Решение № 3801 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5013/2017 г.

Решение № 3801 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5013/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция " Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ОДОП/ гр. С. срещу решение № 464/23.01.2017 г., постановено по адм. дело № 4685 по описа на Административен съд С. град за 2015 г. С атакуваното решение е отменен ревизионен акт № Р-2215-1403815-091-01/8.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-С., потвърден с решение № 459/30.03.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-С., по жалба на "Х. п." ООД, със седалище и адрес на управление: Гр. С., ж. к. Горубляне, ул. Самоковско шосе, № 66, ет. ..., офис 5. С отменения ревизионен акт, на дружеството е отказано право на възстановяване на данъчен кредит в размер на 11 500 лв., по фактури, издадени от "Д. и Д." ООД за данъчни периоди м. януари и м. март на 2014 г. В касационната жалба се твърди, че решението е незаконосъобразно, като са налице касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. При постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Конкретните нарушения се изразяват в следното: несъответствие между установеното от фактическата страна и правните изводи на решаващият състав, допуснато е нарушение на чл. 235, ал. 2 от ГПК, като решението не е обосновано върху приетите по делото доказателства и върху закона и противоречи на разпореждането, с което е разпределена доказателствената тежест между страните. В касационната жалба се твърди, че първоинстанционният съд се позовава избирателно на изслушаната по делото експертиза и макар да е цитирана практика на СЕС, тя е не относима. На последно място се твърди, че по делото не са изслушвани свидетели, а съдът се позовава на тях в съдебното решение. Обосновава се, че дружеството е участвало в недействителни сделки, чрез които се злоупотребява с механизма на ДДС. Въз основа на горното се иска отмяна на съдебното решение, като се претендира и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - "Х. п." ООД, в законовоустановения срок не изразява становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител изразява становище, че подадената касационна жалба е допустима, но неоснователна. Ревизираното лице е получило описаните в процесните фактури стоки като е удостоверило това с приемо-предавателни протоколи, към които са приложени договори за доставки и плащания по тях. Въз основа на доказателствата правилно АССГ е приел, че ревизионния акт и го е отменил. Върховен административен съд, Осмо отделение като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законно установения срок и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Пред АССГ е започнало производство по жалба на "Х. п." ООД срещу ревизионен акт Р-2215-1403815-091-01/08.01.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-С., потвърден с решение № 459/30.03.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-С., с който е отказано право на възстановяване на данъчен кредит в размер на 11 500 лв., по фактури издадени от "Д. и Д." ЕООД за месеци януари и март на 2014 г. в едно със законните лихви върху тази сума. Отказът е постановен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС. В съдебното решение е прието, че е доказано от жалбоподателя претендираното право на данъчен креди, като са събрани достатъчно и убедителни доказателства в подкрепа на реалността на процесните доставки. Изводът е обоснован с представените по делото приемо предавателни протоколи, които са представени още в хода на ревизионното производство, съдържат всички необходими реквизити, подписани са от страните по доставката и не са оспорени от ответника в съдебното производство. Крайният извод за незаконосъобразност на издадения ревизионен акт е направен въз основа на констатациите, че доставчикът е разполагал със стоката, тъй като съществуват доказателства, че тя е внесена от Турция. Прието е, че стоките са платени и в последствие са вложени в дейността на дружеството. Според решаващият състав на АССГ изводите на приходната администрация за липса на доставки се градят на косвени доказателства. В съдебния акт са обсъдени и наведените от органите по приходите твърдения за издаване на фактури с невярно съдържание. Крайният извод е, че не се установява данъчна измама, тъй като няма данни въз основа на които да се заключи, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделките с които обосновава правото си на приспадане на данъчен кредит са част от данъчна измама. В тежест на ответника е да установи наличието на данъчна измама и неангажирането на никакви доказателства за това е основание да се приеме, че ревизираното дружество неправилно е било санкционирано с отказ да му бъде признато право на данъчен кредит. Постановеното решение е валидно, допустимо. При постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и същото е необосновано. Налице са касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстнционният съд е посочил, че основна предпоставка, при наличието на която получателят може законосъобразно да упражни правото на приспадане на данъчен кредит е осъществяването на доставка. Коректно е определил приложимите правни норми от националното законодателство и се е позовал на относими решения на СЕС, но са необосновани и формирани при съществени нарушения на процесуалните правила фактическите изводи на съда, че безспорно е доказана реалността на доставките. В решението е прието, че издадените от "Д. и Д." ЕООД фактури отразяват реални доставки. По надлежния ред е доказано предаването на стоките от доставчика на ревизираното лице. За да обоснове този краен извод, АССГ се е позовал на представените фактури и приложени към тях приемо-предавателни протоколи, които са представени още в ревизионното производство и не са оспорени от данъчната администрация. Обсъдено е и заключението на ССЕ, като метода на документирането при формиране на разхода е възприет като несъществен и не отразяващ се на констатацията на експерта за редовно водено счетоводство. Съдът е възприел, че получените бои са използвани като материали, изписани са веднага при възникнала необходимост от ремонт и при нужда от освежаване на машините, с които се търгува. Тези изводи на съда са необосновани, тъй като по делото не са събирани доказателства колко и какви машини има на склад за процесния период ревизираното лице. Не са събрани доказателства относно това как дружеството е използвало получените бои, тъй като те са различни /силиконова боя; оцветител; водоизолационен силикон; латексова боя; копринена боя; акрилна релефна боя/, видно от описанието им във фактурите и приемо-предавателните протоколи. Действително, в мотивите на решението е посочено, че боите са използвани като материали, изписвани са веднага при възникнала необходимост от ремонт или за освежаване на машините. Не са представени доказателства обаче за установяване на тези обстоятелства. Дружеството не е установило дали е възникнала необходимост от ремонт на складовата му база, кога и как е осъществено влагането на боите в този ремонт или за колко от полиграфически машини, с които търгува е било нужно освежаване. Според счетоводната експертиза има опис на различни видове машини в оборотна ведомост, но не е ясно всички ли се нуждаят от боядисване или само някои от тях. В тежест на ревизираното лице е било да установи тези обстоятелства, а и е следвало да разполага с доказателства относно обстоятелствата къде са съхранявани материалните и как са изписвани при необходимост. Във възможностите на ревизираното лице е да установи, че закупената боя е използвана за освежаване на машините или кога и как е осъществено боядисването на наетото складово помещение. Изслушаната по делото ССЕ не е била достатъчна, за да отговори на тези въпроси, тъй като експерта не разполага с необходимите специални знания. Това не е основание посочените по горе въпроси да останат неизяснени, тъй като имат отношение към поставения за разглеждане правен спор. Осъществената от съда проверка не е засегнала факти от съществено значение за правилното разрешаване на спора. Не са събирани доказателства относно транспортирането на стоките, последвалата им реализация, както и начина по който е водена счетоводната отчетност на боите, които са били предмет на доставка. На ревизираното лице не са дадени указания за кои факти от значение за правилното решаване на спора не сочи доказателства, макар да има разпореждане на съдебния състав за разпределение на доказателствената тежест. Като не е сторил това, въпреки разпоредбата на чл. 171 от АПК, решаващият състав е допуснал процесуални нарушения от категорията на съществените, тъй като пряко са повлияли върху формираните крайни изводи за незаконосъобразност на ревизионния акт. Предвид гореизложеното, обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено. Фактическата обстановка по спора е останала неизяснена, поради което делото следва на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК, да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да бъдат дадени конкретни и подробни указания по доказателствената тежест на страните, включително по всеки относим факт, който е останал недоказан. Следва да се допусне служебно изслушване на експертиза с конкретни задачи относно това какви видове бои са доставяни и дали същите могат да бъдат използвани във връзка с дейността на дружеството-освежаване на полиграфските машини, с които търгува. Съдът следва да постави задачите конкретно и подробно, така че в максимална степен да бъде удовлетворена доказателствената нужда по делото, като даде възможност и на страните да формулират относими към спора задачи. Водим от горното Върховният административен съд, Осмо отделение,