Решение № 2702 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13270/2013 г.

Решение № 2702 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13270/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, чрез процесуален представител, срещу решение № 1671/16.08.2013 г. по адм. дело № 1375/2013 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменена негова заповед № РД - 372/13.02.2013 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, като навежда доводи за материално правна незаконосъобразност, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата на Попов срещу заповедта. Ответникът по касационна жалба - Вълкан Петков Георгиев, от село Китен, община Приморско, чрез процесуалния си представител -адвокат Стефанов, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС - Бургас е приел за установено, че с оспорената пред него заповед незаконосъобразно на основание чл. 18в, ал. 2, т. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите /ЗРА/ е прекратено действието на безсрочното разрешително за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав № 02100825/24.02.2007 г., издадено на риболовен кораб с външна маркировка ПР 207 и име "ПР 207", поради това, че през 2011 г. и 2012 г. на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение за придобито право на усвояване на ресурс от риба и други водни организми по чл. 18е от ЗРА. Първостепенния съд е изложил доводи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, като при издаването й не са спазени административно производствените правила, в конкретния случай- чл. 26 АПК; в установената от закона писмена форма; противоречи на материално правните разпоредби на ЗРА. На първо място- съда сочи нарушение на административно производствените правила, при издаване на оспорения акт и по- специално -чл. 26 АПК- издателят на акта не е уведомил предварително заинтересованите страни за започване на производството. Основателен е довода на съда, че административния акт е постановен в нарушение на материалния закон. Цитираната в оспорената заповед правна норма на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА, предвижда, че изпълнителният директор на ИАРА /или оправомощено от него лице/ прекратява със заповед действието на разрешителното за извършване на стопански риболов с риболовен кораб, когато две поредни години на притежателя на разрешителното не е издавано удостоверение по чл. 18е от ЗРА. Нормата е нова и е приета със ЗИДЗРА, обнародван в ДВ бр. 59/2012 г. и е в сила от 6.08.2012 г. Разпоредбата е материално правна, има действие занапред, доколкото не и е придадено изрично със същия нормативен акт обратно действие- предвид императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Поради изложеното нормата е неприложима за периода преди 6.08.2012 г., а след тази дата не е изтекъл изискуемият в нея двугодишен срок. Решението е правилно. Неоснователно е твърдението на касатора, че се касае за преуреждане на заварени правоотношения занапред, поради което оспорената заповед е законосъобразна. Нормата на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА за пръв придава правно значение на факта, че две поредни години на притежателя на разрешителното за стопански риболов, не е издавано удостоверение по чл. 18е от ЗРА и свързва това правно значение с възможност за прекратяване на действието на неговото разрешително. Тоест фактът на неиздаване на удостоверението става юридически факт по силата на тази норма едва след влизането й в сила по съображенията, изложени от АС-Бургас, които се споделят и от настоящата инстанция. Предвид изложеното и действието на нормата занапред същата е неприложима спрямо факти, настъпили преди влизането й в сила. Между влизането в сила на чл. 18в, ал. 2, т. 1 от ЗРА /6.08.2012 г./ и датата на издаване на оспорената заповед - 13.02.2013 г. няма изтекъл двугодишен срок, поради което не е налице изискването на същата норма две поредни години /считано от влизане в сила на нормата/ да не е издавано удостоверение по чл. 18 е ЗРА на притежателя на разрешението. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касатора следва да заплати на ответника сумата от 250 лева - възнаграждение за адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение