Решение № 10868 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11175/2015 г.

Решение № 10868 от 18.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11175/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "МАГ" ООД със седалище и адрес на управление гр. Бобов дол с управител И. Р. К., чрез пълномощника му адв. Георги Спасов, срещу Решение № 87 от 13.07.2015 г., постановено по адм. дело № 233/2014 г. от Административен съд Кюстендил с доводи за неправилност и необоснованост. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество. Ответната страна - Община Бобов дол не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, а. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред първостепенния съд е образувано по исковата молба на "МАГ" ООД със седалище и адрес на управление гр. Бобов дол срещу Община Бобов дол, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с която претендира ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение от 30 000 лева имуществени вреди, причинени в резултат от прогласен за нищожен административен акт - акт за установяване на задължения по декларация № 04 от 06.04.2011 г., представляващи претърпяна загуба под формата на неустойка по сключен предварителен договор за покупко-продажба № 1 от 03.06.2011 г. С обжалваното решение съдът е приел така предявеният иск за неоснователен и недоказан, тъй като ищецът не е установил наличие на всички елементи от фактическия състав на нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, които следва да бъдат налице в условията на комулативност, за да се реализира търсената отговорност на държавата. Отсъства предпоставката "пряка причинна връзка" между нищожния административен акт и настъпилата за търговското дружество вреда. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Първостепенния съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция, без да е необходимо да се повтарят. За да бъде ангажирана безвиновната отговорност на Държавата, ищецът трябва да докаже наличието на всички предпоставки, посочени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Отсъствието на която и да е от тях води до отхвърляне на иска. Безспорно в случая е наличието на отменен по съответния ред административен акт - акт за установяване на задължения по декларация № 04 от 06.04.2011 г. Безспорно е също наличието на претърпяна загуба в посочения от ищеца размер от 30 000 лева. Липсва обаче пряката причинна връзка между отменения административен акт и настъпилата вреда. Не е достатъчно да е налице причинна връзка, а тя да е пряка и непосредствена. Под "преки вреди" следва да се разбират само онези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Освен "преки" вредите трябва да са и "непосредствени", т. е. да са настъпили на място и по време, следващо противоправния резултат. В случая, както правилно е приел и първоинстанционният съд претърпените вреди не са нито пряка, нито непосредствена последица от прогласения за нищожен административен акт. Вредите са претърпени от договорена между съконтрахенти по предварителен договор неустойка, за което ответникът не носи и не може да носи отговорност. Затова не може да се приеме, че неустойките са типична и нормално настъпваща непосредствена последица от акта на административния орган - акт за установяване на задължение по декларация № 4 от 06.04.2011 г. Само това е достатъчно за отхвърлянето на иска като неоснователен, в какъвто смисъл е решението на първоинстанционния съд. Основателни са възраженията на касатора досежно присъдените на община Бобов дол разноски, представляващи адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. При постановяването на решението си съдът не е изложил мотиви в тази връзка и е постановил необосновано решение. Същото е в противоречие с нормата на чл. 80 ГПК и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Страната, претендираща разноски е длъжна да представи на съда списък на такива най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В този случай списък на разноските не е бил представен. Затова в тази част касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена. При така изложените мотиви касационната жалба е неоснователна, а решението на съда, като правилно и законосъобразно, ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение