Решение № 8216 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15534/2010 г.

Решение № 8216 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15534/2010 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Началник митница "Югозападна", подадена чрез юрисконсулт П. Бухлева, против решение № 495/18.10.2010 г. на Административен съд - Благоевград, постановено по адм. д. № 364 по описа за 2010 г. на този съд, с което по жалба на "Райнов" ЕООД - Благоевград е отменено решение № 7101 - 0014/2.03.2010 г. на Началника на митница "Югозападна" и същата е осъдена да заплати на "Райнов" ЕООД - Благоевград разноски в размер на 610 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилни изводи за липса на фактически и правни основания за определяне на митническата облагаема стойност по метода на "сходни стоки". Игнорирано било писмо № 7100/0001/19.12.2009 г. на митническите органи, с което изискали от вносителя представяне на доказателства за плащане на декларираната стойност и договарянето й, каквито не били представени. Съдебният акт бил мотивиран с неприложимите разпоредби на Закона за митниците, а не с пряко приложимите такива на митническите регламенти. Според заключението на вещите лица по единичната и тройната СТЕ сравняваните стоки са сходни. Необосновани са първоинстанционните изводи относно корекцията на транспортните разходи. От приложените документи е видно, че условието на доставки по процесния внос е EXW, включващо всички разноски относно натоварването и превозването на стоката в тежест на купувача от момента, в който продавачът я е оставил в помещенията си в завода, фабриката, склада. Само представената фактура не е доказателство за реалното плащане на цената или за договорената цена. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против процесния митнически акт. Ответникът по касационната жалба - "Райнов" ЕООД със седалище и адрес на управление Благоевград, ж. к. "Запад", бл. 38, ет. 6, ап. 23, не взема становище по жалбата.. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От фактическа страна е установено, че на 19.12.2009 г. "Райнов" ЕООД е декларирало пред митница "Югозападна" употребяван лек автомобил, марка "Мерцедес Бенц", модел "А170 ЦДИ", тип дизел, индивидуализиран подробно, за допускане на свободно обръщение и крайна употреба. За декларирания автомобил е оформен ЕАД № 09BG005700H0000445/19.12.09 г.. Към декларацията са представени фактура № 16/02.12.09 г. на стойност 400 франка, ЧМР, регистрационен талон и сертификат за движение на стоките. В ЕАД са посочени транспортни разходи в размер на 333,33 лева. Определена е митническа стойност на стоката в размер на 851,02 лева. Начислен е ДДС в размер на 170,20 лева, внесен в полза на републиканския бюджет. На основание чл. 68 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета е извършена проверка на документи и стока от митническите органи. Началникът на митницата е изискал търговското досие на дружеството, фактури и договори по 9 бр. ЕАД, между които процесния. За процесния автомобил е представена фактура № 0000016/2.12.09 г., като вносителят е декларирал, че за доставката не са съставяни никакви други документи, а плащането е извършено кеш след оглед на автомобила. След анализ на налична информация в база данни на сходни стоки, издадени за износ от Швейцария митническият орган е пристъпил към определяне на нова митническа стойност. Тя е определена в размер на 1 151,02 лв., вместо 851,02 лева. По делото е представен Карнет ТИР. Изслушано е заключение на единична и тройна СТЕ, според които двата автомобила (процесният и този по ЕАД № 10G003000Н0012057/29.01.2010 г.) са сходни стоки. За да отмени митническия акт, административният съд е приел, че митническият орган необосновано се е позовал на ЕАД № 10BG003000Н0012057/29.01.2010 г. и метода "сходни"/подобни стоки при мотивиране на решението. Освен това, нормата на чл. 30, ал. 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 г. на Съвета, съответно чл. 36, ал. 1 ЗМ изисква последователно прилагане на букви а), б), в), г). Съобразно разпоредбата на чл. 151, ал. 1 от Регламент /ЕО/ № 2454/93 г. на Комисията, съответно чл. 74, ал. 1 от ППЗМ при прилагане на чл. 30, § 2, б. "б" от Кодекса, МОС трябва да се определя посредством стойността на сделката с подобни стоки при продажба на същото търговско равнище и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване. Административният орган не е представил и доказателства каква база за сравнение е използвана за определяне на обичайните транспортни разходи. Липсват мотиви защо не са приети декларираните транспортни разходи, както и какво изобщо е породило съмнение за определяне на митническата стойност по различен от този по чл. 35 ЗМ ред. Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила. Съгласно чл. 181a от Регламент на Комисията № 2454/93 г., не се налага митническите органи да определят митническата стойност на внесените стоки въз основа на метода за оценяване на сделката, когато съобразно определената в § 2 процедура не са получили задоволителна информация или се съмняват основателно, че декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда на чл. 29 от Кодекса. Когато митническите органи имат съмненията, описани в § 1, те могат да изискат допълнителна информация съобразно чл. 178, § 4. Когато съмненията продължават, митническите органи са длъжни, преди да вземат окончателно решение, да известят заинтересованото лице, в писмен вид, ако то желае, относно основанията за съмненията си, както и да му предоставят възможност за отговор. Окончателното решение и основанията за вземането му се съобщават в писмен вид на въпросното лице. Текстът изцяло е възпроизведен в чл. 102 от Правилника за прилагане на Закона за митниците (ППЗМ). Съдът обосновано е приел, че в случая, митническият орган не е мотивирал по-никакъв начин преминаването към определяне на митническата облагаема стойност по метода на сходни стоки, още повече, че преди това би следвало да направи това по този на "идентични стоки". Настоящият състав на касационната инстанция не споделя доводите в касационната жалба за кумулативна изискуемост на данни както за платената, така и за подлежащата на плащане цена. В разпоредбата на чл. 29 от Регламент № 2913/1992 г. на Съвета, се съдържа определение за митническа облагаема стойност, което гласи: "Митническата стойност на внасяни стоки е договорната им стойност, а именно, платената действително или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана, при необходимост, в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33", при посочените в нормата условия. В посоченото определение посочените данни се изискват алтернативно. При положение, че митническият орган не е основал съмненията си относно декларираната фактурна стойност на внесения автомобил на никакви доказателства и не е изложил мотиви затова, само на това основание, издаденият от него административен митнически акт е незаконосъобразен. При това, останалите доводи в касационната жалба са без значение, защото те засягат законосъобразно преминаване към определяне на МОС по различен метод от този на договорната стойност, каквото в случая липсва. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,