Решение № 15136 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 824/2018 г.

Решение № 15136 от 6.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 824/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на З. Стоилова от [населено място] срещу решение № 2188/6.12.2017 година на Административен съд гр. Варна по адм. д. № 2873/2017 г., с което съдът е отхвърлил жалбата й срещу Заповед № 17 – 0819-003015/22.09.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка на полицейски инспектор към ОДМВР гр. Варна, Сектор "Пътна полиция" гр. Варна. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на закона и необоснованост. Твърди, че изтичането на срока на свидетелството за правоуправление на моторното превозно средство /СУМПС/ не следва да се приравнява на липса на правоспособност на водача. На същия било издадено ново СУМПС, представено по делото. Липсата на валидно СУМПС към момента на проверката представлявало нарушение по чл. 150а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а не на чл. 150 от същия н. а. Като е приел законосъобразност на акта на всички основания, първоинстанционният съд постановил неправилен съдебен акт, който следвало да бъде отменен и вместо него постановен друг, с който да се отмени обжалваната заповед. Ответникът, полицейски инспектор към ОДМВР гр. Варна, Сектор "Пътна полиция" гр. Варна не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС град Варна е Заповед № 17 – 0819-003015/22.09.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка на полицейски инспектор към ОДМВР гр. Варна, Сектор "Пътна полиция" гр. Варна. Със същата, на З. Стоилова от [населено място], е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство" за срок от шест месеца, на основание чл. 171, т. 2а ЗДвП, предвид констатираното на 22.09.2017 г. нарушение по отношение на водача Д. Щерев, състоящо се това, че на същата дата лицето Д. Щерев е управлявало МПС с рег. [рег. номер на МПС], собственост на З. Стоилова, без Щерев да притежава съответното свидетелство за управление на МПС. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, съставът на АС Варна въз основа на анализ на доказателствените средства, е мотивирал законосъобразност на същата на всички основания по чл. 146 АПК. Въз основа на анализ на фактите във връзка с приложимата правна норма, съдът е обосновал, че СУМПС не е официален удостоверителен документ, който до края на живота на съответното лице да удостоверява притежаваната правоспособност. Законодателят е приел, че на всеки десет /пет/ години е необходимо да бъде извършвана проверка за физическата годност на лицето, което е придобило правоспособност и поради това правоспособността не се придобива безсрочно, а за определн срок. С изтичането му, знанията и уменията на водача, при липса на определените нарушения, не се проверявали, но физическата годност следвало да бъде проверявана. Само при установени медицински изисквания лицето придобивало право да управлява МПС за следващите 10 години. Поради това законодателят в пар. 1, т. 2, б. "з" от ДР на ЗБЛД бил изписал, че личен документ "с изтекъл срок на валидност" е нередовен. При извършена служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, съдебният състав обосновава валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение. Касаторът не релевира възражения за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Предмет на спора пред касационната инстанция е правилното приложение на материалния закон от страна на АС град Варна. Страните не спорят, че на 22.09.2017 година Д. Щерев е управлявал лек автомобил, рег. [рег. номер на МПС], собственост на З. Стоилова, като при проверка на пътя от младши автоконтрольор при ОДМВР Варна представя СУМПС с изтекъл срок на валидност. Спорът между страните касае приложението на материалния закон, като според касатора, процесната хипотеза не субсумира нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП в редакцията към датата на извършване на нарушението, както неправилно бил приел първоинстанционният съд. Касационната инстанция приема обжалваното решение за правилно, при правилно приложение на материалния закон: Отразената дата на нарушението, както в съставения Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ – л. 12 по дело № 2873/2017 г. на АС Варна, така и в обжалваната заповед – л. 8 по същото дело, е 22.09.2017 г. Към тази дата, относима и приложима редакция на чл. 171, т. 2а ЗДвП е тази, приета с ДВ, бр. 54 от 2017 г., в сила от 5.07.2017 г. Съгласно текста на относимата редакция на нормата, ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" се налага на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. На първо място, нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. В конкретната хипотеза органът няма право на преценка между две или повече законосъобразни възможности. При реализиране в действителността на фактите, представляващи основание за определяне на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да наложи предвидената в ЗДвП ПАМ, без на органа да е дадена възможност на преценка дали мярката да бъде наложена. Единствено размерът на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. Страните спорят дали фактите, така както са реализирани, попадат в посочената хипотеза на нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП, предвид употребения от законодателя глагол "притежава" СУМПС. Едната страна тълкува нормата във връзка с използвания глагол, като акцентира върху два факта: Първо, че водачът към датата на извършване на деянието е бил правоспособен водач, чието СУМПС е с изтекъл срок на валидност; Второ: Че изтичането на срока на валидност на СУМПС не следва да се приравнява на липса на правоспособност. Тези изводи не са приети от първоинстанционния съд. Касационната инстанция споделя съображенията на АС Варна касаещи приложението на материалното право и целта на закона и мярката. В действителност, разпоредбата на нормата в редакцията й към датата на извършване на деянието не изброява изчерпателно хипотезите на "непритежаване" на СУМПС, както това прави нормата в последната й редакция. Законодателната промяна обаче е продиктувана именно от необходимостта нормата да е ясна и недвусмислено да посочва хипотезите, в които органът е длъжен да приложи мярката. За разлика от последната редакция на нормата, която изрично разграничава липсата на правоспособност, от липса на СУМПС, редакцията на нормата към датата на извършване на деянието използва глагола "не притежава" общо. Страните не спорят, дали водачът е правоспособен. Факт е, че същият е шофирал със СУМПС с изтекъл срок на валидност, като и според касационния състав хипотезата попада в приложното поле на чл. 171, т. 2а ЗДвП. Осъщественият състав се свежда и до притежаването/непритежаването на съответното СУМПС. Същото като официален удостоверителен документ е със срок, което предопределя и срочността на правото на водача да управлява МПС, разполагайки с валиден удостоверителен документ за правоспособност. С изтичането на срока, за който държавата е признала на съответното лице правото да управлява МПС, същото се прекратява /без значение факта, че лицето е положило изпит за правоспособност/. Срочността на правото е отразена в официалния удостоверяващ правото документ. В тази насока управлението на МПС със СУМПС с изтекъл срок се приравнява на управление на МПС без СУМПС /т. е. без лицето да притежава такова/. Дори и след изтичането на срока на действие на СУМПС водачът да запазва правото си на положен изпит за знания и умения, както и това да ползва резултата от същия, той не запазва правото си да бъде третиран като физически годен да управлява МПС. След изтичане на срока на действие на СУМПС водачът е длъжен да поиска издаване на ново СУМПС /т. е. то не се подновява автоматично/, към която молба да приложи определен набор документи, един от които е карта за оценка на физическата му годност. Необходимостта от проверка на физическата годност на кандидата към момента на подаване на молбата за издаване на ново СУМПС категорично обосновава извода, че след изтичане на срока на действие на СУМПС, съответното лице няма право да управлява МПС като попада в хипотеза на липса на такова /т. е. не притежава СУМПС дори и да е положило изпит за правоспособност/. Касационната инстанция не приема съжденията на касатора, че хипотезата включва единствено случаи на отнето СУМПС или изначална липса на такова/приравнена на липса на правоспособност/. Горното обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила при правилно приложение на закона. Досежно изводите за несъразмерност на мярката, противоречие на същата с целта на закона и последващите обстоятелства, касаещи издаването на валидно СУПМС, касационната инстанция приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, материалната законосъобразност на акта се преценява към момента на неговото издаване. Към 22.09.2017 г. – датата на издаване на обжалваната заповед, Д. Щерев е управлявал МПС без да притежава СУМПС, тъй като същото е било с изтекъл срок. Констатираното нарушение е основание за налагане на мярката при условията на обвързана компетентност. Поставените въпроси досежно ограничените права на собственика в по-голяма степен от необходимото с оглед издаденото ново СУМПС на Щерев са неотносими досежно законосъобразността на заповедта за налагане на ПАМ. Целта на мярката се определя към момента на налагането й. Релевираните последващи факти не се отразяват върху материалната законосъобразност на същата, нито обосновават извод за липса на преследваната от закона цел. Напротив, целта на мярката към 22.09.2017 г. е била да предотврати управлението на МПС без СУМПС. Изложените новонастъпили факти не са такива по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, но могат да представляват основание за сезиране на органа с молба органът да прекрати срока на действие на наложената мярка. Отказът на органа да прекрати срока на действие на мярката, ще подлежи на самостоятелно основание на обжалване пред административните съдилища. Това, според касационната инстанция е така, предвид следните изводи от правна страна: ПАМ не е вид наказание, а вид мярка на държавна принуда, която в действителност, трябва да преследва целите по чл. 22 ЗАНН. В случая мярката е "прекратяване на регистрацията на МПС" за срок от шест месеца. В действителност, това е минимално заложения от закона срок, поради което и Стоилова не може да прави възражение за немотивираност на срока на мярката, или за несъответствие на определения срок с тежестта на нарушението /непропорционалност/. В ситуация обаче, в която са настъпили нови факти, и лицето се е снабдило със СУМПС, продължаването на действието на ПАМ се явява без основание, като наложената ПАМ вече не е в състояние да осъществява своите цели. В тази насока, лицето, което търпи действието на ПАМ може да поиска от органа да го прекрати. В противен случай, действието на ПАМ след снабдяване на лицето със СУМПС, ще се отъждестви с вид наказание, тъй като лицето ще търпи негативни последици от мярката, без същата да изпълнява целите си по закон /превантивна, преустановителна или възстановителна/. При снабдяване на лицето със СУМПС явно мярката е постигнала целта си. Но настоящият съдебен състав няма правно основание нито да отмени акта за налагане на мярката, нито да прекрати действието на същата. От една страна това е така, тъй като предмет на делото е законосъобразността на акта, с който мярката се налага, а не законосъобразността на нейното действие след налагането й. От друга страна, законосъобразността на мярката и целите, които преследва се преценяват към момента на налагането й. Досежно възражението на касатора за датата на издаване на заповедта. В действителност нарушението е извършено и установено на 22.09.2017 година в 23. 40 ч. Правилни са изводите на касатора, че е невъзможно издаването на заповедта за налагане на ПАМ в рамките на същата дата, която е изписана в съставената заповед. Заповедта обаче е връчена на собственика Стоилова на 27.09.2017 година, като г-жа Стоилова е удостоверила с подписа си датата на получаване на същата. Най-късно към тази дата се удостоверява издаването на заповедта. Касационната инстанция споделя изводите на АС гр. Варна в насока, че датата 22.09.3027 година, изведена като дата на съставяне на заповедта, дори и да е сгрешена, обстоятелството не може да се възприеме като съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на лицето, срещу което е наложена мярката. Предвид гореизложеното, като правилно, обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд