Решение № 9236 от 20.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Напоителни системи ЕАД, [ЕИК] гр. София, чрез процесуалния представител юрисконсулт Петков, срещу решение 2362 от 11.04.2022 г., постановено по адм. дело 971/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 8/12.01.2022 г., издаден от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Наведени са неотчетени от административния съд доводи за нарушение на съдопроизводствените правила и издаване на процесния АУПДВ при неспазване на изискването за мотивираност на акта. Иска се отмяна на решението и отмяна на процесния АУПДВ. Ответникът Изпълнителния Директор на Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив, чрез процесуален представител юрк. Карабелов, представя писмено становище с доводи за неоснователност на касационната жалба. Искането е да се остави в сила обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 8/12.01.2022 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, с който на Напоителни системи ЕАД е установено публично държавно вземане за водовземане от яз. Батак, изграден на река Мътница по Разрешително 003534/17.02.2005 г. за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г., както следва: главница в размер на 5 782,13 лв. и лихва в размер на 1 119, 58 лв. За да отхвърли жалбата на "Напоителни системи" ЕАД, административния съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание на акта, като в съответствие с чл. 195б, ал. 2 ЗВ са посочени и писмените доказателства, въз основа на които е съставен актът. Приел е, че при издаването на акта са спазени административно-производствените правила по Закона за водите, има съставен констативен протокол и на задълженото лице е дадена възможност да заплати доброволно задълженията си. Съдът е приел, че актът е издаден в съответствие с приложимите материално-правни норми и е мотивиран. За да обоснове този извод съдът е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения АУПДВ, основанията за неговото издаване и начина на определяне на задължението. Приел е липса на спор между страните, че жалбоподателя е извършвал водовземане през конкретния период и въпреки, че издаденото на "Напоителни системи" ЕАД разрешително е с изтекъл срок на действие (до 10.12.2016 г.), задължението за заплащане на такси произтича от осъщественото водовземане, без значение, дали то има основание съгласно нормата на § 9 ПЗР на Закон за водите (ЗВ). В случая задължението е възникнало на база конкретните размери на фактически иззетите водни количества, декларирани от "Напоителни системи" ЕАД, приложен е коефициент за напояване и не се спори, че няма извършено плащане за осъщественото водовземане, като от "Напоителни системи" ЕАД не са ангажирани никакви доказателства в тази насока. Така мотивиран административния съд е приел, че установените с АУПДВ вземания са законосъобразни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Нормите на чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "а" и ал. 6 от Закона за водите предвиждат, че за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, чиито размер, начин и ред за изчисляване и заплащане се определя с тарифа на Министерския съвет. Според чл. 195б, ал. 1 от ЗВ, вземанията за незаплатените такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Алинея втора сочи, че актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите; платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите; покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението. Административния съд правилно е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и необходимите реквизити, както и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не може да бъде споделено твърдението на касатора за липса правни и фактически основания за издаване на процесния акт. Не би могло да се приеме, че липсват мотиви, които да позволят на адресата да разбере конкретните съображения за волята на административния орган, изхождайки от наличието на конкретизиране на иззетите количества води, начина на формиране на задължението и доказателствата обосноваващи тези факти. Размерът на реално пропуснатото количество водни маси за периода 01.01.2019 г. 31.12.2019 г. е декларирано лично от касатора в декларация по чл. 194б ЗВ като въз основа на нея органите са извършили проверки, резултатите от които са обективирани в констативни протоколи и от които е констатирано, че дружеството не е заплатило таксата за водовземане за посочения период. В срока за доброволно изпълнение дружеството не е ангажирало доказателства, че дължимата такса е платена. След връчване на уведомлението за започване на административното производство пред "Напоителни системи" ЕАД е била открита възможността да оспори отразените в констативния протокол данни за отнети водни обеми и дължими такси и да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. В хода на административното и съдебното производства не е правено фактическо възражение срещу установените количества. С оглед гореизложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,