Решение № 6052 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4807/2015 г.

Решение № 6052 от 19.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4807/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на Б. П. А. срещу решение № Е-РД-16-107/21.03.2015 г. на министъра на енергетиката, с което по т. 1 му е отказан достъп до Цялостните работни проекти и Годишните работни проекти по заявление с вх. № Е-94-Б-02/12.01.2015 г. и по т. 2 - 4 от заявлението, органът е отказал упомената в същите информация да му бъде предоставена в предпочитаната от него форма за достъп и е определена нова форма за получаването й - преглед на информацията в 30 - дневен срок. Иска се решението да бъде прогласено за нищожно или да бъде обезсилено, а при валидно и допустимо решение - същото да бъде отменено като незаконосъобразно - постановено при неправилно прилагане на материалния закон, като се върне преписката на административния орган със задължителни указания по прилагане на закона и предоставяне на поисканата информация. Претендира присъждане на разноски. Ответната в производството страна - министъра на енергетиката, чрез процесуален представител, в писмено становище, оспорва основателността на жалбата. Счита постановения административен акт за правилен и законосъобразен и иска отхвърляне на оспорването. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Пето отделение, като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност по реда на чл. 144 АПК вр. с чл. 235, ал. 2 от ГПК и съобрази доводите на страните, приема следното от фактическа страна: Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения 14-дневен преклузивен срок, от активно легитимирано лице, срещу акт подлежащ на съдебно обжалване, визиран изрично в нормата на чл. 40 ЗДОИ. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Със заявление за достъп до обществена информация с вх. № Е-94-Б-02/12.01.2015 г., заявителят е направил искане да му се предоставят 32 броя договори за търсене и проучване/концесии, заедно с Цялостните работни проекти и годишните работни проекти, описани в заявлението. С писмо изх. № Е-94-Б-02/26.01.2015 г. на зам. министъра по енергетиката е указано на заявителя на основание чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ да уточни предмета на исканата информация досежно исканите Цялостните работни проекти и Годишните работни проекти. В уточнение от 30.01.2015 г. заявителят установява предмета на исканата обществена информация. С решение № Е-РД-16-107/21.03.2015 г. на министъра на енергетиката, на основание чл. 7, ал. 1, предл. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДОИ, във вр. чл. 14, ал. 1 от Закона за подземните богатства (ЗПБ), е отказан достъп до Цялостните работни проекти и Годишните работни проекти, посочени в заявлението. По т. 2 от заявлението, на основание чл. 37, ал. 2 и чл. 31, ал. 4 от ЗДОИ е предоставен частичен достъп до договорите за търсене и проучване на нефт и газ, както и договорите за концесия, изработени в заявлението. В т. 3 от решението е определен срок за предоставяне на разрешения по т. 2 достъп до информация - 30 дни, считано от получаване на решението от заявителя. В четвърта точка от решението, на основание чл. 27, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗДОИ е определена формата за предоставяне на достъп до разрешената информация - преглед на информацията. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Решението е издадено в необходимата писмена форма, от компетентния орган, който е задълженият по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ субект за осигуряване на достъп до обществена информация - министъра на енергетиката. Няма спор, че жалбоподателят е от кръга на лицата по чл. 4, ал. 3, вр. с ал. 1 от ЗДОИ, които имат право на достъп до обществена информация. С оглед спецификата на предмета на исканата информация приложение намира и чл. 17 от Закона за опазване на околната среда, според който всеки има право на достъп до наличната информация за околната среда, без да е необходимо да доказва конкретен интерес. Няма спор и че ответникът е задължен субект да предостави обществена информация, която създава и съхранява по силата на чл. 3, ал. 1 от същия закон, в качеството си на държавен орган. Съгласно определението на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Основателно е поддържаното от оспорващия възражение за материална незаконосъобразност на акта, в частта му по т. 1, в която е постановен отказ за предоставяне на достъп до Цялостните работни проекти и Годишните работни проекти по заявление с вх. № Е-94-Б-02/12.01.2015 г. За да постанови отказа си, административният орган е изложил съображения, че съгласно чл. 7, ал. 1, пр. 2, чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДОИ във вр. чл. 14, ал. 1 от ЗПБ законодателят изрично е предвидил, че информацията съдържаща се в Цялостните работни проекти и Годишните работни проекти е собственост на титуляра/концесионера и на министъра на енергетиката, като същите са длъжни да осигуряват поверителността на тази информация от събирането й до крайното ползване, съгласно условията на сключените договори. В този смисъл органът приема, че информацията е поверителна, съгласно изричната разпоредба на закона и попада в ограниченията на свободен достъп до информация. Неоснователни са доводите на ответника досежно характера на информацията, обективирана в Цялостните работни проекти и Годишните работни проекти, предопределящи невъзможността да бъде квалифицирана като официална или служебна. Настоящият състав не приема възражението, че доколкото исканите работни проекти не са обективирани в акт на държавен орган, издаден при осъществяване на неговите правомощия и информацията не е събирана, създавана във връзка с официална информация, обективирана в акт на държавен орган, то същата не е обществена. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В случая е поискана информация относно условията за търсене и проучване на нефт и газ, подземни богатства по смисъла на чл. 2 от ЗПБ, представляващи изключителна държавна собственост /чл. 18, ал. 1 КРБ/, като съгласно чл. 5, ал. 1 ЗК концесията за добив, какъвто е конкретния случай, има за предмет експлоатацията на природните богатства, изключителна държавна собственост. Т. е. исканата информация относно отношенията по предоставянето на правото да се добиват подземни богатства, е информация безспорно свързана с обществения живот в страната. Съгласно чл. 82. от ЗПБ, търсенето, проучването, добивът и първичната преработка на подземни богатства, техническата ликвидация и/или консервация на геологопроучвателни и миннодобивни обекти се осъществяват въз основа на цялостни и/или годишни работни проекти, утвърдени от титулярите на разрешения за търсене и проучване и за проучване и от концесионерите след съгласуване от министъра на енергетиката. Налице е и втората предпоставка по чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, а именно търсената информация да даде възможност на гражданите, които я търсят, да си съставят собствено мнение относно дейността на задлъжнени по закона субекти - предоставящи държавна собственост на концесия. Съгласно чл. 83. от ЗПБ, работните проекти за търсене и проучване, добив и първична преработка на подземни богатства трябва да съдържат данни за обема, техническите и технологичните решения и сроковете за изпълнение на геологопроучвателните и миннодобивните дейности, за размера на необходимите инвестиции, мерките за опазване на земните недра, околната среда, културните ценности, безопасността и здравето на работещите. Цялостните и годишните работни проекти за търсене и проучване, добив и първична преработка на подземни богатства трябва да осигуряват: прилагане на методи, технологии и системи, ограничаващи отрицателното влияние върху земните недра и околната среда; оптимално извличане на запасите и ресурсите при добива им от земните недра и на съдържащите се в тях полезни компоненти при първичната им преработка; спазване на изискванията за депониране и съхраняване на почвените материали и минните отпадъци; опазване и възстановяване на околната среда, чрез планиране на действията по ликвидация или консервация на геологопроучвателните или миннодобивните обекти и рекултивация (включително и поетапна рекултивация) на засегнатите земи и гори; безопасността и здравето на работещите; опазване на културните ценности. В тази връзка, съдът намира, че с поисканата информация жалбоподателят би получил възможност да си състави мнение относно изпълнението на задълженията да се управлява държавната собственост в интерес на гражданите и обществото. Предвид горното съдът намира, че исканата от жалбоподателя информация е "обществена" по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Информацията е служебна по смисъла на чл. 11 ЗДОИ - събира се и се съхранява във връзка дейността на органите и техните администрации; като не се спори че се съхранява в администрацията на ответника. По правилото на чл. 13, ал. 1 ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен с изключение на случаите, изрично уредени с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, чиито предпоставки в случая не са налице. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 1 пр. 2 от ЗДОИ, основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация-официална и служебна е налице, и в случая когато информацията е друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон. В горните случаи се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен. Предвид гореизложеното, съдът намира, че съображението за поверителност на исканата информация, не обосновава законосъобразност на взетото от органа решение. Предвидено в чл. 7, ал. 1 пр. 2 от ЗДОИ, ограничение за достъп до обществена информация не може да се приложи, тъй като липсват доказателства исканите сведения и данни да представляват защитена със закон тайна. Действително, разпоредбата на чл. 14, ал. 1, изр. 2 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) задължава съсобствениците на договора - министъра на енергетиката и титуляря на разрешението/концесионера да осигуряват поверителност на информацията по време на нейното събиране, съхраняване, предаване и ползване, съгласно условията на сключения договор, но това не води до извод, че цялата, съдържаща се в документите информацията представлява защитена тайна. В подкрепа на този извод е нормата на чл. 96 от ЗК, която задължава Министерски съвет да поддържа Национален концесионен регистър и архив към него. Както регистърът, така и архивът към него съдържат публична информация, до която достъпът е неограничен. Следва да се подчертае, че чл. 14 от ЗПБ, касае данните по чл. 13 ЗПБ., т. е. информацията и документацията, получени в резултат на дейностите от геоложките изследвания, търсещо-проучвателните и другите дейности по предоставените разрешения, респ. концесии, а не самите работни проекти, достъп до които е поискан в случая. Работните проекти - цялостните и/или годишните, съгласно чл. 82 от ЗПБ са предпоставка, въз основа на тях се осъществява търсенето, проучването, добивът и първичната преработка на подземните богатства и останалите, уредени в закона дейности. Следователно смисълът на нормата на чл. 14, ал. 1 от ЗПБ е да въведе задължение за поверителност между страните по договора, а не да препятства достъпа до информация, която е публична по своя характер (доказателства и доводи за обратното не са наведени). Ако страните по договора са предвидили клауза за конфиденциалност, включваща търговска, служебна или защитена тайна съгласно чл. 52, ал. 2 от ЗК, то достъпът до тази информация следва да бъде ограничен съгласно чл. 7, ал. 1, пр. 2 от ЗДОИ. Предвид гореизложеното, в случай, че исканите документи - Цялостните работни проекти и Годишните работни проекти по заявление с вх. № Е-94-Б-02/12.01.2015 г., съдържат информация, която е извън обявената от законодателя за публична, органът разполага с възможността да предостави частичен достъп по реда на чл. 7, ал. 2 от ЗДОИ и да изключи сведенията и данните, представляващи служебна или друга защитена тайна, като изложи съответно съображения в този смисъл, което в разглежданата хипотеза не е направено. Възраженията на ответника във връзка с авторските права на лицата с проектантска правоспособност, изготвили исканите Цялостни работни проекти и Годишните работни проекти, съдът намира за ирелевантни към предмета на спора. Подобен мотив не е изложен в обективирания, в т. 1 от оспорения акт отказ, а се навежда като допълнително основание едва с писмените бележки. По изложените съображения, настоящият състав счита, че оспореното решение, в частта по т. 1, с което е отказано предоставяне на достъп до Цялостните работни проекти и Годишните работни проекти по заявление с вх. № Е-94-Б-02/12.01.2015 г. на жалбоподателя, е незаконосъобразен, поради нарушение на материално правни норми, тъй като поисканата информация е от категорията на обществената такава, като същата не попада в ограничението на чл. 7, ал. 1, пр. 2, чл. 37, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДОИ във вр. чл. 14, ал. 1 от ЗПБ. Поради горното настоящият състав намира, че оспореният отказ, в частта по т. 1, следва да се отмени и преписката да бъде върната за ново произнасяне, съобразно гореизложените указания по тълкуването и прилагане на закона. Жалбата в частта по т. 2-4 от решение № Е-РД-16-107/21.03.2015 г. на министъра на енергетиката, съдът намира за неоснователна. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че административният орган не е конкретизирал и мотивирал предоставения частичен достъп до какъв обем от информация в исканите договори за търсене/проучване и концесии касае. Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ, в случай на отказ от предоставяне на достъп до обществена информация се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен. В тази връзка, предвид отказа по т. 1 от решението, органът е вписал, че предоставя частичен достъп до втората част от исканата информация - 32 броя договори за търсене/проучване и концесии, която по същество предоставя в цялост. Доводите на оспорващия по отношение формата, в която се предоставя исканата информация, съдът намира също за неоснователни. Органът е изложил подробни мотиви, в т. 4 от обжалваното решение досежно формата, в която ще се предостави информацията. Съобразена е предпочитаната от заявителя форма за предоставяне на достъп - копия на технически носител (CD или DVD), но е установено, че договорите за търсене и проучване, и концесионните договори са на хартиен носител в класьори, всеки от които с голям брой страници. Установено е, че същите не се съхраняват на електронен носител и няма техническа възможност за сканирането им. Изразени са опасения, че при прехвърлянето на информацията на технически носител, съществува възможност за неправомерна обработка на тази информация. В хипотезите на чл. 27 от ЗДОИ органът при определяне формата на предоставяната информация разполага с дискреционна власт и взетото от него решение не подлежи на съдебен контрол, ако удовлетворява законовите изисквания за несъобразяване с предпочитаната от заявителя форма. В случая безспорно е налице хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗДОИ. Неотносима в случая е разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ за "надделяващ обществен интерес", тъй като отказ по смисъла на чл. 37 от ЗДОИ не е налице. С оглед на гореизложеното, жалбата в частта по т. 2-4 от решение № Е-РД-16-107/21.03.2015 г. на министъра на енергетиката като неоснователна следва да се отхвърли. Предвид изхода на спора и своевремнно направеното искане само от страна на оспорващия за заплащане направените в производството разноски, съдът намира че същите следва да му се присъдят. Видно от представената квитанция за заплатена държавна такса, последната е в размер на 10 (десет) лева. Въпреки вписването към приложенията по жалбата - изрично адвокатско пълномощно с договор за правна защита по делото не е представено. Не на последно място следва да се съобрази, че и процесуално представителство по отношение на оспорващия не е осъществено. Липсва и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, представен най-късно до приключване на последното заседание в настоящата инстанция. С оглед на гореизложеното и съразмерно уважената част от жалба, настоящият състав намира, че на основание чл. 143 АПК и чл. 144 от АПК вр. чл. 78 от ГПК на оспорващия следва да се присъдят разноски в размер на 5 (пет) лева, платими от ответника. Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, тричленен състав на Върховния административен съд - Пето отделение