Решение № 11211 от 1.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 369/2010 г.

Решение № 11211 от 1.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 369/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Любомир Цветанов Терзиев против решение № 67 от 11.11.2009 г. по адм. дело № 4139/2009 г. на Административен съд - София град, с което жалбата му против решение изх. № 94ЛЛ-53/08.06.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане в частта, с която е отказано да се предостави социалния доклад по гр. дело № 4675/2008 г. на Софийския районен съд и указанията за изготвяне на социални доклади, е отхвърлена. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като отказът не е издаден от задължения субект и е постановен без законови основания. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който отказът на административния орган да му предостави документите да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, състав на пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения 14-дневен срок за оспорване и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. По същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е постановено в съответствие със закона. Правилно съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган. Решението в оспорените части е постановено от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане като задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Правилно е и заключението, че отказът на административния орган е постановен в предвидената в чл. 38 от ЗДОИ писмена форма и съдържа реквизитите, посочени в текста, включително фактическите и правни основания, мотивирали приемането му. Изводът на съдебния състав за законосъобразност на отказа да се предостави социалния доклад по гр. дело № 4675/2008 г. на Софийския районен съд, също кореспондира с нормативната уредба. Посоченият в заявлението документ не съдържа обществена информация (арг. от чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ) - съдържанието му не е свързано с обществения живот в Република България и не може да формира мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Освен това документът е представен по конкретно дело, по което жалбоподателят е страна. Поради това същият разполага с процесуалните права да участва в процеса, да се запознае с всички материали по делото, включително с представените от другите страни в производството документи, да прави искания, възражения, да получи препис от исканията на другата страна, както и от актовете на съда. Правото на заявителя да получи достъп до делото, а следователно и всички представени по него книжа, не е ограничен и зависи единствено от желанието на страната да упражни предоставените със закона процесуални възможности. Правилно първоинстанционният съд приема, че отказът на органа да предостави указанията за изготвяне на социални доклади също не противоречи на материалноправни разпоредби. Указанията или методиката за изготвяне на социални доклади са вътрешнослужебни правила за подпомагане пряката дейност на териториалните звена на агенцията. В този смисъл същите са служебна информация по смисъла на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, до която достъпът е ограничен. Следователно като приема, че отказът на органа да предостави исканите от Терзиев социален доклад и указания е в съответствие с нормативните изисквания и на това основание отхвърля жалбата, съставът на Административен съд - София град постановява съдебен акт, който кореспондира със закона. Поради всичко изложено Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд - София град е валидно, допустимо и правилно, тъй като не са установени посочените от касатора основания за неговата отмяна. По тези съображения съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение