Решение № 13519 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7967/2009 г.

Решение № 13519 от 12.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7967/2009 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Васил Христов Лазов от гр. Хасково срещу заповед № К-1959 от 02.04.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР служебното му правоотношение е прекратено. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира жалбата за допустима - подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК от заинтересована страна и срещу подлежащ на оспорване акт. След преценка на доводите на страните и на всички събрани доказателства съдът приема за установено следното: Жалбоподателят е работил като полицейски инспектор IV степен в РД "Гранична полиция" - Елхово, при Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, категория "Г" - I степен. По инициатива на директора на ГД "Гранична полиция" - МВР, е било направено предложение рег. № 7605 от 17.03.2009 г. до органа по назначаването - министъра на вътрешните работи, за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, роден на 13.01.1964 г., поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 КСО на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Мотивите са, че към момента на предложението служителят има служебен стаж 21 години действително прослужени на офицерски длъжности и на длъжности за държавен служител в МВР. В този смисъл са данните от приложената към делото справка за осигурителен стаж. В съответствие с предложението със заповед № К-1959 от 2009 г. на министъра на вътрешните работи като орган по назначаването, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 КСО - по инициатива на органа по назначаването. При така установените фактически обстоятелства съдът обосновава следните правни изводи: Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 ЗМВР орган - министъра на вътрешните работи. Обжалваният административен акт е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 ППЗМВР реквизити. Същият е издаден след мотивирано предложение до органа по назначаването, съдържащо съображения относно възрастта и осигурителния стаж на служителя в МВР. Поради това съдът приема, че са спазени изискванията на чл. 268, ал. 1 и чл. 268а, ал. 2 от ППЗМВР. Обжалваната заповед е и материалноправно законосъобразна - издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР (нова - ДВ, бр. 69 от 5.08.2008 г.) служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването. Според чл. 69, ал. 2 КСО държавните служители по ЗМВР придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители. В разглеждания случай към момента на издаването на заповедта жалбоподателят има 25 години, 6 месеца и 7 дни осигурителен стаж, от които 23 години и 5 месеца действително прослужени в системата на МВР, и е на 40 години. Придобитото от него право на пенсия по чл. 69, ал. 2 КСО е условието за прекратяване на служебното му правоотношение по инициатива на органа по назначаването на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, която норма е действаща към датата на издаването на заповедта. Тази нова разпоредба овластява административния орган едностранно да прекрати служебното правоотношение само при наличие на осигурителен стаж, какъвто е и настоящият случай. Не е необходимо кумулативното условие възраст, както изискват чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР и ТП № 6 от 2007 г. по тълк. дело № 14 от 2007 г. на Върховния административен съд. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че предпоставките на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя са налице и следователно издадената за това заповед на министъра на вътрешните работи е в съответствие със закона и неговата цел. Не може да се приеме тезата на жалбоподателя, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 106, ал. 1 и 4 ЗМВР, тъй като не му е отправено едномесечно предизвестие, защото такова императивно изискване в закона не е предвидено. Срокът на предизвестие поначало може да се обезщети. По изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед е законосъобразна и липсват основания за отмяната й. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,