Решение № 8014 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12102/2017 г.

Решение № 8014 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12102/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Г. Атанасов и "Анимал" Комерс" ООД със седалище и адрес на управление [населено място] са подали касационна жалба срещу решение № 1394/20.07.2017 г. по адм. дело № 801/2014 г. по описа на Административния съд-Бургас, с което са били отхвърлени предявените от тях срещу Националната агенция по приходите искове за присъждане на обезщетение в размер на 5000 лева за всеки от ищците за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на длъжностно лица при Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите-Бургас по подаването на уведомление вх. № 5834/11 от 7.11.2011 г. до Окръжната прокуратура - Бургас, послужило като законен повод за образуване на досъдебно производство № 75/12 г. по описа на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Бургас с вх. № 5834/2011 г. и досъдебно производство № 200/12 г. по описа на Окръжна прокуратура - Бургас, както и исковете за заплащане на изтеклата за времето от 27.07.2013 г. до 5.03.2014 г. лихва за забава върху обезщетението в размер на 309 лева за всеки от ищците. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове. Националната агенция по приходите не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед оплакването за нарушение на материалния закон, намира, че жалбата е неоснователна. Другите две, посочени от жалбоподателите, касационни основания за отмяна не се обосновават с конкретни оплаквания, поради което съдът не дължи произнасяне по тях. Административният съд е установил, че с ревизионен акт № 02-00-1002186/15.03.2011 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите-Бургас са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност и Закона за корпоративното подоходно облагане на дружеството "Анимал Комерс" ООД със седалище Карнобат, представлявано от Г. Атанасов. Въз основа на направените при ревизията констатации инспектор по приходите при Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите-Бургас изпратил до Окръжната прокуратура-Бургас уведомление на основание чл. 205 НПК. Срещу съдружниците в "Анимал Комерс" ООД Г. Атанасов и К. Момчев било образувано наказателно произвоство за извършено от тях престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 6, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК. Впоследствие с постановление на прокурор при Окръжна прокуратура-Бургас досъдебното наказателно производство било прекратено по съображения, че деянието не представлява престъпление. С решение № 158/29.07.2014 г., постановено по гр. д. № 269/2014 г. по описа на Районния съд-Карнобат, Прокуратурата на Република България била осъдена да заплати на Г. Атанасов обезщетение в размер на 1 000 лева за неимуществени вреди, причинени вследствие на воденото срещу него наказателно производство, ведно със законната лихва, считано от 6.03.2014 г. С влязло в сила решение № І-174/18.12.2014 г. по гр. д. № 1918/2014 г. по описа на Окръжния съд-Бургас присъденото на Г. Атанасов обезщетение било увеличено от 1000 на 3000 лева. Административният съд приел, че предявените искове са неоснователни, тъй като изпращането на уведомление до Окръжната прокуратура - Бургас от длъжностно лице при Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите-Бургас във връзка с констатации, направени в хода на ревизионно производство по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не представлява незаконно действие по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С подаване на уведомлението инспекторът по приходите изпълнил свое задължение, установено с нормата на чл. 205, ал. 2 НПК, която изисквала от всяко лице, узнало за извършено престъпление от общ характер, да уведоми незабавно орган на досъдебно производство или друг държавен орган. Съдът посочил, че уведомлението по чл. 205 НПК само по себе си не е основание за образуване на досъдебно производство, ако не се направи преценка от съответния прокурор, че има достатъчно данни за извършено престъпление. Първоинстанционният съд отбелязал и липсата на доказателства за причинени на ищците неимуществени вреди, изразяващи се в уронване престижа на дружеството пред обществото и пред държавната администрация, в уронване на доброто име, честа и достойнството на ищеца Г. Атанасов заедно с негативни преживявания, понесени от него като физическо лице и управител на дружеството, както и отсъствието на причинно следствена връзка между твърдените вреди и изпратеното от длъжностното лице уведомление. При отсъствието на елементите от фактическия състав на имуществената отговорност предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди заедно с акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва били отхвърлени. Касационната инстанция намира, че решението е постановено при точно прилагане на материалния закон. Административният съд е направил съответстващ на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ извод, че не е налице незаконно действие на длъжностно лице от състава на Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите в резултат на което за ищците да са настъпили неимуществени вреди. Изпращането на уведомление съответства и на предвижданията на чл. 34, ал. 2 ДОПК - когато в хода на производство по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се установят данни за извършено престъпление от значение за изхода на производството, то се спира, а материалите се изпращат на съответния прокурор. След приключване на наказателното производство материалите от него се изпращат на органите по приходите за продължаване на спряното производство. Разпоредба с подобно значение, указваща правомерността на извършеното от длъжностното лице фактическо действие, е и тази на чл. 93, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, според която сроковете за възстановяване на данъка върху добавената стойност по чл. 92, ал. 1, т. 4 и чл. 92, ал. 3 и 4 спират след съгласуване с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, когато орган по приходите установи данни за престъпление против данъчната система и сезира за тях органите на досъдебното производство в едномесечен срок от установяването им. При отсъствието на основен елемент от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, какъвто е незаконната административна дейност, няма основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника за обезщетяване на вреди. Предявеният от името на "Анимал" Комерс" ООД иск за обезщетяване на неимуществени вреди е неоснователен и поради това, че юридическите лица нямат права, присъщи на личността, поради което не могат да търпят неимуществени вреди. Възможността за морално-етична оценка и за психични преживявания, породени от факти от обективната действителност, се отнасят за физическите лица, поради което само те могат да поддържат, че вследствие на непозволено увреждане в една или друга форма са понесли морални вреди. Като е отхвърлил предявените искове административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд