Решение № 8127 от 27.9.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (Д ОДОП) София при Централното управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП) срещу Решение 1642 от 14.03.2022 г., постановено по адм. д. 10321 по описа на Административен съд София град (АССГ) за 2021 г. С него е отменен Ревизионен акт Р-22221020000029-091-001 от 16.03.2021 г., издаден от М. Станулова орган възложил ревизията и С. Митрова ръководител на ревизията (РА), изменен с Решение 1402 от 10.09.2021 г., издадено от директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП, с който по отношение на Р. Попова е установен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за периода 01.01.2015 г. 31.12.2015 г. в размер на 4542,50 лв. и лихви в размер на 2247,54 лв. Наред с това НАП е осъдена да заплати на Попова сума в размер на 680,00 лв. за сторените по делото разноски. В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се становище, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че внесените по банковата сметка на Попова парични средства са нейни лични такива, тъй като този извод не е основан на доказателствата по делото. В тази връзка съдът неправилно зачел казаното от свидетелите, доколкото в хода на ревизията е направен подробен паричен поток на входящите и изходящи парични средства на лицето за ревизирания период, при което сумите били анализирани. По тези съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу спорния РА, потвърден в обжалваната част с посоченото решение на директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа касационната жалба на основанията, посочени в нея, а по същество моли да бъде уважена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Р. Попова оспорва касационната жалба в представен по делото, чрез адв. З. Димитрова, писмен отговор. Излага съображения, че доводите на касационния жалбоподател не са съобразени с разпределението на доказателствената тежест в процеса и с необходимостта органите по приходите да докажат твърдението си, дало основание за провеждане на ревизията по чл. 122 от ДОПК, а именно че внесените суми са с неустановен произход. В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касационната жалба се представлява от упълномощения адвокат, който от негово име оспорва касационната жалба на основанията, посочени в представения отговор, а по същество моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски и представя списък на разноските, ведно с доказателства за извършването им. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, съдът е приел, че спорният РА е издаден от органи по приходите, които разполагат с материална компетентност и валиден квалифициран електронен подпис (КЕП). Направил извод, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила за издаването на РА. Съдът обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели, които кредитирал изцяло и приел, че те съответстват на писмените данни, които се съдържат в ревизионната преписка. Въз основа на казаното от свидетелите, съдът направил извод, че трите физически лица, които са внасяли парични средства по сметката на Попова са близки на семейството и са се ползвали с доверие от страна на това лице, за да им повери лични средства, които да внесат в банковите й сметки. Съдът съобразил, че видно от приобщеното банково извлечение от банковата сметка на Попова в Уникредит Булбанк, сметката била захранвана в брой и лично от титуляра. За безспорно било прието, че в началото на 2015 г. Попова е разполагала със значителни средства в брой, получени като дивидент през 2014 г., които са достатъчни да покрият извършените от нея разходи през 2015 г. извод, до който е достигнал и решаващият орган директор на Д ОДОП София при ЦУ на НАП. Наред с това, съдът взел предвид, че дивидентите били декларирани и върху тях бил удържан данък, който е заплатен. Отделно от това, съдът приел, че е релевантен и фактът, че внасяните парични средства били разходвани основно за покриване на обичайни житейски разходи за издръжка. Изложил съображения, че фактът, че парите са внесени в банката от трети лица не се намира в пряка причинно-следствена връзка с произхода и източниците им, поради което те не могат да се квалифицират като укрити приходи само защото не са внесени в банката лично от Попова. Наред с това, съдът определил като лишено от правна логика и твърдението на органите по приходите, че паричните средства, внесени от лице с писмено пълномощно са с установен произход, а тези внесени от лица без пълномощно са укрити приходи. В тази връзка съдът съобразил и установеното в хода на производството, че лицата са поддържали чести и ежедневни контакти, намирали са се в служебни и приятелски отношения и счел, че не е било нужно надлежно писмено упълномощаване за внасяне на пари по банковата сметка на Попова. Съдът приел също така, че съдържанието и характера на правоотношението било потвърдено пред ревизиращия екип и от двете страни упълномощител и пълномощник и не се нуждае от допълнително доказване. Като съобразил горното, първоинстанционният съд направил извод, че внесените суми от трети лица не са укрити доходи и не е налице основание за определяне на данъчната основа по особения ред. В този смисъл приел, че определените на това основание данъчни задължения върху тях са незаконосъобразни и подлежат на отмяна. Предвид изхода на спора, на Попова били присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 680,00 лв. след уважаване на направеното възражение за прекомерността на заплатеното такова. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорен пред настоящата инстанция се явява единствено въпросът относно това съставляват ли внесените по сметката на настоящата ответница по касация суми от лицата Исаева и Узунов укрити доходи и в този смисъл налице ли е основание за определяне на данъчната основа по особения ред на чл. 124 ДОПК. На този въпрос първоинстанционният съд е дал обоснован отрицателен отговор, който се споделя от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК с настоящото решение се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Направените от първоинстанционния съд изводи са обосновани на приобщените по делото писмени доказателства и свидетелските показания на разпитаните в хода на производството пред АССГ свидетели. В резултат, след правилното им обсъждане, съдът е достигнал до правен извод за незаконосъобразност на оспорения РА, в потвърдената от директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП част, който е съответен на материалния закон. Неоправдани са оплакванията, направени в касационната жалба, че съдът неправилно зачел внесените от Исаева и Узунов парични средства по банковата сметка на Попова като нейни лични такива. Този извод е обоснован на събраните в хода на ревизионното производство обяснения, гласните доказателства и приетото от решаващия орган в Решение 1402 от 10.09.2021 г. относно началното салдо на ревизираното лице за 2015 г. (начална разполагаема сума в размер на не по-малко от 100000,00 лв.). Предвид това, че тези средства не са били по банковите сметки на Попова, с изключение на сумата от 1135,62 лв., която фигурира в паричния поток за 2015 г. (вж. РД), те са били разполагаеми средства в брой. Аргумент в подкрепа на поддържаната от касационния жалбоподател теза относно неустановения произход на внесените от Исаева и Узунов парични средства в общ размер на 45425,00 лв. не може да се изведе от паричния поток, изготвен в хода на ревизионното производство, както неоснователно се сочи това в касационната жалба. Впрочем, видно от инкорпорирания такъв в РД, сумата на тези средства не е взета предвид при изготвянето му и не е отразена в него като приход/ доход на ревизираното лице. Наред с това, възстановените на Попова средства по банков път от Сливенска лоза ЕООД в размер на 106500,00 лв. във връзка с предоставен от нея заем, не са включени в направената съпоставка на приходи и разходи за периода в табличен вид за целите на ревизията, което обстоятелство е било отчетено от директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП в решението от 10.09.2021 г. (вж. стр. 5, абзац шест). Правилна е извършената от състава на АССГ преценка, че упълномощаването от страна на Попова за внасяне на сумите по банковата й сметка от посочените две лице е установено и доказано, и в този смисъл - не се нуждае от допълнително доказване с писмено пълномощно. Останалите съображения на съда по същество са съответни на приетото от директора на Д ОДОП София при ЦУ на НАП в неговото решение от 10.09.2021 г. То почива на представеното по преписката пълномощно за К. Василев да се разпорежда със средства по банковите сметки на Попова, дало основание да се приеме, че пълномощникът е действал от нейно име и за нейна сметка. Като последица на това е прието от решаващия орган, че внесените от това лице суми в размер на 12300,00 лв. представляват доходи с установен произход лични средства на Попова и не могат да участват във формирането на данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК. По предписанието на чл. 57 ДОПК с писмени обяснения могат да се установяват факти от значение за ревизията, които са възприети от трето лице. Член 57, ал. 2 ДОПК изчерпателно дефинира обстоятелствата, които могат да бъдат установени с писмени обяснения. По т. 2 от посочената разпоредба такива са обстоятелствата, за доказването на които законът изисква писмен документ, ако документът е загубен или унищожен не по вина на ревизираното лице или третото лице, както и за установяването на факти и обстоятелства, за доказването на които законът не изисква писмен документ. С оглед препращащата разпоредба на чл. 158 ДОПК към чл. 57, ал. 2 ДОПК, тези ограничения са относими към допустимостта на гласните доказателства в съдебното производство по оспорване на РА. Отделно, съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, приложим субсидиарно по силата на чл. 144 АПК, свидетелски показания се допускат във всички случаи, освен ако се отнася за установяване на обстоятелства, за доказването на които закон изисква писмен акт, както за установяване на договори на стойност, по-голяма от 5000,00 лева, освен ако са сключени между съпрузи или роднини по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до втора степен включително. Сумите, внасяни от Узунов, в общ размер на 4225,00 лв., са били за връщане на предоставени му като заем средства от Попова. Последното, предвид липсата на забрана за установяване на този факт и на правоотношението пред съда следва да се приеме за доказано по делото. Ето защо и при липсата на друго основание за диференциация, изводите относно характера на сумите, постъпили по сметка на Попова след внасянето им от двете устно упълномощени от нея лица от нейно име и за нейна сметка, е следвало да са последователни и еднопосочни на направените от решаващия орган във връзка с внесените средства от К. Василев. Относно процеса на внасянето фактическото и правно положение е практически идентично. Горното дава основание да се направи обобщаващия извод за липсата на основание за провеждане на ревизията на Попова по особения ред на чл. 124 ДОПК поради това, че не е изпълнен фактическият състав на чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК и не са налице недекларирани укрити приходи с недоказан произход, както правилно е приел това и първоинстанционният съд. В тази насока настоящият съдебен състав споделя и изразеното от представителя на Върховната административна прокуратура становище, че произходът и собствеността върху внесените в банка парични средства са потвърдени и доказани още в хода на ревизионното производство. По изложените по-горе съображения, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Не са налице релевираните с касационната жалба основания за неговата отмяна. Предвид изхода на спора, направеното искане от ответника по касация и представените доказателства, нему се следва присъждането на сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1020,00 лв. съобразно представените доказателства и списъка за разноските. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение