Решение № 2301 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10979/2013 г.

Решение № 2301 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10979/2013 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Пътнически превози - Перник " ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Перник, чрез управителя Васил Асенов Васев, против Решение № 103/07.06.2013 г., постановено по адм. дело № 385/2012 г., по описа на Административен съд Перник, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 6/28.08.2012 г., издаден от Главен експерт при отдел "МДТ" при Община Перник, потвърден изцяло от Кмета на Община Перник, в качеството му на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ и дружеството е осъдено да заплати на Община Перник направените по делото разноски в размер на 1800.00 лева. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният ревизионен акт бъде отменен. Претендира разноски. Ответникът - Главен експерт при отдел "МДТ" при Община Перник, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по жалбата. Ответникът - Кмета на Община Перник, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Перник е отхвърлил жалбата на "Пътнически превози - Перник " ЕООД срещу Ревизионен акт № 6/28.08.2012 г., издаден от Главен експерт при отдел "МДТ" при Община Перник, потвърден изцяло от Кмета на Община Перник, в качеството му на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ и дружеството е осъдено да заплати на Община Перник направените по делото разноски в размер на 1800.00 лева. За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото не са представени доказателства чистотата на територията на Автогара Перник да се поддържа единствено от дружеството жалбоподател. По делото не е установено, че от страна на Община Перник не са извършвани дейности, включени в такса битови отпадъци, поради което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно. Съдът е направил извод за законосъобразност на обжалваните части на ревизионния акт след преценка на събраните доказателства, включително и неоспорените заключения (основно и допълнително) на съдебно-икономическата експертиза и установените релевантни факти. В документите, приложени към ревизионната преписка се съдържат изчисления за всяка от услугите за проверяваните периоди. От страна на дружеството са направени възражения срещу ревизионния доклад и ревизионния акт, от което следва, че същото е било запознато с дължимите поотделно суми и лихви за забава за предоставяните от общината услуги на такса битови отпадъци за собственитe недвижими имоти. В съдебното производство са събрани с допустими доказателствени средства относимите към спора доказателства, по който начин в пълнота е изяснена фактическата обстановка. В случая следва да се има предвид и разпоредбата на ал. 3 на чл. 160 от ДОПК за характера на твърдяното нарушение на административнопроизводствените правила, което, дори и да се приеме за налично, не е съществено или от естество да не позволи правилно решаване на делото. Неоснователно е и оплакването за неправилност на съдебното решение относно определянето на такса битови отпадъци за имот, намиращ се в град Перник, кв. "Твърди ливади", която такса е следвало да бъде съобразена с факта, че вторият етаж се ползва като жилища, а не да се третира за нежилищна сграда. Като такова следва да се счита и твърдението за незаконосъобразност на приетата дължимост за поддържане чистотата на територията за обществено ползване за района, в който се намира един от имотите на дружеството Автогара Перник. В съдебното решение са изложени мотивирани от фактическа и правна страна съображения за дължимост на тези публични общински вземания. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Перник съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод и при липсата на възражение за прекомерност в полза на Община Перник следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1500.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение