Решение № 14845 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7238/2014 г.

Решение № 14845 от 10.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7238/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на териториално поделение на НОИ Пазарджик чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 249 от 28.04.2014 г. на административен съд Пазарджик по адм. дело № 215/2014 г. С него се отменя решение № Ж-5#2/17.02.2014 г. на директора на РУ "СО" гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № О-12-999-06-00053269/08.01.2014 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите и преписката върната на органа за решаване на въпроса по същество. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответницата Мехрема Ахмедова Аликанова не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира жалбата за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Мехрема Ахмедова Аликанова срещу цитираното решение. С него й се отказва отпускането на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № 1874301, серия А-2012. Установено е, че на 31.07.2012 г. в ТП на НОИ Пазарджик е приет болничния лист за период от 28.07.2012 г. - 27.08.2012 г. Установено е, че на осигурителя ЕТ "Али Аликанов" се извършва финансова ревизия след приключването на която е издадено обжалваното разпореждане. Отказът е мотивиран, че Мехрема Аликанова не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДРКСО, тъй като при финансовата ревизия е констатирано, че за наетите по трудов договор лица липсват първични документи доказващи осъществяване на трудова дейност, присъствени форми за отчитане отработените дни и ведомости за работни заплати, които обстоятелства потвърдил и осигурителя който заявил, че трудовия договор с Мехрема е "фиктивен". По спорния въпрос дали Аликанова е осигурено лице съдът е извел извод от доказателствата по делото, че изводите на административния орган са необосновани и в нарушение на материалния закон. Осигуряването възниква в деня в който лицата започват да упражняват трудова дейност и продължава до прекратяването й. Прието е, че позоваването от административния орган на липсата на доказателства за упражняването на трудова дейност, включително и на заключение, че осигурителя не е упражнявал дейност без да е обсъден валидността и значението на представения трудов договор, подписан от страните в който е записано, че Аликанова се е явила и е започнала работа и доказателствата че е подадена информация за този договор, не обосновава законосъобразно издаване на решение поради което същото е отменено и делото върнато като преписка на органа за решаване на въпроса по същество. Решението е правилно. Основните касационни доводи на административния орган се основават на обстоятелства, установени при ревизия от контролните органи на ТП на НОИ Пазарджик, че за наетите по трудов договор лица липсват първични документи, доказващи осъществяването на трудова дейност - присъствени форми за отчитане на отработените дни, няма ведомости за наетите лица поради което са изведени констатации, че Мехрема Аликанова не е осигурено лице. Настоящият спор е правилно разрешен от съда след преценката на събраните доказателства. Неоснователна е тезата на касатора, че установените факти по реда на контролните производства му дават право да се позове на тях и в настоящето производство. Такъв фактически и правен извод е изведен от друг орган, който не е издател на обжалвания акт, жалбоподателката не е била страна в това производство, а в съдебното производство доказателствата се преценяват във връзка едни с други и в тяхната съвкупност. Установено е по делото, че когато Аликанова е подала заявлението за отпускане на обезщетение за безработица е представила необходимите документи. Наред с това представения трудов договор не може да бъде приет за недействителен нито в административно производство нито пред съда без неговото оспорване за каквото оспорване няма данни да е извършено. Съгласно чл. 74, ал. 1 от Кодекса на труда трудов договор, който противоречи на закона или на колективен договор или ги заобикаля е недействителен. Според ал. 2 трудовият договор се обявява за недействителен от съда по реда на глава осемнадесета от КТ, а в случаите когато е недействителен поради приемане на работа на работник или служител, който не е навършил допустимата по този кодекс /КТ/ възраст, недействителността се обявява от инспекцията по труда. Според ал. 3 в случаите когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията посочени в ал. 1, той незабавно сезира съда за да се произнесе по действителността на трудовия договор. Според ал. 5 страните не могат да се позоват на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. Поради това, не може представения трудов договор да бъде ценен като недействителен или фиктивен по изявление само на едната страна или по констатация на административния орган разрешаващ отпускането на обезщетение за безработица. Дори да се приеме, че има данни, от които да се направи извод, че трудовото правоотношение не е било налице по причини, че осигурителят не е извършвал дейност и по тази причина и наетите работници не са упражнявали трудова дейност, то редът за установяване на действителните отношения между работник и работодател е специален и само съдът може да се произнесе по този въпрос, но не в настоящето производство. Защитата на работника е засилена когато е бил добросъвестен при сключването на трудов договор, тъй като съгласно чл. 75, ал. 1 КТ отношенията между страните по договора до момента на обявяване на неговата недействителност се уреждат както при действителен трудов договор. Поведението на работодателя е противоречиво и налага анализ на всички доказателства в тази връзка който анализ е извършен от съда и е изведен обоснован извод. Предвид изложеното касационните доводи за нарушения при постановяване на решението изразяващи се в необоснованост и нарушение на материалния закон се явяват неоснователни, а решението правилно поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение