Решение № 14638 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3240/2017 г.

Решение № 14638 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3240/2017 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община - В., чрез юрк. Данаилова, против решение № 2591/21.12.2016 г. по адм. дело № 2279/2016 г. на Административен съд - В., с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците: Б. И. З. и Д. М. З., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От същите е постъпил писмен отговор срещу касационната жалба, с който оспорват същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - В., по жалба на Б. И. З. и Д. М. З., е отменил Заповед № 2457/12.07.2016 г. на кмета на община В., като незаконосъобразна. Със заповедта, на основание чл. 190 ЗУТ, на същите е отказано прокарване на временен път до ПИ 10135.2517.2139 по КК на гр. В., СО "Манастирски рид, Бялата чешма и Д." през ПИ10135.2517.4338. За да отмени заповедта съдът е приел, че същата е издадена в нарушение на материалния закон, тъй като проектираната по ПУП-ПУР улица, с която е обоснован отказът, не е изпълнена и съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните, налице са били всички предпоставки по чл. 190, ал. 1 от ЗУТ за прокарване на временен път за осигуряване на достъп до процесния имот. Решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. В случая, приложимата материалноправна разпоредба е тази на чл. 190, ал. 2, предл. второ ЗУТ, а не разпоредбата на чл. 190, ал. 1 ЗУТ, както е прието от съда, доколкото от данните по делото е установено, че ПИ с идентификатор 10135.2517.2139 не е УПИ и за него и съседните му поземлени имоти няма одобрен и действащ ПУП-ПР, а само одобрен и действащ план за улична регулация по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Установено е още, че предвидения по кадастралната карта път, означен като имот с идентификатор 10135.2517.9603, който обслужва процесния имот от север, не е прокаран и не съществува. Не е реализирана и улицата, осигуряваща лице на същия имот, по влезлия в сила ПУП-ПУР от 2012 г., която повтаря трасето на пътя по КК. При тези данни изводите на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед са неправилни, в противоречие с чл. 190, ал. 3 ЗУТ, вр. с ал. 2, предл. второ ЗУТ. Заповедта на кмета на общината по чл. 190, ал. 6 ЗУТ, се издава при установена нужда от изграждане на временен път, поради липсата на друг път, осигуряващ достъп до имота. В случая от данните по делото и заключението на СТЕ е установено, че до процесния имот съществува път за достъп, заснет в КК с идентификатор накрая 9603, както и улица от север на имота, като част от влезлия в сила ПУП-ПУР от 2012 г., която повтаря трасето на пътя по КК. Този достъп до имота, осигурен от тези пътища, въпреки данните, че не са прокарани на място, обосновава извод, че нужда от прокарване на временен път до процесния имот, чрез друго трасе, засягащо частни имоти в съседство не е налице. Ако бъде прокаран такъв път, въпреки проектираната улица от север с о. т. 633 - о. т. 632, би се нарушило условието на чл. 190, ал. 3 ЗУТ временните пътища да следват новите улици по подробния устройствен план. Освен това, ако е имало техническа възможност за прокарване на такъв път, О.-В., при изработване на проекта за ПУР на с. о. "Манастирски рид, Бялата чешма и дъбравата", би уважил възражението на собствениците на процесния имот и би предвидил друго трасе на улица, осигуряваща достъп до имота им, вместо улицата по влезлия в сила ПУР с о. т. 633-о. т. 632. От изложеното следва, че като е отказал издаването на заповед за прокарване на временен път, който да обслужва имота на ответниците, кметът на община-В. не е допуснал нарушение на закона и отказът му се явява законосъобразен. Като е приел обратното и е отменил заповедта на кмета на община-В. като незаконосъобразна, съдът е постановил неправилно решение което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на Б. З. и Д. З. бъде отхвърлена, като неоснователна. При този резултат и направеното искане от касатора, в полза на община-В. следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за първата и 100 лева за втората инстанции, или общо 300 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,