Решение № 8278 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 997/2011 г.
ВАСIV отделение13.06.2011 г.докладчик т Галина Матейска
Диспозитив
Отменя решение № 1636 от 29.11.2010 г. на Административен съд Пловдив, I отделение, IV състав по административно дело № 1457/2009 г. и вместо него постановява: Отменя заповед № ЗД-00-103 от 11.06.2009 г. на Областния управител на Област Пловдив в частта й, в която не е отразен в одобрения с нея план на новообразуваните имоти имот № 460 в местността "Кайряка", в землището на гр. Сопот, община Сопот, област Пловдив и връща преписката на административния орган за процедиране съобразно с указанията, дадени в настоящото решение, което е окончателно.
Мотиви
Решение № 8278 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 997/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Мария Христова Стойнова, Стойно Николов Стойнов, Христо Николов Стойнов и Владимир Николов Стойнов, всички от гр. Сопот, наследници на Никола Стойнов Николов, против решение № 1636/29.11.2010 г. на Административен съд гр. Пловдив по адм. дело № 1457/2009 г., с което е отхвърлена жалбата им против заповед № ЗД-00-103 от 11.06.2009 г. на областния управител на област Пловдив. Жалбоподателите посочват четири конкретни пороци на така постановеното решение и молят ВАС да се произнесе по същество с решение и да се признае отмяна на заповедта на областния управител, с която се одобрява ПНИ в местностите "Манастирски лозя", "Борова гора" и "Кайряка", землище гр. Сопот относно частта за имот № 460 в местността "Кайряка" в землището на гр. Сопот, Община Сопот по недействащ план на ползватели, като същият имот № 460 бъде отразен в ПНИ. Претендират да бъде присъдено възстановяване на разходите съгласно приложената Записка с дата 18.12.2010 г. Ответникът - Областен управител на Област с административен център гр. Пловдив, не взема отношение по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че така подадената касационна жалба е допустима, но по същество се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение по следните причини: първоинстанционният съд правилно е приел, че атакувания административен акт - заповед на Областния управител на област Пловдив, с която е бил одобрен плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за местности в землището на гр. Сопот, е законосъобразен. Оспорваният акт е бил издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на материалния закон и административно-производствените правила, на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В хода на съдебния процес е било установено, че изготвеният план, отнасящ се до разглежданите имоти, е отговарял на изискванията на закона, включително като площ и разположение. Имотът на жалбоподателя е попаднал в зона, предназначена за възстановяване на бившите собственици на земеделски земи и е извън обхвата на § 4 от ПЗР на закона. Представеният от оспорващата страна акт за собственост, за който няма данни да е вписан, не е основание за промяна на така изготвения ПНИ, съответно промяна в предназначението на обособената територия. В тази насока са и изводите на приетата по делото техническа експертиза, която не е била оспорена от жалбоподателите. Посоченият в касационната жалба предходен административен акт, определил предназначението на териториите, не е предмет на настоящото производство и е влезнал в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 1636 от 29.11.2010 г. по административно дело № 1457/2009 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с § 4к, ал. 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Пловдив, I отделение, IV състав отхвърля като неоснователна жалбата на Мария Христова Стойнова (с посочен ЕГН и адрес), Стойно Николов Стойнов (с посочен ЕГН и адрес), Христо Николов Стойнов (с посочен ЕГН и адрес) и Владимир Николов Стойнов (с посочен ЕГН и адрес), против заповед № ЗД-00-103 от 11.06.2009 г. на областния управител на област Пловдив. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал при извършената служебна проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания, в съответствие с целта на закона. Позовал се е на заключението на съдебно-техническата експертиза, че процесният имот не попада в техническото задание, въз основа на което е изработен помощния план и плана на новообразуваните имоти, поради което не е намерил своето отражение и в самия план, изработен въз основа на това техническо задание. Съдът е приел, че не е вярно твърдението, че при изработването на плана и неговото одобрение е допуснато нарушение на материалния закон, доколкото одобреният план на новообразуваните имоти изцяло покрива териториите, определени с техническото задание. Фактът, че имотът на жалбоподателите е придобит по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на предоставено право на ползване съгласно актовете, посочени в § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не означава, че този имот автоматично ще бъде включен в територията, за която ще се изработва план на новообразуваните имоти. Това зависи от преобладаващото трайно предназначение на имотите от съответната местност и от предварително определените граници на териториите, за които ще се изработва ПНИ. Съдът е посочил още, че видно от представените извадки на кадастралния план, на помощния план и на плана на новообразуваните имоти, както и от заключението на вещото лице категорично се установява, че процесният имот не попада в обхвата на плана на новообразуваните имоти, а попада в картата на възстановената собственост, което налага извод, че оспорената заповед е законосъобразна, а за жалбоподателите съществува друг ред за отразяване на имота им в картата на възстановената собственост. Така постановеното съдебно решение е неправилно. При напълно изяснена фактическа обстановка съдът е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. В жалбата на Никола Стойнов Николов - починал в хода на производството пред Пловдивския административен съд и заместен в процеса от своите законни наследници: Мария Христова Стойнова - съпруга и Стойно Николов Стойнов, Христо Николов Стойнов и Владимир Николов Стойнов - синове, се съдържа едно единствено оплакване, а именно, че имот № 460 придобит по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местността "Кайряка", гр. Сопот по недействащ в момента план на ползватели не е отразен в плана на новообразуваните имоти по § 4 - 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ за местността "Кайряка", гр. Сопот, общ. Сопот, обнародван в "Държавен вестник", бр. 54 от 14.07.2009 г. Първоначалният жалбоподател, а впоследствие неговите наследници, които поддържат подадената жалба твърдят, че има явна фактическа грешка и молят за изменение на обнародвания със Заповед № ЗД-00-103/11.06.2009 г. на Областния управител на Област Пловдив план на новообразуваните имоти. Видно от Нотариален акт № 200, том II, дело № 762/1998 г., Никола Стойнов Николов от гр. Сопот е признат за собственик на основание § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, на недвижим земеделски имот: лозе с площ от 1000 кв. метра, находящо се в землището на гр. Сопот, местността "Кайряка", който имот по земеразделния план на гр. Сопот има пл. № 460, в който е построена сезонна сграда. Следователно в случая се касае за ползвател с надлежно трансформирано право на ползване в право на собственост чрез заплащане цената на земята, която му е била предоставена за ползване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За такива именно земи съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се изработва помощен план (в предишна редакция на закона, наречен "кадастрален план") и план на новообразуваните имоти (ПНИ). Помощният план, въз основа на който се изработва планът на новообразуваните имоти задължително съдържа данни за тези имоти, които са предоставени за ползване, а също и за имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС (§ 4к, ал. 2). След като ПНИ се изработва именно за земите, предоставени за ползване на граждани по реда на § 4, тоест по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, то в този план задължително следва да бъдат включени и тези имоти. Границите на ПНИ трябва да обхващат такива имоти, а изключването им от тази територия е незаконосъобразно. Мотивът, че претендирания имот попада в КВС (картата на възстановената собственост) и е извън обхвата на териториите по § 4, не е съобразен със закона. Ако има допусната грешка в техническото задание по чл. 28, ал. 10 от ППЗСПЗЗ, то тя следва да бъде поправена по съответния ред и това не е основание за изключване от ПНИ на ползвателски имот, надлежно придобит по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Изложеното налага обжалваното пред ВАС съдебно решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени заповедта на областния управител и преписката да се върне на административния орган с указания да включи процесния имот с пл. № 460 в плана на новообразуваните имоти във всичките му четири части - текстова, графична, цифрова и в регистъра, в който да се впишат имената на наследниците на ползвателя Никола Стойнов Николов. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,