Решение № 1983 от 22.2.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Жидо Транс 2015" ЕООД срещу решение 501/14.04.2022г., постановено по адм. дело 2162/2021г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизиноен акт Р-03000320004775-091-001/08.06.2021 г. на органите по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение 176 от 02.09.2021 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Варна при Централно управление на НАП, с който на Жидо транс 2015 ЕООД са установени задължения за данък върху добавената стойност за данъчни периоди м. юли, август, септември, ноември и декември 2016 г.; м. януари, март, април, юни, ноември и декември 2017 г.; м. април, юни и юли 2018 г. в общ размер на 10 579, 08 лв. ведно с начислената върху тях законна лихва до издаването на ревизионния акт в общ размер на 4 155, 89 лв., както и задължение за корпоративен данък за 2016 г. в размер на 1 827, 54 лв. ведно с начислената до издаването на ревизионния акт законна лихва в размер на 776, 77 лв.; задължение за корпоративен данък за 2017 г. в размер на 2 019 лв. ведно с начислената до издаването на ревизионния акт законна лихва в размер на 652, 30 лв. и е увеличен финансовият разултат на Жидо транс 2015 ЕООД с 22 430 лв. за 2018 г. и с 9 349, 39 лв. за 2019 г. и е осъдено юридическото лице за разноски. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено противоречие с процесуалните правила и необоснованост, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. Описва фактическата обстановка при издаване на РА. Излага аргументи, че органите по приходите неправилно са приложили закона на база възприетите факти и неправилно са установили фактите. Посочва, че в хода на ревизията са представили доказателства, които доказват реалността на доставките. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на акта. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът Директор на Дирекция "ОДОП" Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Еленова, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е обосновано и правилно и не страда от релевираните в касационна жалба пороци по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Съдът е изследвал представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, изложил е конкретни мотиви за доставките, които не следва да бъдат преповтаряни, като е достигнал до правилен извод в случая за законосъобразно отказан данъчен кредит. Константна е практиката на ВАС, че наличието на фактура и правилното ѝ осчетоводяване в счетоводството на РЛ не са достатъчно условие за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. Безспорно разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, отговарящ на нормативните изисквания за реквизити, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. В случая РЛ не се е справило с доказателствената тежест в процеса. Съдът е отхвърлил жалбата против ревизионен акт за установени задължения по ЗДДС и за корпоративен данък за процесните данъчни периоди с мотиви за липса на реално извършени доставки на стоки и услуги по издадените от преките доставчици на касатора фактури. Фактите по делото са установени обективно и пълно и по тях не е формиран спор. Съдебното решение съдържа мотиви, които съответстват на установеното от фактическа страна, подкрепено от приетите по делото доказателства. Преценени са пълната липса на възможност у доставчиците да изпълнят ремотни услуги и доставка на части за тежкотоварни автомобили с позоваване на мястото на осъществяване на икономическа дейност, предмета на тази дейност, нулевата кадрова и материалнотехническа способност за извършване на доставките, липсата на доказателства за извършен транспорт. Съдът обосновано е приел, че наличието на доставка е определящо условие за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Счетоводното отразяване на фактурите не доказва реалността на фактурираните доставки при липсата на получени, заприходени и изписани стоки, при липсата на специализирани за ремонт места, техника и специалисти. Приложима е разпоредбата на чл.70, ал.5 от ЗДДС и право на приспадане на данъчен кредит не възниква. Признаването на това право при наличието на формално изпълнени условия за документиране и липса на реална доставка би означавало правото да възниква за фиктивни сделки, което не е целта на закона. Отсъствието на документална обоснованост на издадените фактури и на извършените във връзка с тях счетоводни операции са основание за коригиране на финансовия резултат и определяне на данъчни задължения по ЗКПО. От изложеното следва да се приеме, че не са налице посочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора и заявена претенция за това от ответника по касация на НАП (вид § 1, т. 6 от ДР на АПК) се следва присъждане на разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 4793, 20 лева, изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,