Решение № 16842 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2407/2019 г.

Решение № 16842 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2407/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Комисия за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията) против решение № 7277/04.12.2018 г. постановено по адм. дело № 7190/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е обявено за нищожно нейно решение № 2-1264/02.04.2018 г., в частта му, с която е обявена установената и обявена с решение № 54/26.11.2008 г. принадлежност на И. Димитров към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Закона). В касационната жалба, подадена от Е. Костадинов – председател на Комисията, се поддържат оплаквания за неправилност на решението на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените съображения се иска отмяна на решението и решаване на спора по същество. В съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юрк. Мутафчийска, която поддържа доводите изложени в касационната жалба. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – И. Димитров, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, поддържа становище, че комисията вече е осъществила материалноправното си правомощие да се произнесе по принадлежността на същото физическо лице към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА и след като е установила неговата принадлежност към тези органи на база на същите документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от закона и в същото качество – секретен сътрудник – агент с псевдоним "О.", то не е налице хипотезата на чл. 28 от закона за издаване на ново решение. Върховният административен съд – трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд – София-град е образувано и проведено по жалба на И. Димитров против решение № 2-1264/02.04.2018 г. на Комисията, с което на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 и чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона е установена и обявена с решение № 54/26.11.2008 г. на Комисията принадлежността на Димитров към органите по чл. 1 от Закона. Актът от 02.04.2018 г. е издаден във връзка с проверка на Димитров в качеството му на лице, което е член на редакционен съвет – списание "ВЕЗНИ". Към решението се съдържа и деклариране на обявена принадлежност към органите по чл. 1 от Закона с решение № 2-1190/30.01.2018 г. Установено е от съда, че документите послужили за издаването на оспореното решение са идентични с тези, въз основа на които са издадени по отношение на Димитров на влезли в сила решения на Комисията № 54/26.11.2008 г., 2-1190/30.01.2018 г. Установено е също, че от тези документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона, се установява едно и също качество за проверяваното лице: "агент"(секретен сътрудник), с псевдоним "О. ", но проверката е извършена по чл. 3, ал. 2, т. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 19 от Закона. С обжалваното решение административният съд е обявил оспореното решение за нищожно. Изложил е мотиви, че Комисията по аргумент от чл. 28 от Закона не разполага с материалноправна компетентност да се произнесе с множество решения, обявявайки принадлежност към органите по чл. 1 от Закона на база едни и същи доказателства. Счел е за неприемливи доводите на касатора, че с първото решение по отношение на Димитров е установена принадлежност, а с последващите само е обявявана установената такава, както и твърденията, че комисията следва да се произнася за всяка заемана публична длъжност по закона с решение. Съдът е счел, че този извод би бил в противоречие с целта на закона, тъй като обявяването на принадлежност на лицата към органите по чл. 1, се оповестява публично и може да бъде установена винаги по справка на интернет страницата на Комисията. Решението е валидно, допустимо и правилно. След извършена касационната проверка по реда на чл. 218 от АПК на съдебното решение на основанията по чл. 209 от АПК, настоящият съдебен състав, намира, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да се направи препращане към същите като цяло. Трайна и последователна е практиката на ВАС по приложението на Глава трета - "Ред за установяване и обявяване на принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия" от Закона. Правният въпрос за съществуването на правомощието на Комисията да обявява многократно принадлежността на едно и също лице към органите по чл. 1 от Закона въз основа на едни и същи доказателства, но при различен повод (основание) на проверката, е разглеждан многократно и е налице формирано становище, че такова правомощие не е предвидено в Закона и не се допуска по правилата на АПК с оглед стабилитета на административните актове. Комисията по ЗДРДОПБГДСРСБНА има законовото правомощие да постанови второ решение по отношение на едно и също физическо лице, независимо от това в какво качество по см. на чл. 3 от Закона е проверявано, единствено и само в хипотезата на чл. 28 от Закона – когато се появят нови доказателства за принадлежност към органите по чл. 1 на лица, за които вече се е произнесла. Конкретният случай не е такъв, установена е принадлежност на Димитров към органите по чл. 1 от Закона с три влезли в сила решения, в едно и също качество на сътрудничество и на база едни и същи документи по чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона. Във връзка с доводите на касатора изложени в отговора от 23.05.2018 г. подаден от касатора, че последващите решения включително и процесното не установява принадлежност, а само обявява установена такава, настоящият съдебен състав намира, че решението на Комисията е недействителен административен акт и по причина формиране на неустановено в закон властническо волеизявление. Процесният административен акт е издаден в изпълнение на чл. 9, т. 3 от Закона. Нормата предвижда, че: "При осъществяване на дейността си Комисията: разкрива и обявява имената на лица, които са посочени като длъжници в бюлетина по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за информация относно главни редактори, членове на редакционни съвети, както е в конкретния случай, за които е установена принадлежност към органите по чл. 1. Съгласно чл. 29, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 2 от Закона, обявяването на принадлежност на лице към органите по чл. 1 се извършва с решение на комисията, което съдържа за секретен сътрудник – трите имена на лицето по документ за самоличност; дата и място на раждане; трите имена на вербувалия и ръководилия го щатен или нещатен служител; структурата или структурите, в които е осъществявано сътрудничеството; качеството, в което е осъществявано сътрудничеството; използваните псевдоними и документите, въз основа на които е установена принадлежността към органите по чл. 1; кога е снето от действащия оперативен отчет, както и публичната длъжност или публичната дейност, която е заемало или извършвало или заема или извършва по време на проверката. При така посочената и приложима правна рамка към настоящия случай, съдът намира, че Комисията има правомощие да формира волеизявление чрез което "обявява" името на лицето, за което е установена принадлежност към органите по чл. 1, при стриктно съобразяване на изискването за форма и съдържание на акта, чрез който "обявява". Всяко отклонение от изискванията за форма и съдържание на акта ще представлява неизпълнение на закона. В настоящия случай се констатира именно такова неизпълнение, тъй като Комисията без правно основание наред с обявената принадлежност на Димитров по повод процесната проверка на основание чл. 9, т. 3 от Закона е обявила и обявената в миналото принадлежност, установена в две предходни решения. Такова правомощие Комисията няма по закон, респ. законът не изисква и не я задължава да обявява, обявена вече принадлежност, както и да посочва решенията, с които тази принадлежност е обявена. Наличието на предходни "обявявания" от страна на Комисията по отношение на същото проверявано лице, може да бъде част от фактическата обстановка, въз основа на която да се прецени наличието или липсата на основания за издаване на акт, вкл. и чрез зачитане действието на чл. 28 от Закона, но същите нямат място при формирането на властническото разпореждане по арг. от чл. 9, т. 3 във вр. с чл. 29, ал. 1 и ал. 2 от Закона. Наред с изложеното следва да се посочи, че решението на Комисията е формирано и по-начин поставящ под съмнение смисловото му значение. При едновременното изявление, че се: "Обявява установената и обявена с решение № 54/26.11.2008 г. принадлежност", както и че се констатира в отделни изречения - "Обявена принадлежност с решение № 2-1190/30.01.2018 г. " настоящият състав счита, че се създава неясно по смисъл волеизявление. Търсеното на скрита логическа връзка между отделните части на административен акт, наред с наличието на свободно от към съдържание на акта съгласно чл. 29, ал. 2 от Закона, изброяване на факти, е неприемливо от гледна точка правната природа на административния акт. Не се споделят доводите на касатора, че правомощията на комисията да се произнася многократно с решение, с което се обявява, обявената принадлежност към органите по чл. 1 от Закона произтича от разпоредбата на чл. 26 съдържащ конкретика на лицата, които подлежат на задължителна проверка. Законът задължава комисията да извърши щателна проверка на лицата, да установи тяхната принадлежност към органите по чл. 1 от закона и с решението си да обяви принадлежност, да посочи формата (в случая чл. 25, т. 3 секретен сътрудник – агент) както и различните длъжности които са заемали при осъществяване на своята професионална и публична дейност от вербуването му до снемането му от отчет. С публикуването на решението с което се обявява констатираната принадлежност, обществеността би била информирана за дейността на това лице и длъжностите които е заемал в професионалното си развитие и в обществото. С това би се постигнала целта на закона–българските граждани да бъдат информирани. С първия акт на комисията независимо от качеството в което е установена и обявена принадлежността на съответното проверявано лице, целта на закона за информиране на обществото е постигната. Крайният основен извод е, че при наличие на влязъл в сила предходен административен акт, административния орган в случая комисията по аргумент от чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК е лишена от правомощието за издаване на пореден със същото съдържание административен акт при липса на промяна в обстоятелствата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,