Решение № 7819 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7953/2012 г.

Решение № 7819 от 6.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7953/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Пламен Парашкевов Йоргов - изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в затвора в гр. Плевен, срещу решение № 278 от 03.05.2012 г., постановено по адм. дело № 867/2011 г. от Административен съд - Плевен. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Плевен е отхвърлил иска на лишения от свобода Пламен Парашкевов Йоргов, предявен срещу ГДИН за сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица при затворническата администрация на Затвора - Плевен, при извършване на обиск и претърсване в спалното му помещение на 25.07.2011 г., изразяващи се в изземване на лични вещи, които не са отразени в съставения протокол и които в последствие не са били върнати. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е сезиран с искова претенция по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 от АПК за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора - Плевен, изразяващи се в извършването на обиск и претърсване в килията му на 25.07.2011 г., при които са иззети лични вещи, неописани в съставения от длъжностните лица протокол и които не са върнати на л. св. Йоргов, вследствие на което той е претърпял действия против волята си и незащитеност от своеволието на надзирателя, както и е бил лишен от възможността да ползва иззетите лични вещи. Счел е, че обискът и претърсването представляват административна дейност по смисъла на закона, система от фактически действия, които се обективират в предвидените от закона форма и начин, при което ако същите са били извършени в нарушение на закона, можели да бъдат основание за ангажиране на отговорността на държавата при наличие на останалите две предпоставки, а именно: вреда и пряка, и непосредствена причинна връзка на същата с незаконосъобразните действия. Съдът е приел, че не са били нарушени разпоредби от ЗИНЗС и ППЗИНЗС от длъжностните лица. Не било доказано и твърдението на ищеца, че обискът и претърсването са извършени по начин, който да засяга човешкото му достойнство, предвид твърдението, че е бил принуден да търпи действия против волята си. Съдът е изслушал показанията на трима свидетели (двама от които на ищеца и един на ответника). Приел е, че показанията на първите двама са необективни и заинтересовани, както поради тяхното противоречие със свидетелските показания на свидетеля на ответника, така и поради засягане на лични интереси. По данните от делото, поведението на извършващите обиска и претърсването не представлявали акт на унижаващо и незачитащо човешкото достойнство действие. Същите били съобразени с правилата относно провеждането на обиска и претърсването и не са превишавали по начин на извършването им и по своята строгост допустимата степен. Не били налице незаконосъобразни действия и/или бездействия от страна на длъжностни лица от администрацията на Затвора - Плевен, които да са в пряка причинна връзка с претендираните от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Поради това е отхвърлил исковата му претенция за присъждане на обезщетение като неоснователна. Решението е правилно. То е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест, с която разполага по закон и не е установил първо, че извършването на административни действия от длъжностни лица при Затвора, какъвто характер има направеният личен обиск и претърсване на килията му, да са били в разрез с нормативните изисквания на ЗИНЗС и ППЗИНСЗ, за да се приеме, че същите са незаконосъобразни, и второ: да са били налице незаконни действия от страна на администрацията на затвора, които обективно да са довели до причиняване на заявеното увреждане на лишения от свобода. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетелите л. св. Димитър Каменов и л. св. Юри Минчев, като необективни. Същите са заинтересовани, тъй като също са били подложени на обиск и претърсване на килията, която са обитавали заедно с ищеца. Освен това показанията на свидетеля Начев подлагат на съмнение твърденията им, че са присъствали лично на обиска и претърсването. При тази фактическа обстановка, правно обоснован е изводът на съда за неоснователност и недоказаност на исковата претенция на касатора за претърпени имуществени и неимуществени вреди. Основното в конкретния случай е, че след като искът е бил предявен с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и се основава на твърденията за незаконосъобразни действия на длъжностни лица от администрацията на Затвора - Плевен, по повод извършеното претърсване на килията на ищеца и такива незаконосъобразни действия не са били установени от събраните по делото доказателства, то искът се явява неоснователен. Като е достигнал до същия извод, административният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. По тези съображения, Върховният административен съд - трето отделение,