Решение № 71 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3535/2008 г.

Решение № 71 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3535/2008 г., III г. о., ГК, докладчик Мария Иванова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на М. Г., род. през 2001 г. - малолетна, действаща чрез законния си представител и майка Я, за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС от 30.05.2008 г. по гр. д. № 2664/07 г. и на потвърденото с него въззивно решение на Апелативен съд - София /АС/ по гр. д. № 362/05 г., на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 от ГПК. Молителката сочи, че не е конституирана като наследник на И. Г. в производството пред първата инстанция и е била лишена от участие там. Въззивният съд я е конституирал по делото, но не е изпълнил задължението си да повтори всички извършени без участието й процесуални действия - ТР № 1/01 г., т. 17. Така е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, довело до лишаване на страната от участие и защита по делото. Ответницата по молбата В. Д. я оспорва като недопустима и неоснователна. Д. "С. подпомагане", гр. С., не изразява становище. ВКС на РБ, като разгледа молбата, намира следното: Молбата е допустима, както е прието и в определението по чл. 307 от ГПК: подадена е в тримесечният срок от влизане в сила на решенията на АС и ВКС с постановяване на последното, когато е и узнато от молителката / чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК/. Молбата е неоснователна: С атакуваните по реда на отмяната въззивно и касационно решение е уважен искът на В. Д. срещу молителката с пр. осн. чл. 108 от ЗС - тя като наследник на И. Г., е осъдена да предаде на ищцата ателие и гараж, описани по делото и в решението. Наследодателят на молителката и първоначален отв. Илия Г. е починал та 25.01.01 г. и като единствен негов наследник пред първата инстанция е конституирана майка му: М. Г., род. 1956 г. С решението на първата инстанция, постановено на 22.12.04 г. искът по чл. 108 от ЗС срещу нея е отхвърлен. В производство за установяване произход от баща на молителката, с влязло в сила на 24.04.2002 г. решение на СГС по гр. д. № 602/01 г. е признато, че тя е дете на И. Г.; като негов наследник е конституирана пред АС, по искане на ищцата, с определение от 29.03.2006 г. Призована е и Държавната агенция за социално подпомагане. С определение на АС от 14.06.06 г. изрично е дадена възможност на страните /сред които вече е била и молителката/ да вземат становище и оспорят представените по делото писмени доказателства. С решението на АС от 11.12.2006 г., оставено в сила от ВКС, искът срещу молителката е уважен. Доводът за нарушени съдопроизводствени правила, накърнили правото й на защита, не е заявен и разгледан в касационното производство, затова не е преклудиран като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Твърдението на молителката за нарушено право на участие и защита пред първата инстанция е неоснователно - там искът е отхвърлен и благоприятният за нея резултат сочи, че правото й на участие и защита по делото не е нарушено. Дори да се приеме обратното въззивната инстанция, пред която молителката е конституирана, също е по същество на спора и там тя е могла да осъществи правото си на защита в пълнота. Независимо, че АС не преповторил всички процесуални действия до конституирането й, нарушението е само формално и не се отразило на участието и защитата на молителката в процеса. Спорът по делото е правен, разрешен е въз основа на събраните по делото писмени доказателства, с които молителката е могла да се запознае и да оспори при дадената й изрично възможност за това. Не е посочено в молбата, нито ВКС сега констатира, конкретно процесуално действие, чието неизвършване /неповтаряне/ пред АС, е нарушило правото на молителката на участие и защита в процеса. Не се установява молителката, като ответник по уважения в инстанционното производство иск, да е лишена от възможност да участва и се защити по делото, поради нарушаване на съответните съдопроизводствени правила. Молбата за отмяна на сочените решения на АС и ВКС по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК е неоснователна и следва да остане без уважение. Поради изложеното ВКС на РБ, трето гр. о.