Решение № 8852 от 12.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3100/2022 г.

Решение № 8852 от 12.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 3100/2022 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Д., подадена чрез процесуалния му представител адв. И. Атанасов, срещу решение № 114 от 20.01.2022 г., постановено по адм. дело № 266/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив. С доводи за незаконосъобразност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът началник на Регионална дирекция "Национален строителен контрол" /РДНСК/ – Пловдив, в писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението, като моли за оставянето му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и предлага да се отмени решението като незаконосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, но неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 292 АПК във връзка с чл. 285, ал. 1 и чл. 282, ал. 1, т. 7 и 9 АПК, подаден от И. Д. срещу началника на РДНСК – Южен централен район за признаване за установено, че не се дължи принудително изпълнение на влязлата в сила заповед № ДК-02-ЮЦР-415/7.07.2011 г. на началника на РДНСК – Южен централен район за премахване на незаконен строеж "масивна едноетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда и масивна второстепенна постройка", находящ се в УПИ VII-1714, кв. 63 по плана на гр. Стамболийски. С решение № 1867 от 22.08.2.0178 г., постановено по настоящето дело, Административен съд – Пловдив е отхвърлил иска в частта му, касаеща позоваването на изтекла 5-годишна погасителна давност спрямо изпълнителното основание - чл. 285, ал. 1 АПК и е оставил без разглеждане иска в останалата му част, като в тази част е прекратил производството по делото. В прекратителната му част, решението на Административен съд – Пловдив е отменено с решение № 12736 от 30.09.2019 г., постановено по адм. дело № 12987/2018 г. по описа на Върховния административен съд и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по иска на Д. с правно основание чл. 292 във връзка с чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК, а в останалата му част решението на Административен съд – Пловдив е оставено в сила. С обжалваното в настоящето производството решение е отхвърлен предявеният установителен иск от настоящия касатор с правно основание чл. 292 АПК във връзка с чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК срещу началника на РДНСК – Южен централен район /РДНСК-Пловдив/ за признаване за установено, че не се дължи принудително изпълнение на влязлата в сила заповед № ДК-02-ЮЦР-415/7.07.2011 г. на началника на РДНСК – Южен централен район за премахване на незаконен строеж "масивна едноетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда и масивна второстепенна постройка", находящ се в УПИ VII-1714, кв. 63 по плана на гр. Стамболийски. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че не са доказани нови факти и обстоятелства, които да покриват фактическия състав на нормата на чл. 292 АПК – факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание, които да изключват, погасяват, отлагат или изменят породеното с него административно задължение. Изложил е съображения, относно фактическата и правна възможност за изпълнение на административното задължение по чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК, позовавайки се на заключението на вещото лице, според което е налице възможност незаконният строеж да бъде премахнат, без да бъде увредена съществуващата жилищна сграда. Така постановеното решението е обосновано и законосъобразно, постановено при изяснена фактическа обстановка и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или погасяване/, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В случая петгодишната давност по чл. 285, ал. 1 АПК, е извън обхвата на съдебното решение, предмет на настоящия касационен контрол, тъй като спрямо нея първоинстанционният съд се е произнесъл с решение, което е оставено в сила в тази му част с решение № 12736 от 30.09.2019 г., постановено по адм. дело № 12987/2018 г. по описа на Върховния административен съд. Основното оплакване както в първоначално подадения иск, така и в касационната жалба е, че не е възможно изпълнението на влязлата в сила заповед за премахване на пристройката и второстепенната постройка, тъй като това би нарушило конструктивната цялост и здравина на цялата жилищна сграда, което би довело до разрушаването й, а не само до премахване на незаконно изградените части. В тази връзка правилно съдът е приел, че това обстоятелство е съществувало към момента на разглеждане по същество на жалбата срещу заповедта за премахване на незаконния строеж, поради което не съставлява "ново обстоятелство" по смисъла на чл. 292 АПК. Твърдените факти за нарушаване на целостта на жилищната сграда и липсата на достатъчно ясна индивидуализация на подлежащите на премахване обекти в сградата, не съставляват ново обстоятелство, тъй като те са били налице към момента на оспорване законосъобразността на заповед № ДК-02-ЮЦР-415/7.07.2011 г. на началника на РДНСК – Южен централен район. От друга страна, твърденията за променената функционалност на разпоредените за премахване пристройка и второстепенна постройка, не сочат на недължимост на изпълнението, а на извършени впоследствие незаконни преустройства, т. е. последващи фактически действия, съставляващи противоправно поведение, от което ищеца не може да черпи права. Разпоредените за премахване незаконни части от строежа, са индивидуализирани в достатъчна степен, което се потвърждава и от заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза и от разпита на вещото лице в съдебно заседание от 21.06.2018 г. Не са посочени нови факти и обстоятелства, които да са възникнали след влизане в сила на изпълнителното основание и които да водят до отпадане, или до непреодолима пречка за осъществяване на изпълнението. Възраженията, че обектът представлява едно конструктивно цяло и премахването на незаконната част от него ще доведе до нарушаване на законно изградената жилищна сграда, касаят изпълнителните действия, които следва да бъдат извършени след изготвяне на конструктивен проект, но те не обосновават соченото от касатора основание за отпадане на задължението за изпълнение. Разпоредбата на чл. 282, ал. 1, т. 7 АПК, на която се позовава касаторът, предвижда хипотези на прекратяване на изпълнителното производство от органа по изпълнението, но не обосновава извод за основателност на предявения иск по чл. 292 АПК, като в тази връзка първоинстанционният съд правилно приема, че предвидените в нормата предпоставки в случая не са изпълнени. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответника, касаторът дължи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в минимален размер от 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,