 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5964/2018 г.

Решение № 16071 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5964/2018 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Байраков против решение № 1584/12.03.2018 г., постановено по адм. д. № 5867/2017 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Подробни съображения в подкрепа на твърдените касационни основания и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответникът по касационна жалба полицейски орган при 04 РУ-СДВР, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 1584/12.03.2018 г., постановено по адм. д. № 5867/2017 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата Е. Байраков против заповед за задържане на лице рег. № УРИ-228-зз /722 от 6.05.2017 г., издадена от полицейски орган при 04 РУ-СДВР. Административният съд е приел, че оспорената заповед е действителен административен акт, издаден в предписаната от закона писмена форма, без допуснати нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила, а ограничаването на правата на жалбоподателя не е по-значително от необходимото за целта. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. От събраните по делото доказателства, съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора, а именно, че на 6.05.2017 г., около 19.30 часа, служители на 04 РУ-СДВР са изпратени по сигнал за извършена кражба в магазин "Дар" на ул. Луи Айер" като са установили на място лице без документи за самоличност, което не е заплатило стока на стойност 2,49 лв. Поради липсата на документи за самоличност лицето е отведено в сградата на 04 РУ-СДВР (час на влизане 20,21), където е установена самоличността му като Е. Байраков, извършен му е личен обиск, съставени са му два АУАН, издадена оспорената пред АССГ заповед за задържане на лице и е освободен като е напуснал сградата на 04 РУ-СДВР в 21.00 часа. При така установените факти в съответствие със закона са изводите на АССГ, че оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган, в изискуемата форма по чл. 59, ал. 2 от АПК и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а лицето е освободено в срока по чл. 73 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) като в конкретния случай задържането е за изключително кратък период от време. Според чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70. Съгласно чл. 70 от ЗМВР полицейските органи могат да извършват проверки за установяване на самоличността на лице: 1. за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред; 2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образуване на административнонаказателно производство; 3. при осъществяване на контрол по документите за самоличност и пребиваване в страната; 4. на контролен пункт, организиран от полицейски органи; 5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвиден в закон. Установяването на самоличността се извършва чрез представяне на документ за самоличност на лицето, сведения на граждани с установена самоличност или по друг начин, годен за събиране на достоверни данни. Съдът се е позовал на докладна записка (л. 36 от адм. д. № 5867/17 г. на АССГ), според която при отзоваване на сигнал за кражба в магазин полицейският орган е установил лице без документи за самоличност, което не може да бъде идентифициран, поради което е налице хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, която е посочена и като правно основание за издаване на оспорената заповед. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че тези изводи на съда са необосновани. По делото категорично е установено, че полицейският орган, издал оспорената заповед, е изложил подробно, убедително и последователно фактическите основания в съпътстващ издаването на заповедта документ - докладна записка от същата дата. Доводите в касационната жалба за необоснованост на този извод и противоречието му със събраните по делото доказателства не отчита наличието на обяснителна допълнителна докладна записка (л. 37 от адм. д. № 5867/2017 г. на АССГ), а изричното й необсъждане от първата инстанция не представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Обосновано АССГ е приел за установено от първата докладна записка, че лицето към момента на инцидента не е имало документи за самоличност, а от описанието на присъстващите не е възможно да се приеме, че е имало други лица, чрез които би могло да бъде извършена идентификацията му. Аргументите на процесуалния представител на жалбоподателя, че полицейският орган лично разпознава Е. Байраков почиват на предположения, но от ангажираните доказателства не е възможно да бъде прието за установено това твърдение. Неоснователно е и възражението, че лицето е било с установена самоличност още към момента на задържането и не е било необходимо завеждането му в РУ и издаване на оспорената заповед. Възражението се основава на твърдение, че в докладната записка са посочени имената на Е. Байраков, но и обстоятелството, че той е без документи за самоличност т. е. не е възможно да бъде установена по несъмнен начин неговата самоличност по предвиден в чл. 70, ал. 2 от ЗМВР начин. Липсата на документи за самоличност не се оспорва от жалбоподателя, като за това му е съставен и АУАН по Закона за българските документи за самоличност Доводите в касационната жалба относно здравословното и психическото състояние на Е. Байраков са наведени и пред първата инстанция, но те не е възможно да обусловят незаконосъобразност на заповедта от 6.05.2017 г. АССГ е обсъдил абсолютно всички оплаквания на Е. Байраков и е осъществил задълбочена проверка относно наличието на всички основания за оспорване на административния акт. Без връзка с основанията за оспорване са всички съображения по повод предмета на кражбата и наличието/отсъствието на престъпление, доколкото оспорената заповед е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, а не по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Обосновано административният съд е приел, че задържането не е продължило повече от необходимото, за да бъде установена самоличността на Е. Байраков като той е освободен след по-малко от 40 минути след влизане в сградата на 04 РУ-СДВР. Настоящият съдебен състав намира, че е спазен и принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа" е оправдано, защото в случая са били налице конкретни данни, че задържането е извършено с оглед на обществения интерес за установяване на самоличността на лице, за което е подаден сигнал, че е извършило кражба. Този интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Изведените от практиката на Европейския съд по правата на човека принципи по прилагането на чл. 5, § 1, б. с) от ЕКПЧ съотнесени към настоящия случай, водят до извод, че за задържането на жалбоподателя са налице достатъчно данни, обуславящи реална необходимост в името на обществения интерес, който е предпочетен над правото на зачитане на личната му свобода и това ограничение е преустановено непосредствено след отпадане на необходимостта. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При извършената служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е действително и допустимо. При постановяването му правилно е установена фактическа обстановка по спора и са формирани обосновани правни изводи в съответствие на материалния закон, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,