Решение № 771 от 24.1.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт Перник, срещу Решение 21 от 11.03.2022 г., постановено по адм. дело 382 по описа за 2021 г. на Административен съд Перник. Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено. Подадена е и частна жалба от К. Давидков, чрез адв. Ю. Йончовска, против Определение 110 от 05.04.2022 г., постановено по адм. дело 382 по описа за 2021 г. на Административен съд Перник. В жалбата са изложени доводи за неправилност на определението. Моли се за неговата отмяна и постановяване на ново, с което на частния жалбоподател да се присъди пълния размер на претендираните разноски. Ответникът по касация К. Давидков, чрез адв. Ю. Йончовска, в писмен отговор оспорва жалбата. Претендира разноски пред касационната инстанция. Ответникът по частната жалба директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Перник, чрез юрк. Е. Скримова, в писмено становище, оспорва жалбата като недопустима, алтернативно като неоснователна. В съдебно заседание се представлява от гл. юрк. Й. Стоянова, която претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и отправя възражение за прекомерност за размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване, както и на подадената частна жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Перник е Решение 560806**** от 26.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ Перник, с което е отхвърлена жалбата на К. Давидков, с вх. 1012-13-71 от 08.06.2021 г., срещу разпореждане [номер]**** от 30.03.2021 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), с което, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО, е изменена пенсията му за осигурителен стаж и възраст (ОСВ). От фактическа страна по делото е установено следното: Със Заявление Ц2113-13-1059 от 09.12.2020 г., К. Давидков е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Приложил документи за трудов и осигурителен стаж. С разпореждане [номер]**** от 05.01.2021 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, на Давидков е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 06.11.2020 г., пожизнено, по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, като му е признат общ осигурителен стаж, превърнат към 3-та категория труд 46 г. 07 м. 06 д. Пенсията е определена за изплащане в минимален размер по чл. 70, ал. 12 от КСО до определянето й по реда на КСО. За установяване на осигурителния стаж на К. Давидков при Ригел-92 ООД - гр. Монтана до директора на ТП на НОИ - Монтана е изпратено писмо, изх. Ц2113-13-1059#7 от 17.02.2021 г. Поискано е извършване на проверка за удостоверяване на осигурителен стаж и осигурителен доход за периода 07.08.2006 г. - 31.07.2008 г. Посочено е, че за този период, с изключение на м. 10.2006 г., съществуват данни в информационната система /регистрите на НОИ, както и че информацията по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО е подавана регулярно, но в трудовата книжка на лицето липсва запис. В отговор е получено писмо, изх. Ц2113-13- 1059#10 от 22.02.2021 г. от директора на ТП на НОИ Монтана, в което е записано, че е осъществен контакт с управителя на дружеството И. Георгиев, според който то не работи от 10-15 години и не разполага с ведомости за заплати. С разпореждане [номер]**** от 30.03.2021 г. на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, отпуснатата на К. Давидков пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. д от КСО, е изменена в действителен размер с осигурителен доход, като е зачетен общ осигурителен стаж, превърнат по чл. 104 от КСО към трета категория труд ~ 44 г. 07 м. 12д., включвайки осигурителен стаж от втора категория: 10 г. 04 м. и 00 д., и осигурителен стаж от трета категория труд: 31 г. 08 м. и 12 д. Осигурителният стаж за периода от 07.08.2006 г. до 31.07.2008 г. при Ригел-92 ЕООД е изключен като непотвърден. Срещу разпореждане [номер]**** от 30.03.2021 г. К. Давидков е подал жалба, вх. 1012-13-71 от 08.06.2021 г., към която приложил удостоверение УП-3, изх. 5 от 01.06.2021 г., издадено от Ригел-92 ООД - гр. Монтана, в което не е посочено къде се намират изплащателните документи, на основание на които е издадено, и удостоверение, обр. УП-2, изх. 6 от 01.06.2021 г., издадено от Ригел- 92" ООД - гр. Монтана, в което е включен осигурителен доход за времето от 07.08.2006 г. до 31.07.2008 г. като е записано, че се издава въз основа на справки от НОИ. Разпореждането е обжалвано по административен ред и жалбата е отхвърлена като неоснователна от директора на ТП на НОИ Перник с оспореното пред първоинстанционния съд Решение 560806**** от 26.07.2021 г. Като доказателство по делото е приложено и писмо, изх. 1012-3-71#3 от 09.07.2021 г., с което от ТП на НОИ Монтана информират, че управителят на Ригел-92 ООД - гр. Монтана е декларирал, че не разполага с ведомости за заплати на дружеството и издадените документи за осигурителен стаж и възраст на К. Давидков, поради което те следва да се считат за невалидни. Декларацията е приложена към писмото. В хода на съдебното производство са приложени Трудова книжка 17, продължение от 20.05.2005 г., издадена от ВМС ООД - гр. Кюстендил, серия Б, 290750, в която е отразен трудов стаж на К. Давидков в Ригел-92 ООД в периода от 07.08.2006 г. до 31.07.2008 г. и е положен печат от Ригел-92 ООД, в който, съгласно изискването на чл. 6, ал. 1 от НТКТС, е посочена продължителността на трудовия стаж на лицето към датата на прекратяване на трудовия му договор (с цифри и думи) и с подпис на главния счетоводител. Поставен е и кръгъл печат на дружеството. Към делото са приложени представени от ТД на НАП - София заверени справки, както следва: справка - данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.08.2006 г. до 31.07.2008 г. (въведена) на К. Давидков, в която е отбелязано, че осигурител на лицето в този период е Ригел-92 ООД - гр. Монтана и са вписани отработените дни и часове, осигурителният и облагаемият доход, справка за платени вноски от Ригел-92 ООД във Фонд Пенсии, Фонд Общо заболяване и майчинство, Фонд Безработица, Фонд ТЗПБ, Фонд ЗО, Фонд ГВРС. С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон, но при наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Поради това е отменил същия и е възложил в тежест на касатора разноските по делото, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с оглед указанията за приложението на закона, дадени в мотивите на решението. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на касатора и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт. Съдът обосновано е приел, че периодът от 01.08.2006 г. до 31.07.2008 г., през който К. Давидков е работил при осигурител Ригел-92 ООД - гр. Монтана следва да бъде зачетен за осигурителен стаж. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. В случая са представени удостоверения, обр. УП-2 и УП-3, изходящи от Ригел-92 ООД - гр. Монтана, надлежно оформена трудова книжка, в която е отразен трудовия му стаж за спорния период, както и справка от НАП, от която е видно, че от страна на Ригел-92 ООД - гр. Монтана за К. Давидков са подавани данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и са заплащани дължимите осигурителни вноски. Противно на изложеното в касационната жалба, по делото няма данни представените удостоверения, обр. УП-2 и УП-3 да са обявени за невалидни. По отношение на тях не е провеждано, нито искано, оспорване по реда на чл. 193 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. В тази насока, писмото, изх. 1012-3-71#3 от 09.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ Монтана не може да се приеме за достатъчен аргумент. Неоснователно е и възражението за непроведения разпит на свидетелката Р. Григорова. По делото е налице писмо, изходящо от нея, в което заявява, че познава К. Давидков от времето, когато той е работил в Ригел-92 ООД - гр. Монтана и че трудовите книжки на всички работници са приключени на базата на внесени осигуровки (за това обстоятелство е представена справка от НАП). След като по делото е налице становището на лицето, това, че същото не е разпитано в съдебно заседание не следва да се приема за съществено процесуално нарушение, понеже то не би променило крайния извод на съда. С оглед събраните доказателства, крайният извод на съда, че спорният период следва да бъде зачетен за осигурителен стаж, е правилен. Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. По отношение на частната жалба на директора на ТП на НОИ Перник Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна по следните съображения: С оспореното определение съдът е оставил без уважение искането на К. Давидков за изменение на постановеното по делото решение, в частта му за разноските. В тази насока, възражението от страна на директора на ТП на НОИ Перник е основателно. Съгласно чл. 80 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък с разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Списъкът с разноски се явява процесуална предпоставка да бъде разгледано такова искане и неговата липса го прави недопустимо. В този смисъл е и т. 9 от Тълкувателно решение 6 от 6.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълк. дело 6/2012 г., ОСГТК. С оглед изложеното, оспореното определение се явява правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответника се дължат претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, разноските следва да заплатят от бюджета на НОИ в размер на 800 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна помощ и съдействие от 19.04.2022 г. Настоящата инстанция намира за неоснователно направеното възражение от касатора за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение. Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й към 19.04.2022 г. (датата на подписването на договора за правна помощ) предвижда отделно възнаграждение за адвоката при осъществено процесуално представителство и при изготвяне на отговор на касационна жалба без процесуално представителство. Това са съответно чл. 8, ал. 2, т. 2, предвиждащ 350 лева и чл. 9, ал. 3, предвиждащ 1200 лева. В настоящия случай адвокатът на ответника е извършил и двете действия като така е оформен и представения договор за правна помощ. Общата сума не надхвърля договореното възнаграждение от 800 лева, поради което същото не е прекомерно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,