Решение № 370 от 6.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 994/2008г.

Решение № 370 от 6.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 994/2008г., I г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. И. И. в качеството му на пълномощник на И. С. И. срещу решение № 332 от 30.11.2007 г. по в. гр. д. № 494/07 г. на П. окръжен съд в частта му, с която е оставено в сила решение № 55 от 7.02.2007 г. по гр. д. № 5664/06 г. на П. районен съд, с което е признато за установено по отношение на касатора И. С. И., че К. Г. М. и Л. И. М. са собственици на 1/2 ид. част от масивна жилищна сграда, построена в собствения им парцел **** - 993 в кв. 64 по плана на с. Р., Община П., находяща се на ул. "Ч" № 2* жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. Ответниците по касация К. Г. М. и Л. И. М. чрез своя пълномощник адв. Я изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на I г.о., като извърши проверка на обжалваното решение във връзка със заявените в жалбата основания за касационно обжалване, намира: От фактическа страна по делото е безспорно установено, че по договор за продажба, оформен с нотариален акт № 27, т. IV, дело № 583/05 г. на нотариус Р. М. К. М. е закупил от А. К. Б., действуващ като пълномощник на касатора И. С. И. недвижим имот, представляващ урегулирано дворно място с площ от 665 кв. м., находящо се в строителните граници на с. Р., съставляващо парцел **** 993 в кв. 64 по плана на селото от 1976 г., за сумата 602.30 лв.установено е също, че към момента на продажбата в имота е съществувала масивна жилищна сграда на два етажа и тавански етаж. Твърдението на ищците е, че след като продавачът не си е запазил изрично правото на собственост върху притежаваната от него 1/2 ид. част от сградата, следва да се счита, че по правилото на чл. 92 ЗС те са придобили и собствеността върху нея. Въззивният съд е споделил това разбиране, като е приел, че в случая презумпцията на чл. 92 ЗС не е оборена, поради което ищците, като собственици на терена, се легитимират и като собственици на 1/2 ид. част от сградата. Касационният довод за нарушение на материалния закон е основателен. При тълкуване на действителната воля на страните по продажбеното правоотношение съдът е допуснал нарушение на чл. 20 ЗЗД. За да се сключи договор за продажба, страните следва да постигнат съгласие относно имота, който се продава и относно цената. Още в исковата молба ищците са изложили твърдение, че след като сключили договора за продажба на дворно място, посетили същото и тогава узнали, че в него има построена масивна жилищна сграда, която по-късно била отразена и в издадената от кметство Р. скица. Тези техни твърдения, преценени във връзка с обстоятелството, че в нотариалния акт обектът на продажбата е индивидуализиран като урегулирано дворно място, съставляващо парцел **** 993 в кв. 64, а продажна цена от 602.30 лв. е равна на данъчната оценка на дворното място, дават достатъчно основание да се приеме, че към момента на сключване на договора волята на страните е била да се прехвърли собствеността върху терена, но не и върху сградата в него. Възприетото в съдебната практика разбиране, според което при прехвърляне на парцел, в който има изградена сграда, се счита, че се прехвърля и правото на собственост върху нея, доколкото отчуждителят не я изключил изрично, цели да улесни доказването на волята на страните по договора за продажба. Когато в договора няма изрична уговорка за запазване собствеността върху сградата, но от обстоятелствата по делото следва, че тя не е била предмет на договаряне - нито изрично, нито по подразбиране чрез включване на стойността й в уговорената цена на имота, презумпцията на чл. 92 ЗС следва да се счита оборена. Като е достигнал до друг извод, въззивният съд е приложил неправилно материалния закон. Постановеното решение следва да бъде отменено и тъй като делото е изяснено от фактическа страна, на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) спорът бъде решен от настоящата инстанция, като предявеният от К. М. и Л. М. против И. С. И. установителен иск за собственост върху 1/2 ид. част от масивната жилищна сграда, построена в парцел **** - 993 в кв. 64 по плана на с. Р., бъде отхвърлен като неоснователен. Водим от гореизложеното съдът