Решение № 129 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2049/2013 г.

Решение № 129 от 17.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2049/2013 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 304 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 1019013/8.05.2012 г., подадена от К. А. В., чрез пълномощника й адвокат Т. И., за отмяна на влязлото в законна сила решение от 26.10.2007 г. на Софийски районен съд, I-ва ГК, 33 състав, постановено по гр. д. № 11146/2006 г. по описа на същия съд, с което признава на основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, И. Д. Д. и С. Б. Д. по отношение на С. М. В., за собственици на описания в решението недвижим имот и е отменен на основание чл. 431, ал. 2 от ГПК /отм./ констативен нотариален акт за собственост № 71/2004 г., и което е оставено в сила с решение от 11.03.2011 г. на Софийски градски съд, ГК, IV-Б в. състав, постановено по гр. д. № 823/2008 г. по описа на същия съд. Молителката К. В. твърди, че е съпруга на С. М. В., с който е в граждански брак от 15.02.1987 г. и решението, чиято отмяна се иска е постановено без нейно участие, а тя е следвало да бъде страна по делото, което е лишило от възможността да защити интересите си. Ответниците по молбата И. Д. Д. и С. Б. Д., чрез пълномощника си адвокат М. А., заявяват, че молбата е неоснователна и молят същата да се остави без уважение. При извършената проверка касационният съд установи следното: Видно от данните по делото, Софийски районен съд е бил сезиран с искова молба вх. № 17057 от 17.05.2006., подадена от И. Д. Д. и С. Б. Д., с която е предявен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на ответника С. М. В., че ищците И. Д. и С. Д. са собственици на описания в исковата молба недвижим имот, която ищцова претенция с постановеното решение е била уважена спрямо този ответник, а последното е оставено в сила от въззивния съд. В процеса на производството по делото по така предявения иск ответник в съдебните инстанции по ищцовите претенции е само С. М. В. Съгласно данните по приложеното с настоящата молба за отмяна удостоверение от 18.10.2000 г., издадено от Столична община, район "О." [населено място], към момента на предявяване на исковата претенция, съответно постановяване на решението по спора и влизането му в сила, ответникът С. М. В. е бил женен, като бракът му с К. А. В. -настоящ молител, е сключен на 15.02.1987 г. Съвместната собственост при съпружеската общност налага съвместна процесуална легитимация и задължително другарство по искове предявени срещу съпрузите за собственост или вещни права, с какъвто спор е бил сезиран съда от ответниците по настоящата молба И. Д. и С. Д.. При това положение, предвид наличието на задължително другарство, претенцията е следвало да се предяви срещу двамата съпрузи С. В. и К. В. -настоящата молителка, която следва да участва в качеството си на такава в производството по делото. Неконституирането на съпруга на ответника С. В. -К. В., като ответник по заявения иск за собственост по приключилото с влязло в законна сила решение производство, е лишило последната от възможността да участва в производството по делото и е нарушило правото и на защита, основание за отмяна на влязлото в законна сила решение по чл. 304 от ГПК във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ето защо, молбата за отмяна се явява основателна и следва изцяло да се отмени влязлото в законна сила решение и делото се върне на въззивния съд за ново разглеждане, с оглед конституирането на необходимия другар-съпругата на ответника С. В. -К. В., като спрямо същата се повторят процесуалните действия по делото без нейно участие, след което се постанови решение по същество-т. 17 на ТР № 1/200 г. на ОСГК на ВКС. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд